В навечерието

Свещите искрят запалени...
В навечерието на Новата година...
Отдавна спрях да ги броя...
И годините...
И месеците...
И дните...
Те само ми подсказват, колко време е минало без Теб...
Безсмисленото и жестоко празно, в което кънти онова страшно: Н - я - м - а т - е...
Взирам се в пламъка на едната свещ, а той отразява в своята сянка, лицето Ти...
Може би, в опита си да спре сълзите ми, които капят върху восъка, заплашвайки да загасят светлината, която искри...
Ръката ти, онази бяла птица - само тя може да изтрие сълзите ми...
Но няма право...
ТЕ искаха така...
И така стана...
Жена, не може да докосва жена...
Жена, не може да обича жена...
Какъв бе греха ни, любов моя?...
Какво изкупваме с тези женски сърца, срещу, които Те стреляха - назовали вече присъдата?..
Мъжки ръце, ще избършат сълзите ми...
И на тази Нова година...
Мъжки устни, ще докоснат моите, точно в полунощ...
А сърцето ми - щя бяга след белия гълъб...
За да срещне твоите устни...
Точно в полунощ...
За да посрещна и тази Нова година - със същата любов...
От жена...
За жена...
Нека стрелят отново...
Така я бележат с безсмъртие...
Свещите искрят запалени...
В навечерието на Новата година...
В което, ще обърна онзи пясъчен часовник, измерващ времето, през което те чакам...
За да бъдем заедно...
Отново...
Някога...
Искам с белия гълъб да счупиш часовника...
Разпилявайки пясъка...
Който вече, няма да ни е нужен...
Никога...
Моля те, Господи - помогни й...

*****