Джулия Василева

Пробуди се някога в мен

Поглеждам всяка сутрин слънцето.
Красиво. Топло е нали?
Но някак не намирам думите,
Да кажа, че това си Ти.

Докосвам всяка сутрин розите.
Червени, пламенни. С Бодли.
Но някак няма ги покоите,
Защото всеки път боли.

Целувам всяка сутрин вятъра.
Целувката потъва в празнота.
Тъй нежна, искрена, желана...
Тъй казват е във любовта.

Поглеждам вечер към звездите.
Тая надежда, че поне една.
Ще зърне блясъка ми във очите
И ще ми прати светлина.

Заслушвам се в романса на нощта.
Очаквам стон, стенания и думи,
Да ме разтърсят и да не заспя,
Отново чакам да смутиш съня ми.

В леглото всяка вечер будя се сама.
Студено е, щом ти не си до мен.
Желая в твоите прегръдки да умра.
Желая да те срещна някой ден.

***

Страст, Сахара, ти и аз

Страстта си в пясъците на Сахара крия.
Не крия.
Там страстта гори.
От слънцето, превръща се в стихия.
Във пясъка горещ я потърси.

Бушува океана. Чуй прибоя.
Беснее всичко. Цялата земя.
Как искам само миг да бъдеш моя.
И този миг да отнеса във вечността.

Ще спра Вселената.
И нова ще създам.
Където ще сме само аз и ти.
В безвремие със теб ще се отдам.
И друг живот за нас ще се роди.

Ръката ти в ръката ми ще взема.
Очите ти в очите ми ще бдят.
Душата ти душата ми приема.
А устните ти в моите устни спят.

Страстта си в пясъците на Сахара крия.
Не крия.
Там страстта гори.
От слънцето превръща се в стихия.
Любов – на пясъка горещ лежи.