Ивелина Пламенова - LADY_BI

Не обичам да давам определения на сексуалната си ориентация, не харесвам етикети, но ако все пак трябва да се вместя в някой тип, то това може би би бил бисексуалност. Аз се влюбвам в човека, не в пола, в садържанието, не в опаковката... в красивото, в думите, постъпките, в това което не може да се види или докосне... Мога да се влюбя в картина, в изгрева, в шепота на цветята, в ухание, в една усмивка или поглед... Не се страхувам или срамувам да бъда себе си! Не искам да съм част от стадото! Забранявам забраненото и противореча на общоприетите правила и норми. Бунтар съм си до края! 
Да си нормален не е добродетел, по-скоро липса на смелост... И кой може да определи нормалността? Какво значи “нормален”? Да правиш каквото ти казват? Да правиш все едно и също? Това което ти позволяват нормите и законите, това което правят съседите? Това не ми харесва, много е отегчително... Но ако не искаш да си “нормален” се превръщаш в “не нормален”. “Не нормален” значи различен? Болен, луд, странен... Еволюцията е благодарение на малкото “странни”, на “лудите”, които не се страхуват да мислят... 
В 21-ви век сме, нали? Само дето нашето мислене не е модернизирало достатъчно... “Прогресирахме” толкова, че спряхме да мислим, заместват ни и в това... Казват ни кое е “правилно”, какво е “нормално”, какво може да правим и какво не, имаме морал... Свободни сме, но не ни дават да минем границата... До тук! Можеш да мразиш който искаш, но да го обичаш не си и помисляй! Питам се, колко ли време ще трябва да мине че да обичаш да не бъде грях? Колко ли време ще е необходимо че да махнат от речника думата “нормален”? 
Гордея се с това което съм, “не нормална”, “странна”, “болна”, “различна”, “луда”... но винаги СЕБЕ СИ! Държа на принципите си и се опитвам да ги отстоявам на всяка цена, като Сократ бих жертвала живота си в името на нещата в които вярвам, обичам и истински ценя... 
Може би също трябва да напиша защо съм тук или какво търся тук.... Може би както повечето хора тук или по принцип по чатовете се опитвам да избягам от самотата и за миг да забравя за нея... За мен чата и страниците за запознанства са сбирки на самотници... Тук се усмихваме и целуваме със скобички, точки, тирета.... цветята са със запетаи, апострофи... Няма усмивки, няма целувки, няма цветя, дори ние си имаме псевдоними, няма реалност... Един студен компютър... Няма комуникация, няма допир, нито топлина... Създаваме си една представа за отсрешния, която в повечето случаи не отговаря на реалността и се влюбваме в нея (ако това може да се нарече любов), опитваме се да избягаме и да забравим за самотата си... Забравили сме да се усмихваме в реалния свят... Бързаме да влезем в Интернет и сме мили с непознатите, а на съседа ни коства да пожелаем приятен ден... Това е много тъжно... Прогреса на 21-ви век: сам човек стоящт пред студения компютър до зори, чакащт мобилният да званне, за да разчупи тишината... Какво реално може да има тук? Ние ли?... дори не използваме имената си, а nick-ове... Изключваме компютъра и всичко изчезва... Пак си лягаме сами в студените чаршафи, с GSM-а в ръка, целувайки отново със скобички... Реални са може би чувствата, които изпитваме, макар без да сме сигурни че са към нещо реално и дали е любов или са просто породени от страха да не останем сами, без да осъзнаваме че и сега сме сами... 
Може би търся някой, който да открадне самотата ми, може би това си ти... Всички си имаме наш измислен свят, който ни спасява от реалния. Когато не ни харесва този бягаме в нашия си свят, където всичко е разрешено... Без него няма да оцелеем, всички си имаме нашата въображаема реалност, нали? И в това нчма нищо лошо, лошото е да не умеем да ги разграничаваме и да бъркаме реалния свят с измисления... Трябва да витаем в облаците, но и да не забравяме че сме земни... И не си мисля че всичко дет хварчи се яде, образно казано, хихи... По чатовете съм от доста време и... ами имала съм така наречените “виртуални големи любови”, срещала съм “човека на моя живот” не веднъж и разочарованията на виртуалния свят... Лъгали са ме, страдала съм, щастлива съм била, имала съм реални срещи с хора от нета и реални разочарования и реални очарования... абе не съм много нова тук... И въпреки това не изклиючвам възмовността да открия дори тук голямата, мечтаната любов...
Ще отговоря на всеки, който ми пише, обещавам! Надявам се това, че не съм в нашата мила родна страна да не ви кара да се отказвате да ми пишете, а и в днешно време никое място не е далеч! Бих се радвала да си пиша с теб, та дори и да не прогониш самотата ми и да не се окажеш човека с когото ще остарея, то поне можем да бъдем приятели, а приятелите никога не са излишни! Е, ако желаете, пишете ми!

Ивелина е родена на 07 юли 1989 г. в с. Белово (Пазарджишко)
Понастоящем живее в Лерида - Каталуния - Испания
Можете да се свържете с нея, като й пишете
мейл на: enamorada_de_prohibido@mail.bg