Когато

Когато всuчки заспят
Когато всички си отидат
Когато всичко замлъкне
Когато всичко се уталожи
Когато никой не е тук
Когато никой не ме иска
Когато нищо не ме спира
Когато нищо не ме задържа
Когато няма покой
Когато няма вече и дъжд
Когато има самота
Когато има болка

Тогава аз ще те поискам,
но тогава и смъртта ще те иска!

* * *

Малко листа и капки

Малко по малко спомени сглобявам,
вече спирам и да се надявам.

Малко по малко проблемите се разрешават,
действителността преиначават.

Малко по малко започвам да обичам друг,
не искам да чуя от теб и звук.

* * *

Лист след лист розата разцъфва,
но никой от уханието й не вдъхва.

Лист след лист изписвам аз,
и пак оставам будна в късен час.

Лист след лист олитат в небесата,
Господи, къде изчезна свободата?

* * *

Капка по капка дъждът вали,
миг след миг времето лети.

Капка по капка сълзите се набират,
събират сили път да си пробият.

Капка по капка кръвта тече,
бавно, бавно смъртта ще ме отвлече...

  ***

Ще се опитам да летя напук
Погледни ме:аз не сам от тук
Защо не питаш ти коя сам аз
Защо се правиш, че скована си от мраз

Не можеш ли да разбереш,
че моята любов не е от днес
Иска ми се да умра със теб,
но какъв смисъл има да погребваш любовта в ковчег?

Винаги докосвам те през тънко стъкло
И замечтано мисля си за теб "ако..."
Не се нуждая от душа,
ако няма с кога да я споделя

Не ме интересува, че е някаква лъжа
Не съм в състояние да живея в самота
Чувствам, че се потапям във море,
което много скоро и любовта ми ще окраде.
14.04.2002

  ***

КЪЩА В НЕБЕТО

Когато те налегнат черни мисли,
и ден след ден един и същи ад,
и всички мостове изгорил си,
и вече ни напред, ни назад.

Когато вече нищо няма смисъл
и пак си спирал пред същата врата,
когато няма кой за теб да си помисли,
когато просто сам си под дъжда.

Тогава нагоре погледни,
тръгни и не се обръщай,
научи се да летиш,
в небето е твоята къща.

Когато прах ти хвърлят във очите
и после ти забиват нож в гърба,
когато глупостта е победител,
а истината роб е на страха.

Когато пътят свърши след завоя
и там те спира каменна стена,
когато нямаш бог на който да се молиш
и нямаш вече вяра в любовта.

Тогава нагоре погледни,
тръгни и не се обръщай,
научи се да летиш,
в небето е твоята къща.

  ***
  
Дъждовна - 2004 г.
Copyright © 2001-2006 Bg-lesbian - Всички права запазени