Кратък Един Такъв

Как се запознах с нея ли?
Банално. Чаках си реда в един безистен. Щях да си купувам шоколад. Жената пред мен вече привършваше явно, защото прибираше рестото си. Аз пък реших, че вече тръгва и несъзнателно пристъпих, само една малка стъпка направих колкото да се окаже, че под моя крак е нейната кутия току-що купени цигари. Наведох се по-бързо от нея да ги вдигна, не че тя изобщо направи опит, и вече там долу, ниско в краката й, се получи забавянето ми, рязката смяна на решението ми да не си тръгна от там с шоколад, а с цигари.
Аз не пуша.

Кое ме забави ли?
Ами нейният нежен глезен беше първото нещо което мозъка ми регистрира. Стъпалото, изваяно и обуто в едни от тези много-плашещи ме високи токчета stiletto. Тръгнах да се изправям и да си допълвам първоначалното маркиране с цветята. Тези които бяха изпринтирани върху ефирната и лятна рокля. Преди още да съм се съвсем изправила вече знаех, че това е жена която внимава с Faux Pas, или както тук някои мило наричат "Бу-Бу". Елегантност, ненатрапчива, но бързо разпознаваема от ценител като мен. Добре известно правило - слабо тяло - малки цветя; по-едро тяло - по-големи цветя, нейните бяха малки принтс на някакви бели цветя. Най-накрая изправяйки се, здраво стиснала нейната кутия цигари, осъзнах че се взирам нахално в очите й, казвайки на продавачката без дори да извърна глава към нея: "Един стек от същите ако обичате." Тя ми ги подава през щанда, аз с ненадейна чевръстост ги отварям, вадя една кутия и я подавам на жената до мен с все така впити в нейните очи. Плащам бързо и излизаме заедно навън. Сега е време да направя своята атака. Така поне си мислех аз. Да, ама не. Тя си протяга невинно ръката към мен и казва: "Аз съм Жана. Цигарите ги изпуснах нарочно, нямаше друго какво." И най- сърдечно се разсмя с най-пленителния смях който някога бях чувала. Аз съм от жените завоевателки, от тези на които обаче единствено и само веднъж в живота им се случва да поискат да се отдадат на същата такава като тях жена. И то е заради енергията почувствана и идваща отсреща, заради онази магия насочена към тях, заради онова бясно съчетание на диво и предизвикателно пък прикрито под много лъскава, шикозна обвивка. Не можех само да си подам ръката като нея за запознанство, трябваше и я хванах за подадената ръка за да я отведа. Можеше да бъде където и да е, но аз избрах хотелче в близост. Първото което видях в синята стая беше шнура висящ от сините завеси. Беше в ръцете ми само за секунди и за още няколко беше вече около китките ми. Първото което почувствах бяха няколкото горещи капки разтопен восък върху гърдите ми от свещта в ръката и......................................................................................

.....последното нещо, което изпитах беше едно разливащо се блаженство от знанието, че няма да го поискам повече от друга. Последното нещо, което все още виждам, е разпиляната и коса, падаща безразборно мило върху лицето й, опитваща се сякаш да скрие онези дивни, дълбоки сини вирове - нейните очи.
"Аз съм Таня" успях само да прошепна едва когато врата вече се беше захлопнала след нея.

*****