Христина Сергеева Лазарова, на 22 години. Лесбийка. Родена в гр. Плевен. В момента e студентка втори курс, специалност "Психология". Работи в Националната Ветеринарномедицинска Служба. С поезия се занимава от 13 години, любимите й поети са Никола Вапцаров и Петя Дубарова. Слуша предимно класическа музика. Интересува се силно от криминалистика и криминална психология, изучава оперативно-издирвателната дейност и превантивните мерки за ограничаване на криминалните прояви и рецидиви в обществото. E-mail адресът й е hristina_sl@abv.bg 

ТИ
На Силвия с много любов

Забравено съкровище от нежност,
открадната усмивка на момиче;
на топка свита в ъгъла небрежност,
разцъфнало всред зимата кокиче.

Проливен дъжд в гора от шумни страсти,
безпътен път в стенания от пясък;
задъхан зов на дебнеща опасност,
кристална пепел от пронизващ крясък.

Позлата чиста след ръждива памет,
превес на воля след фатална грешка;
прозрачна капка над живот от камък,
мечтана обич след раздяла тежка.

Докосващ шепот в тихи аромати,
пристанище от обич озарено;
безумен вой на див свободен вятър...
Земя и хляб - това си Ти за мене. 

***

От хляба ми опита първо ти,
водата ми удави жадна клада;
подслон намери в топлите коси - 
потърсих миг любов. Преграда!

На мрака в тишината ти се скри
и лъч надежда даже не остави...
Животът ми след тебе се стопи - 
животът беше ти! Тогава?

Не те склониха тежките сълзи,
молбите ми избягаха нечути.
Стомана блясна в твоите очи - 
прощавам всичко днес. Но утре?...

Върви си и за мене забрави!
За нищо в този миг не съжалявам.
Отвътре безразличието горчи
и Болката от спомена остава.

***

Като тиха молитва те искам,
за да париш и носиш утеха,
като златни въздушни мъниста
върху стара износена дреха.

За да мога и утре да пиша,
да откривам, да бъда открита - 
позволи ми във тебе да дишам
и от твоята шир да излитам.

Не желая да бъда свободна
ако няма до мен да живееш!
Ако пак самота ме пробожда
по-добре в Смъртен ад да изтлея.

***
  
Христина Сергеева Лазарова - 2003г.

Следващите  стихове  са  участвали  в  конкурс  за  поезия  "От Нея за Нея" - 2004г.  като "Конвулсии"
печели  втора  награда  на  журито!

***

Конвулсии

Не искай да оставаш тази вечер.
Болиш като покрита с огън рана.
Гласът ти в мен отеква пак и пречи
спокойствието в мене да остане.

Обичам те, обичах те и вчера,
когато те видях да я прегръщаш.
Сърцето ми от Болка потрепери – 
защо сега отново се завръщаш?

Защо си тук – да ми се подиграваш?
Къде е тя – на пира доведи я!
Докосваш ме... но как си позволяваш!
От тази вечер други ще сме ние.

Не искам да оставаш тази вечер...
В душата ми забиваш остри тръни,
белязана от другата съм вече – 
с отровния й поглед по плътта ми.

***

Ще дойде време – ще ме искаш
ще ме дочуваш пак в гласа си,
целувки топли ще притискаш
в отминал порив на дъха си.

Поряза ме с отровни думи,
погледна ме с очи лъжливи;
уби с невидими куршуми
без време чувствата красиви.

Отне ми всичко за минута,
палатът срина недовършен;
сега в очите ти се лутам,
но те ми казват: “Всичко свърши”...

Ще викаш името ми, зная...
но мене няма да ме има;
че истинска любов е тая,
която дава без да взима…

Красива си дори жестока,
дори избола ми сърцето.
А аз, изгубила посока,
сънувам щастието отнето.

***

Среща

Посрещни я с букет маргарити
щом пристигне с вечерния влак,
за безсънните нощи не питай –
те личат по лицето й пак.

