"Мозъкът на лесбийките реагира различно от този на хетеросексуалните жени, спрямо половите хормони!" - е заключението, направено в шведско изследване, изнесено в доклад пред шведската National Academy of Sciences, което според проучващият екип е поредно доказателство за биологичния произход на хомосексуалната ориентация.
Проучвателният екип на Stockholm Brain Institute и Center for Gender-Related Medicine към Karolinska Institute, ръководен от Доктор Ivanka Savic са открили, че мъжките и женските феромони се възприемат различно от мозъка на лесбийките и хетеросексуалните жени. Освен това лесбийките приемат мъжките и женските феромони различно и от... хетеросексуалните мъже. Като контраст, в сходно проучване за гей мъже, направено миналата година, се установило, че гей мъжете и хетеросексуалните жени, приемат по много сходен начин половите хормони. мозъка на хомосексуалните мъже и хетеросексуалните жени реагират идентично положително, когато са изложени на въздействието на мъжкия феромон 4,16-androstadien-3-one (AND), представляващ производна на тестостерона, който може да се открие в мъжката подмишечна пот. А мозъка на хетеросексуалните мъже реагира положително при въздействие на естрогенният компонент estra-1,3,5(10),16-tetraen-3-ol (EST), който се съдържа в урината на бременни жени.
"Данните сочат, че има различие между мъжката и женската сексуалност." казва водещата на проучвателния екип Savic.

В настоящото проучване екипа на Savic използва positron emission tomography (PET), сканирайки мозъчната активност на 12 лесбийки, 12 хетеросексуални жени и 12 хетеросексуални мъже, когато те помиришат мъжки и женски полови феромони, намиращи се сред различни обикновени миризми, като примерно лавандула или кедрово масло.
Томографията показала, че докато обикновените миризми са предизвиквали еднаква мозъчна активност при различните групи, то реакцията към феромоните е била различна.
Хетеросексуалните жени (също както хомосексуалните мъже при по-раншното проучване) са възприемали женските феромони (EST) в обонятелната зона на мозъка като обикновените миризми, но мъжкия феромон (AND) се е възприемал в специфичната сексуална част от хипоталмуса (център в мозъка, който служи за предизвикване на сексуална възбуда). В мозъка на хетеросексуалните мъже е било обратното. В лесбийския мозък обаче, мъжкия феромон (AND) се е възприемал само в обонятелната зона, докато женския (EST) се е възприемал и от двете. И от обонятелната и от сексуалния център в хипоталмуса.
По време на експеримента, хетеросексуалните жени и гей мъжете са намерили двата феромона (AND) и 
(EST) за еднакво приятни. Докато хетеросексуалните мъже и лесбийките са изразили решително предпочитание към женския феромон. И хетеросексуалните мъже и лесбийките намерили за неприятен мъжкия феромон. И за трите групи мъжките феромони се оказали по-познати и различими от женските.

Резултатите на изследването навели изследователите на мисълтта, че трябва да се търсят още доказателства, че мъжките и женските феромони при човека играят роля при сексуалното привличане. Феромоните със сигурност играят ясна роля при животинското сексуално привличане, но много учени твърдят, че при човека те не са активни, защото в носа липсва орган (vomeronasal organ), който реагира на феромони. Все пак никой не отрича, че някои феромони доказано влияят на човека и - като пример - те са причина две жени, които живеят по-дълго заедно, да синхринизират менструалният си цикъл. 
В доклада си за изследването, на базата на направените изводи, екипа изследователи се изказва критично относно консервативните привърженици на вярването, че сексуалната ориентация е въпрос на личен и обмислен избор, а не биологическа даденост.

Професора по психология Warren Throckmorton, Ph.D от Grove City College в американския щат Pennsylvania, който се занимава с така наречената Conversion therapy (терапия, при която се цели хомосексуални хора да бъдат направени хетеросексуални) изказал недоволство от Associated Press, която публикува информация за изследването и резултатите от него, като твърди, че заключенията са предадени погрешно и е неправилно да се претендира, че изнесените данни доказват недвусмислено биологичния произход на хомосексуалната ориентация.
В отговор Savic казва, че нейните изследвания само изказват предположения, че програмите за промяна на сексуалната ориентация вероятно няма да имат никакъв ефект върху повечето хомосексуални хора. "Нашето изследване не може да каже какви са причините за и следствията от хомосексуализма. ние не можем да кажем дали различията в сексуалните предпочитания са следствие на съществуващо различие в мозъка на хората или пък хомосексуалния опит води като следствие различна реакция на техния мозък."
Savic даде уверения, че нейният екип ще продължи с изследванията си върху мозъчните реакции спрямо феромоните и сред бисексуалните хора.

bg-lesbian - юни 2006 г.