Стиховете, публикувани тук са участвали в конкурса за поезия "От Нея за Нея" - 2004г.
Стиха "Признание" печели трета награда на журито!

Признание...

Вселената, разкъсана на микрочасти
в която липсва уж понятието вчера
покълналата моя обич ще опита
в огромната галактика да те намери.

Като звезда в небитието грейнала,
немееща за следващо пробуждане
опитвам любовта ти да открия
и в чувствен танц със нея да се впусна.

Във черна дупка, с нямо възклицание,
изцяло потопена до колене
открадвайки ту изгреви, ту залези
с пръсти пробвам да те нарисувам в мене.

Да те извайвам сляпа и неръчна.
По усет да разбърквам цветовете.
С тишина да очертая пак окръжност
в която да се скрием с тебе, двете.

И нямо, сляпо, стиснала очите
с най - мълчаливия си глас да ти се вричам.
Да ти призная кротко, че без теб не мога.
И просто казано - безкрайно те обичам!

  ***

Потърси ме...

Когато тръгнеш срещу вятъра
в сянката на бурята незрима.
В една безкрайност необятна
ти просто потърси ме...
Ще ме има...
Ще чакам теб – 
на другото пристанище…
Където винаги ще има път и утре.
Където женска мисъл е промяната
и кестените се разтварят в утрото...
Където палавото безлюбовие
на гларусите стенещи 
в здрача 
превръща всеки миг
в празнословие. 
Изпива мисълта ми – 
да не плача…
Където луднало морето 
пак се люби със пясъка, 
чертаещ финни струи,
редувайки безпаметното губене
с летните изстенати безумия.
Където ласката ти женска
ме прави нежна, устремна и дива.
В пресветлото на изживяна вечност
на късчета сърцето ми разбива.
Когато тръгнеш срещу вятъра
в сянката на бурята незрима.
В една безкрайност необятна
поискай ме. За тебе ще ме има...

  ***

Теб обичам...

Любовта ме търси...
Неспокойна съм.
И разхвърлям по трева звездите…
За да погадая-
истинска ли съм, или пък ти си 
истинска.
Ще ни има ли? Или това е края...
Любовта ме иска...
Аз притихнах -
щедра, 
ласкава, 
безкрайно дива...
Тихо нижа спомен подир спомен
и съшивам от лъчите и
поредната си 
самодивската риза...
Любовта е в мен...
В нищото
намери ме.
Ничком на земята
коленичи.
С ръце прегърна ме - 
да не треперя.
И да промълвя
единствено,
че
теб 
обичам!

  ***

На една вещица...

Някой ден..
В някой час...
Някъде – вдън гори тилилейски
ще усетиш, че някакси там
някоя в тебе е влюбена.
Пее си.
Ще узнаеш, че някъде диво
някоя някъде тебе те иска.
Ще си спомниш, че
адски красиво е
да те галят ръце,
да те искат....
Някоя тихо в нощта да прошепне
“В обичта ти магийна се вричам!
Дай ми вещице тази твоя душа!
Пътеводна за мене бъди!
И обичай ме!...”
Ще се случи неземното чудо
и отварата тайно забъркала
на сърцето и тихо попивайки лудото.
ще усетиш, че този път не си сбъркала...

  ***

Елена Вълчева Господинова - 2004г.
Copyright © 2001-2006 Bg-lesbian - Всички права запазени