В едно обикновено руско селце, в новото трето хилядолетие,
 през пролетта на 2003г. - убиха момиче.
Младо и красиво момиче.
Убиха я, защото е обичала.
(информация от руската преса)

... Свалям  си обувките. Събличам  си  палтото. Влизам  в кухнята. Звъни
 телефона - настоятелно и тревожно звъни. Трябва да вдигна слушалката.
 - Ало...
 - Здравей, имам лоша вест за теб.
 - Каква?
 - Убиха Танчето...

 Живяло едно момиче, на име Таня в малко руско селце. Расла красиво и умно дете. И порастнала млада и красива девойка. Заглеждали я много младежи, и доста от тях били влюбени в нея, но се случило така, че Таня се влюбила в своята най-добра приятелка. Дълго време това я измъчвало... тя не можела да разбере какво се случва с нея... и най-важното, нямала с кого да сподели и от кого да потърси съвет или поне разбиране. И ето че през един слънчев септемврийски ден, през сезона на красивото циганско лято, тя събрала сила и смелост да разкрие чувствата си пред своята любима. Било много... много трудно да го направи... но Таня била смело момиче... поела си дълбоко дъх... и казала пред любимата си всичко така, както го чувства...
Скоро след това срещите между Таня и нейната любима станали различни и много... много нежни... Но за да не може никой да ги забележи, на двете девойки им се налагало да се крият навътре в гората, която заобикаляла селцето и да крият много старателно своите чувства и своята любов. И какво друго са могли да направят??? Нима хората в това малко селце биха могли да разберат и приемат тяхната любов?!

Продължило така близо половин година. Една вечер Таня изпратила своята любима до дома й, целунала я за довиждане, и без да бърза се отправила в тъмнината към своя дом... На сутринта тялото й било намерено в канавка, близо до селския магазин.

Оказало се, че местните мъже отдавна знаели какво се случва между двете млади момичета и дълго обмисляли и търсели начин и случай да се саморазправят с "отстъпниците". И през тази нощ те намерили и начин, и сгоден случай. Момичето е било зверски изнасилвано дълго и мъчително от група мъже, след което било многократно прободено с нож.

    Причината? - просто на никого не се е харесвало, че тя е лесбийка!

И какво се получава сега???
Получава се това, че даже в днешни времена от нас - лесбийките, се избавят с варварски методи и способи! До неотдавна лесбийството се е считало от недоучили "компетенции" за болест и за тази "болест" са ни изпращали в лудници, "лекувалиили" с електрошокове, а на някои места и направо убивали с камъни!

И сега, когато живеем в ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИЯ  ВЕК, бих искала да попитам: КАКВО СЕ Е ПРОМЕНИЛО?

През тези години, когато в повечето европейски страни са приети или се обсъждат закони, разрешаващи еднополовите бракове, в една европейска страна варварски изнасилват и убиват лесбийките! И се питам колко от нас не са срещали омразата в живота си? Колко от нас не са били замервани с камани, сочени с пръст, обиждани и осмивани, наранявани физически и емоционално, преследвани...
И да попитам, дали биха могли тези мъже там... и тези мъже тук... да си представят, че на мястото на Таня може да се окажат техни дъщери... или техни сестри... и ако се окажат... и с тях ли ще се разправят така...??? И занапред винаги, когато чуя от поредния "компетент", че да си лесбийка е болест, която трябва да се лекува, или че на лесбийката просто й трябва едно здраво чукане от "истински" мъж - винаги ще се сещам за тази непозната за мен Таня... и за нейния живот и край... защото когато възрастни и уж модерни, уж демократични, уж образовани хора твърдят такива неща, то ние всички трябва сериозно да се замислим! Чудя се защо се боят от нас? Какви толкова непростими пороци виждат в нас? Защо мислят, че сме болни? Защо ни упрекват в разврат? А какво ако не сме болни?  Какво, ако това е нашата природа дадена ни от Бога? Някой от тези, които непрекъснато ни упрекват и квалифицират, осмиват и обиждат, или както Таня - изнасилват и убиват - някой от тях опитвал ли се е някога да погледне в нашите души... в нашите сърца?! Познавал ли се е лично и отблизо с лесбийка, за да определя така уверено нашето психическо състояние?! И някой от тях има ли представа дори бегло от естеството на нашата ЛЮБОВ и от бурята чувства в нашите души?! Има ли си представа изобщо, че тази ЛЮБОВ е така неуписуемо красива, и така неизразимо нежна, и така безпределно съвършенна... и така неизчерпаемо дълбока...

Почивай в мир Таня... Там където си - е по-човечно място!

                                                                                                                                                                         назад