Нюанси

Сред грохота на колелата те откривам.
Без капчица прашинки върху теб.
В очите ти проблясъка прозира, че точно
тук се спира, автомобила ми проклет.

Вървиш. За миг дори не се обръщаш.
Не поглеждаш хората край теб.
Какво пък, ти обичаш във витрини да се вглеждаш.
Да инспектираш с поглед всеки ред.

И след инспекторския оглед да усилиш
крачката и удара на своя ток. Зад себе си
да хвърлиш хиляди прегради недостижими
във реален срок.

Нахвърляш множество пирони.
Забиват се в колата ВСЕ НА ПЪТ.
Бензинът на площада все се рони.
Оплискал минувачите, които
НЕВИННО С ПОГЛЕД ТЕ СЛЕДЯТ!

В порой от дъжд ти чашите с отрова ми наливаш.
Като призрак бродиш в мислите ми НЕ ВЕДНЪЖ!

Усмихваш се със смях неискрен.
Присмиваш се на глупостта ми днес.
За това, че те запазих като спомен.
За това, че търся те на всяка крачка - всеки ден..

И за това, че те обичам ли ме мразиш?!
За това, че нямам твоя стаж?
За това, че хората от моита черга,
не са от моя бранш?

И сигурно се питаш аз какво направих?
Покрих си гумите с метална сплав.
Обвих колата с бронзов цвят.
След гръм. И сянка от звезди...

Къде си ти?!
Единствен вятърът успя да те догони.
От миналото в бъдещите дни.
КЪДЕ СИ ТИ?

И дори след Осмата година..
Месецът ще носи твоито име.
И слънце на деня ще бъдеш Ти.
ЗАЩОТО ПРИЗНАТЕЛНОСТ КЪМ ТЕБ ВЪВ МЕНЕ ИМА

ТОВА ОТ МЕНЕ ЗАПОМНИ!

  ***

На Р.О.

Създадох те във моето съзнание.
Там вечна ще да бъдеш ти.
В очите ти зеленият отблясък
напомня мисли и мечти.

Познах във тебе аз морала,
видях и нравствените ти черти.
Ще бъдеш ли със мен до края,
или ще да си облечена в мечти?

Кристална ваза, стъклени звезди.
Като тях ли всичко трябва да остане?
Някак си препълнено с лъжи.
Ще бъдеш ли отново тъй уверена?

Тъй както и преди..
Сега те виждам и тъга навява.
Някак си във въздуха лети..
И също тъй загадъчно се тя предава...

Обичам те. Макар и глупаво да ти звучи.
Не чакам нищо.
Нищо не желая.
Само моля: С МЕН БЪДИ!

  ***

Предчувствие

Сянката ти тук завинаги остава.
И споменът и многото сълзи.
Къде да скрия онова, което се стаява?
Като низ от множество тъги?

Ще лъжеш и ще се спотайваш скришом!
Зад много обещания ще премълчаваш истината ТИ!
Че нещо в тайна пазиш.
И търсиш поводи да ме виниш.

Не знам дали ще ме обичаш или мразиш.
В мислите си що кроиш.....
Но единствено от мен не можеш да избягаш!
Ти, провидение или човек?!

Защото в себе си те аз запазих
и от мечти те СЪТВОРИХ!

  ***

Вулкан на мечтите

Ухаеш на яма дълбока.
На пропаст бездънна в безредие явно.
Омърсена от твойте думи
пробивам си път сред тълпата.

Мирише на мъст.
Денят уж е лазарно чист, но тъмна е на цвят тревата.
И във всяка твоя стъпка виждам отпечатък от лъжата.
За скритите сделки, предчувствието се оказа вярно.

Ухаеш на пропаст дълбока На яма бездънна. 
В безредие. Явно! Но аз те обичам и търся те тайно.
Защото там разпознавам само твойте стъпки.
А всичко друго е НЕРЕАЛНО!

  ***

В гигантският скок и стъпалото липсва
/на една безразсъдна моя бивша половинка/

Заспиваш с бавна и методична усмивка.
Затваряш слънчевите си очи.
И в този сън ти пламъкът ще носиш
породен от миналите дни.

СИГНАЛНА ЛАМПА мислите ти ще тревожи.
Истината ще изплува все пред теб.
Ще сънуваш в бурни и тревожни нощи,
ще сънуваш истината ТИ.

В погледа ти отпечатала се е ТЪГА!
В резултат от нарасналата в теб - БОРБА!
Животът ти е бурен и сложен.
И радостни и мрачни дни.

Все нещо някак си те гложди.
ПРИЗРАКЪТ, КОЙТО САМА СИ ИЗБРА!
Опитваш се да стигнеш там, където нямаш сили;
там където няма път.

Искаш камъкът с локумени ръце да счупиш,
но забравяш, че е твърд.
Къде отиваш? БЕЗПЪТНИЯТ ХОДИ БЕЗЦЕЛНО!
КЪДЕ ОТИВАШ? Безмисленно слагаш си кръст!

На патилата твои, на премеждията кратки!
На съзнанието без мисъл и на мислите - ЛИПСВА ИМ КЪТ! 
Минал , настояще и бъдеще - НА ТРИ КРАЧКИ ОТ ТЕБЕ СТОЯТ - /аз/.

  ***

На Поли

В тишината на ноща вратата се отваря.
Нещо в мене все кънти и ми повтаря, че единственна си Ти. 
Но аз го зная.
По улиците никого и нищо не поглеждам.

Търся теб и твоите прегради, съзнателно в съня те викам.
На дните нощите на теб наричам.
И без да търся оправдание, всеки ден в очите ти се вглеждам.
За да им призная нещо, само там ще трябва да поглеждам.

След ненужно отрицание, в сърцето си те нося всеотдаино.
А,то ми се зарече да ти бъде вярно.
Мило мое аз само теб обичам.
За теб реките ще преплувам и по-бреговете им ще тичам.

  ***

Откровение (На Поли)

Всичко кънти и ми повтаря,
че единственна си ти за моето съзнание.
Сърцето ме боли,
то чака теб и твойто появяване.

Душата ми те търси всеки ден и
всеки час, а аз сънувам теб и
чувам името ти в транс.
Как искам да посрещна твоята

усмивка, да долявям твоя глас
и зад каменната ти обвивка, да
избухне любовта във нас.
Сълзите ми се стичат на нечии

къстопът. И чакат теб и твоето
признание да доловят, за да
спрат. Как искам да съм птица
при теб да долетя. Света да обърна

за да няма никои между нас.
Как искам тебе да прегърна, а
обстоятелствата ни поставят в
пълен пас. И въпреки всичко

ОБИЧАМ ТЕ АЗ!

  ***

Светослава Руменова Петрова - 2008г.
Copyright © 2001-2008 Bg-lesbian - Всички права запазени