И в усмивка топи се перона
пак застигнат от спомен любим,
сълзи съхнат в праха на вагона,
жажда тръпне във въздуха син.

Тя е твоя – далечна и близка,
ти я чакаш с примряло сърце;
целуни я и нежно притискай
тези тъй уморени ръце...

И натъпкала в куфар мечтите
тя към тебе поела е пак –
посрещни я с букет маргарити
щом пристигне с последния влак...

***

Вместо...

Всичко в мен
е за Нея.
Не за вятър,
не за слънце,
не за въздух копнея – 
искам обич...

Всичко тук
търси Нея.
Нека лято,
нека есен,
нека миг да живея – 
ще рискувам.

Всичко пак
вика Нея.
Няма време...
Дай ми вяра...
Имай милост...

Близо си...
Болиш от съвършенство...

Аз съм земна...

***

Прощавам ти за всичко, Мила моя – 
за сълзите от щастие в миг нещастен,
за дните, пропилявани прекрасно,
за устните, отнели ми покоя.

Обичам те за вятърните думи,
за слънчевите песни на сърцето,
за сянката любовна на небето,
посипало звездите си върху ми.

Завиждам ти за блясъка в очите,
за поривите смели на душата,
за мислите ти, скрити в красотата,
за дръзките контури на мечтите.

Проклинам те за факта, че те дишам,
за парещите капки след пороя...
Проклинам те от ужас, Мила моя – 
от страх, че безнадеждно те Обичам.

***

На Силвия

Случайността е виновна за всичко.
За бляновете, превърнати в спомени – 
докоснали шеметно “утре”;
за грешките ни, облечени в стонове,
стаени в изгарящи устни;
за жаждата ни, притихнала в ъгъла,
разпалваща стари тревоги;
за порива ни, забързан за никъде,
но вечно влудяващ и огнен...
Любовта е случайност?!
О б и ч а м т е.

***

Отдаде й всичко, нали...
А тя те разби на парчета!
С любов стопли нейните дни,
а тя те прободе в сърцето.

Мечтите й бяха за теб
съдба. И в съдбата – молитва.
Днес всичко сковано е в лед
и никой не стига звездите.

Остави те, с друга върви
и друга целува я нежно,
в прегръдките чужди ще спи...
Очите ти сълзи премрежват.

Ранена, самотна, сама
ще търсиш любов и отново
ще срещнеш онази Жена,
с която ще стигнеш до гроба.

***

Наивно

Аз искам днес да ме излъжеш
и да ми кажеш колко ненавиждаш
отровно-сладките безумства,
които често ме обземат нощем.

И бавно искам да рисуваш
онези нежни звуци сред вълните,
и лодките с платна от вятър,
събирали с години блудни чувства.

Наивно пак ме поучавай,
вдъхни живот на тези мъртви стаи;
компасът спи, удавен в Болка,
защото днес Сърцето го замества...

***

Песен

Кажи ми, Мила, чакаш ли ме още,
притопляш ли вечерята за двама,
сънуваш ли копнежите ми нощем,
прощаваш ли, че мен и днес ме няма.

Загасяш ли в антрето светлината,
завесите закриват ли лицето...
Очакваш ли надежда пред вратата,
четеш ли любовта ми по небето...

Обичам те по-силно оттогава!
Душата ми жадува да се върне!
Не се променяй, искам те такава!
Здравей, Любима, нека те прегърна...

***

Смислово

Ти си нежно Цвете на Живота.
Светица и Грешница.
Време и Разум.
Вяра и Стон.

Ти си вечен порив на безумие.
Измама и Истина.
Сън и Надежда.
Сила и Звън.

Ти си жезъл тежък над страдание.
Стихия и Влюбване.
Расо и Песен.
Кръв и Живот.

Ти си...
Моето Обричане...

Господи, как дълго пих от тебе.

***

Христина Сергеева Лазарова - 2004г.
Copyright © 2001-2006 Bg-lesbian - Всички права запазени