Шах и Мат

Промъкваш се - в писъка на безсънията ми, понякога. Жестокостта на шахматната дъска, прокървява в тъмното. Разумът ми, играе с черните фигури. Липсата ти – с белите. Мразя те, когато се изправяш срещу волята ми. Когато мериш ината ми. Когато съм едновременно и от двете страни, без никога да разбирам - в коя от тях съм повече аз. И със смирената начупеност, винаги да знам - коя ще спечели. Пореден - "шах и мат". Разумна съм. До неразумност, по дяволите. Миговете лекомислие, винаги са ми излизали адски скъпо. В момента плащам - Теб. Различието ни в еднаквите мигове.
Еднаквостта, въпреки различните ни реалности. Онази лудост "ние", пред халката ти от Него. Многото полу и почти. Толкова, толкова убийствени. За ръбатата същност в мен. Която не умее да прави компромиси. По - лесно ми е да живея без теб. Отколкото с малко от теб. Повърхността на белият зар, потъмнява от унижение в средата.
Благодаря ти, че го разбра. И, че когато си тръгвах не опита да промениш онова,
което съм. Въпреки, че точно то те остави разплакана там. Под уличната лампа. За първи път. Докато се отдалечавах знаех, че ако утре счупя светлините на всички улични лампи - една от тях завинаги ще е цяла, в спомена. Крехък, като отражение. И болезнен, като образ.
Денят се ражда отмъстително бавно. Като проверка. На гордостта ми. В която почти се прескачам, по пътя към гласа ти. Едно усилие само е нужно. Да намеря името ти в телефонният си бележник. После да набера този номер. Но фигурите на шаха, отново са подредени. Разумът ми, този път е с белите фигури. Гласа ти - с черните. Ненавиждам те, когато се опитваш да смажеш егото ми. Когато тъпчеш категоричността на решенията ми. Когато поредният "шах и мат" е обречен от началото. С моята победа. И твоята загуба. Разумна съм. До лудост, по дяволите.
И миговете с липсата на лекомислие, ми излизат скъпо. В момента плащам - Себе си.
Никога няма да ти го призная, но понякога се моля да сбъркам ходовете. И последният "шах и мат" да е Твоят. Да избърша сълзите ти, под онази същата улична лампа.
Миговете ми да измерват Теб, независимо от цената. Да те държа за ръката с
усещането, че халката ти не убива в дланта ми. И да знам, че нищо не е по - важно от това, че те обичам.
Затова и отново - нареждам фигурите. Със страх. И надежда. Докато съмне.

*****