Аз... Ти...

Газта в запалката ми свършва , но ще намеря пътя.

Не знаеш и няма как да знаеш , аз не говоря , аз мълча , мисля , че ме разбираш , когато се виждаме, аз мълча , мисля , че се разбирам , мисля ..
Мисля постоянно..мисля за теб..
Мисля за себе си , защото съм егоист , винаги съм била такава...
А ти ми даде толкова много , безкрайна обич , нежност , внимание ...
Аз бях сама , ти ми подаде ръка , помилва ме по челото , скри ме , пазеше ме ..
Обичаше ме , с обич чиста , истинска ..
Аз ти върнах любовта ..опитах , опитвам ... обичам те ..не знам как , не знам защо , може би някога , преди хиляди слънца аз съм знаела...може би тогава е било друго ..може би....
Може би не трябва , може би трябва , не знам , не съм наясно със себе си ..
Боря се , опитвам се да съм силна ...голямате грешка човешка - Той винаги се бори против себе си...
Дните , часовете , месеците с теб ми дадоха много , аз не мога и не искам да го оставя това ..искам и ще го пазя винаги , ще пазя усмивката ти и погледа ти , ще пазя топлината , ще пазя мига ...
Няма да ги оставя , не сега ...
Сега съм сама , винаги съм била сама , но сега съм по-сама от всякога...
Единственото , което искам е малко щастие , всеки може би иска това , да бъде малко щастлив , намирам щастие , намирам и болка ..
Болката е повече , тя ме убива , всеки ден по малко..боли ме , тъжна съм ..
Не без теб , не защото те няма , а защото ме няма мен ..защото се изгубих в хилядите сълзи , защото загубих всичко , което имах ...
Не ме разбираш , може би , и аз не се разбирам ..
Мисля...това май най го умея...
Но нищо не измислям ...
Боря се срещу нещо - самата себе си ..лъжа се ..а мразя лъжците ..
Лицемернича , а мразя лицемерието ..
Но теб не съм те лъгала , лъгала съм себе си , само себе си , разбери ме.
Не съм си играла с тебе , не съм те изпитвала , не съм казала една дума , която не съм мислела ..
Сега съм много объркана , трябва да ме разбереш...
Пуша , пия , пиша и мисля - това правя ...Не живея - съществувам ..
Не знам до кога , не искам да мисля за това ..
Изморена съм , изтощена , изтощена от живота...
Всичко изчезва , споменът за миналото се разлива в съзнанието , нищо не виждам , не правя планове , не съм такава ..не мисля напред , аз съм за мига , но мига е без теб ..и не знам какво да правя сега ..не знам къде да отида , не знам дали пътят е пътят към сърцето ти ...
Ако е той , аз ще го измина , ще мина хилядите секунди , ще мина безкрая и ще дойда при теб - Искаш ли го ? Готова ли си ?
Говорехме , знаеш , всеки знае , трудно е ...
Мразя да се крия , да се муша по дупките - не съм такава ..
Самосъжалявам се ..
Помогни ми , не ме оставяй , не крий сълзите си в усмивка ...недей игра пред мен ..аз знам , виждам всичко , виждам какво става...
Не можеш да ме излъжеш , не можеш да излъжеш себе си .
Не мога да те излъжа , не мога да излъжа себе си .
Ще намеря пътя..
Някога...рано или късно...
Усмихни ми се , ние сме приятели.
Ние сме едно цяло , разделено на две ..
Утре ще те видя , Утре ще те обичам , която и да си ти тогава , която и да съм аз тогава...

*****