Пристално

Вървим. Не изпитваме нужда да говорим, а тишината е успокояваща. Всяка като че ли е изпаднала в своите мисли. Нарочно забавям крачка и изоставам малко след теб. Сега мога да те наблюдавам без да ме забележиш. Мога спокойно да проследя всяко твое движение. Гледам те..."пристално"... казват руснаците. Така и не успях да намеря съответната дума... "пристално"... така те гледам аз сега. Някак замъглено, без да се спирам някъде, загубвайки очертанията...
Презрамката на сутиена ти се е изместила встрани и сякаш ме подканва да продължа пътя й. Протягам ръка, подпъхвам леко пръсти и ги плъсвам леко по кожата ти. Проследявам извивката на рамото ти... Кoлко е лесно! Трябвало е само едно почти незабележимо движение. Отмятам също толкова незабелижимо косата ти, като подухване от вятъра и докосвам с устни шията ти. Само докосвам, нищо повече, искам само да те усетя и открия. Искам... да те опозная с устни.да докосна всяка част от тялото ти, да усетя биенето на сърцето ти, топлината ти... Повтарям пътя на презрамката с устни, малко завиждайки й, че толкова често тя се докосва до теб. Но сега - не, сега аз ще я заменя, ще заменя и другата, откривайки те за мен, само за мен този път. Проследявам с устни всяка извивка на гърдите ти. Бавно, толкова бавно, че да мога да запомня всеки милиметър от теб. Да разбера какво е това у теб, което ме кара да замлъквам и да обърквам думите и мислите си. Може би точно този ореол около зърната ти, който дoкосвам малко със страхопочитание, защото за пръв път мога да бъда толкова близо до теб. Искам..да те погледна в очите, но не знам какво ще видя там, страхувам се... затова ги докосвам с пръсти. Като слепец, който иска да си създаде представа за човека срещу себе си, прокарвам пръсти по косата ти, челото, очите, веждите, устните... Устните... Усещам как ти леко трепваш и дръпвам уплашено ръка. Може би твърде груби са пръстите ми?... Ще ги заменя с устни, ще науча всичко за теб само с устни. Все така слепешката се доближавам до теб и обхождам лицето ти. Къде са те?... твоите устни?... мекота... намерих ги... Докосвам леко горната, след това долната, усещам дъха ти и искам... Не, не сега, все още не съм те открила цялата за себе си.
Тръгвам по своя път надолу... Опитвам всяка вдлъбнатина, всяка точка от теб, за да стигна... Заслушвам се в ритъма на сърцето ти, усещам дишането ти и как то става все по-дълбоко... Моят път, моят път ще има край... но не бързай. Все още си непозната за мен. Ето тази гънка докосвам за първи път... и тази... и тази... Хм... имаш гъдел в сгъвката на коляното? :-)
Ти се опитваш да ме привлечеш към себе си, сочейки ми пътя и аз ще те послушам... ще тръгна с теб... Усещам нетърпението ти, желанието ти, устрема ти към мен. Моят оазис ме чака след пътя, аз знам. Приближавам се към извора, към така бленуваната моя цел. Защото аз съм жадна за теб... не се въздържам и забравям за обещанието си да те открия само с устни. Прокарвам език, за да усетя вкуса ти. Изследвам всяко кътче, милиметър по милиметър, за да стигна до... извора, от който искам да пия. Ти започваш да трептиш и аз те обхващам с ръце, за да бъдеш само моя, за да не загубя пътя. Притискаш се до мен, а аз изпитвам неутолима жажда. Да, ти ще ми дадеш това, което искам сега, в този момент, в този момент аз и ти сме едно цяло и нищо не може да ни раздели. Вкопчваш се в мен и извикваш името ми по нов начин. По начин, който никога не съм чувала досега и това се врязва в съзнанието ми...
"О, извинявай!"
Ти си спряла, за да ми кажеш нещо и аз се сблъсквам с теб. Оправяш механично презрамката си...
Искам... да чуя името си... по онзи начин...

*****