Мариела Киселкова - Мел

Лицата на Мел

Днес отидох да си купя баничка в кварталната баничарница и момичето зад щанда ми се усмихна и каза, че ми е голям фен. Аз просто исках да си купя баничка и докато гледам програмата на пералнята отново, като обикновен редови член на обществото, да закуся наблюдавайки как гащите ми се въртят. 

Искат ми автографи, искат да се снимат с мен с малките камерки на телефоните си, за да ги разпратят на всичките си приятели. Със заглавие „аз докоснах мел”. Искат да разберат как е от другата страна - без монтажа, без движението на камерите, без страничните шумове на микрофоните. Защото аз съм била в къщите им, а те искат да стигнат до сърцето ми.

Никой не си дава сметка, че онази Мел от екрана е умряла, убили са я и са оставили само медиен шум за едно лице на заем с личност само за вътрешно ползване и ограничено право на достъп. Мел се прибираше вкъщи от работа и си почиваше, а сега Мел се прибира от интервюта и никога не си почива. За сметка на това продължава да говори много и безсмислени неща, защото това е най-лесния начин да не допуснеш никой до себе си и въпреки това всички познават Мел. Все пак, тя е задлъжена на тези хора, които са натиснали копчето на дистанционното си и са я поканили в домовете си, независимо дали я обичат или мразят.

Проектът “лицата на мел” освен, че е посветен на мен, е и своеобразен подарък за “публиката” ми. Един опит да бъде представена личността ми в разнообразните и проявления. Или с други думи реакцията на околните спрямо мен в различни ситуации. Смятам че те са реални моментни състояния – абстрактни, но равностойни части на цялостен образ.

Няма преобладаващо лице, няма любимо проявлиение, може би имам любим кадър и това е “Фрида Кало”. Не съм сигурна дали това пристрастие се дължи на факата, че този ми “образ” е запазен само за определен кръг от хора или на това, че до известна степен в шизофреничната си откровеност обедениява всички останали в себе си. Но съм абсолютно убедена, че точно с него трябва да започва цялата история в картинки.

След него в редицата от слабости се нарежда “Пуффи” (розово косматичко сако, коса във всички посоки и син фон), която със сигурност е най-медийното лице от всичкие ми образи. Хихикаща се девойка, блондинката от вицовете, най-добрия параван, зад който можеш да останеш на саме със себе си и никой да не може да те достигне. 

С това претенциозните фаворити се изчерпват и третото място достойно си поделят “Лолита” с трохички по устните след закуска; тихата, по женски слаба “Френска ученичка” нуждаеща се да бъде спасявана от всичко, което й се случва; “Кучката”, която винаги постига онова, което е решила и не би спестила нищо на никого; “Съблазнителката” - знае какво прави и упорито се възползва от чара “нацупени устнички”; “еманципираната-жена-която-винаги-се-справя-сама-в-живота-и-си-пада- по-други-жени”; и “Кoугърл”, която пуши “Житан”, два от пръстите на дясната й ръка са жълти от катрана, псува докато шьофира и безцеремонно се стоварва с трясък върху най-близкото канапе. 

След Биг Брадър те са на показ и са Ваши, поне за няколко месеца, после си ги прибирам обратно.

Медийно Ваша: Мариела Киселкова-Мел

p.s. образите са условни и не трябва да бъдат възприемани буквално..

Галерията с "Лицата на Мел" можете да видите: ТУК
Фотоизложбата на Мел "Лицата на известността: ТУК

Мариела Киселкова-Мел е родена през 1981 г.
Родом от Велико Търново - живее в София
За връзка с Мел - през сайта на bglesbian