Ледената Кралица

Снежната Кралица обсипваше улиците със сняг и си играеше с виелиците. Тя владееше света, подритваше премръзналите безжизнени телца на врабчетата и истински се забавляваше. Нейното ледено сърце не изпитваше съжаление и не страдаше. Тя се опияняваше от силата и властта си. Превръщаше в ледени късчета всяко живо същество, замръкнало самотно по улиците, и гордо наблюдаваше как живота умира под ледения и поглед.


Уморени, изтощени, и с усмивки на лицата си, те заспаха сгушени една до друга, така както толкова много нощи преди това.	Много обичаха да заспят заедно, да сънуват еднакви сънища, и да се събудят сгушени в топлината на другата. Докато една нощ...	- Къде сме? Нима това е сън? - Не е сън - ние сме в гората. - Толкова е студено и тъмно! - Защото такава е приказката.

- Ела да те прегърна. Сигурно ти е студено. Сигурно мръзнеш. Ела, аз ще те притисна до сърцето си и ще те стопля с устните си! - Махай се от мен! Как можеш да си помислиш, че ми е студено! Остави ме и се махай от мен!	И Кая изчезна, а Герда се разплака. - Къде изчезна тя! Може да замръзне и да се разболее. Може да има нужда от мен. Аз трябва да я намеря и да си я върна при мен!	Изведнъж се появи добрата Фея и погали по главата Герда... - Не плачи, аз ще ти помогна да я откриеш, да намериш пътя към нея и да я върнеш при себе си! Аз винаги ще помагам, когато Любовта има нужда от мен!

НАЗАД

НАПРЕД