Мартини

Тя – седеше кротко на бара и бавно отпиваше поредната глътка Мартини. Винаги идваше тук в края на изтощителната и монотонна седмица, прекарана в офиса. Шефката й често подхвърляше закачливи шеги :”Някой май целеустремено пълзи към големия, черен, кожен стол!”
Не бе истина! Тя – просто предпочиташе да се потопи в работата си, а работата да я погълне, като бездна, която засмуква всичко, а накрая изплюва отломки и някъде измежду тях се намираше Тя.
Отблясъците на чашата с Мартини се отразяваха красиво и същевременно леко глуповато в изострения й, но чаровен поглед. Тя – отпи още една глътка, след което лениво протегна пръсти в чашата, за да грабне маслината, която светкавично щеше да унищожи между сочните си устни. След миг маслинката вече бе изчезнала.
Тя – бе с лека вечерна рокля на Gucci. Бедрата й апетитно кръстосани, издаваха афроамериканския чар от действието на соларните студия. Изящество! Тънък елегантен глезен, в съчетание с леката грация в движенията на китките й...
Очакваше ли някого? Съвсем не! Това бе просто петък вечер като всички предишни и може би следващи.
Внезапно, отнесеният й невидим свят бе разтърсен от доста неподходящи реплики:” Да имаш огънче? Ей! Тебе питам!” Големите тъмни къдрици се развълнуваха като гръмотевична буря и тя рязко без да отваря очи отсече:” Не пуша! Сега ако обичате...” и тъкмо когато в нея се надигаше ярост, тя се взря в обекта на гнева си и леко се смути. Пред нея стоеше момиче, около 24 годишна, с руси прави коси, невинен синеок поглед, следящ всяко нейно движение. “ Какво ангелче” помисли си тя – “Не знае какво я чака. Нека се порадва на живота.”
Момичето продължаваше д я гледа и накрая каза: “ О, извинете. Трябваше да се досетя. Та ние се намираме в салона за непушачи!” – една широка усмивка се появи на младото лице и гърдите й леко се надигнаха.
- Аз съм Джеси. Приятно ми е. – набързо се представи тя.
- Каролин – прошепна жената.
- Да пийнем по едно и да се поразходим, а? Днес е лош ден.Много лош...
Двете жени наистина пийнаха по едно и изфирясаха от бара. Крачеха бодро по улицата и обсъждаха шоколадовия пудинг. Краката и на двете ги замъкнаха към парка.
- Какво работиш? – отнесено попита Джеси.
- Финансов мениджър съм. А ти с какво се занимаваш?
- Следвам медицина.
Стовариха се на една пейка. Беше прохладна юнска вечер. Все още не бе настъпило лятото, но във въздуха се носеше приятен аромат на цветя.
Жената и момичето дълго си говореха. Но постепенно разговорът замря.
В един момент момичето сложи ръка върху ръката на Каролин. Каролин едва доловимо потръпна. Колко мека и топла ръчичка! Двете вдигнаха глави една към друга и когато погледите им се срещнаха, Каролин се приближи плахо към девойката и целуна крайчеца на устните й. Направи го пак и пак. Явно хареса и на двете. След това нежно вплетоха езици. Студентката бавно пусна ръката си между бедрата на Каролин. Толкова гладки и горещи!
- Живея сама на 2 преки оттук – след миг каза девойката.
Двете треперещи тела безмълвно станаха от пейката и продължиха пътя си.
Кой бил забраненият плод?
Ябълката!
Кой го откъснал?
Жена!

В спалнята бе тъмно. Само една свещ хвърляше причудлива светлина и странни сенки заиграваха по стените. Жената целуна страстно Джеси и устните й се приплъзнаха по шията и раменете. Сякаш всичко беше нереално, илюзорно...
С ръце девойката плавно очерта стройната фигура на Каролин.
Две красиви, голи тела се преплетоха и в мрака се разнесоха нежни стонове.
“Печалбите на Microsoft надхвърлиха 5млрд за 2005 година! – телевизорът работеше в хола.
А тази нощ две нежни създания преоткриха красотата на живота в и без това посивялото ежедневие, но този път не се подчиниха на жаждата на Vogue или New York Times, или на простия консуматор, а на собствените си инстинкти и вътрешни дълбоко затиснати трепети.

*****