9 ноември  е  историческа  дата  не  само  защото  на  този  ден  падна  Берлинската  стена.
 Посветените  знаят,  че  на 9.11.1961  един  елегантен  млад  мъж  на  име Брайън Епстайн
 влиза  в  едно  долнопробно  ливърпулско  заведение  на  име  Кавърн  клъб,  за  да чуе как
 четирима  младежи  на  име  Джон,  Пол,  Джордж  и Пийт свирят рокендрол. Останалото,
 както се казва, е история:  Епстайн, неуспял  актьор от добро еврейско семейство, прави от
 недодяланите рокери най-голямата поп-група в историята. Кариерата на Битълс е покрита
 с  трупове  -  истински  и   метафорични.  Епстайн  умря  през  1967  -  според  различните
 съзаклятнически теории, от  наркотици, от собствената си или от чужда ръка; мениджерът
 Мал  Еванс  бе  застрелян през 1975  в  Лож  Анжелос; а в 1980 Джон Ленън бе  убит в Ню
 Йорк от един жадуващ за любов психопат.

 Освен  това  имаме  живите  трупове  на  почти-битълсите от ранните години, на първите
 членове на състава, които  живуркат  след  това  като месари или социални работници, но
 живеят истински само когато отново могат да  разкажат  как  е  било  навремето: на  първо
 място   барабанистът  Пийт  Бест,  който   през  1962,  непосредствено   преди  пробивът  с
 парчето Love Me Do, е заменен с Ринго Стар.

 И разбира се Стюарт Сътклиф - почти-битъл и  също покойник. Ленън привлича в групата
 надарения  млад  художник  от ливърпулската художествена академия, въпреки, че Стюарт
 не може  нито да пее, нито  да  свири.  През 1961  когато  Битълс  гастролират  в  Хамбург,
 Сътклиф напуска групата, за да  остане  при  годеницата  си  Астрид  Кирхер. Една  година
 по-късно той е мъртъв. Сега сестра му публикува  книга, която предизвиква  шум в Англия
 и Америка: тя твърди, че Ленън и Сътклиф били любовници. Когато му казал, че е влюбен
 в Астрид, Ленън  пребил  Сътклиф  от  бой;  вследствие  на  получените  тогава  вътрешни
 наранявания Сътклиф починал по-късно.

 Впрочем  мълвата  за  "убиеца"  Ленън  е  стара.  Тя  бе  пусната  още  през 1988 от  Албърт
 Голдман  в  книгата  му  "Животите  на  Джон  Ленън",  която   бе   явен   опит  за   тотален
 демонтаж  на  легендата  за  Ленън. Впрочем  вярно е, че  човекът, който написа "Да дадем
 шанс на мира", бе не само  вербален  агресор, от  когото  страх  имаше  дори  Мик  Джагър.
 Против  историята  за  любовния  конфликт  говори  обаче  фактът, че Сътклиф  отнася боя
 не в Хамбург, а в Ливърпул и то от истински рокери. Ленън присъства  тогава и си счупва
 пръста - в опит да помогне на приятеля си.

 Знае се също, че Ленън е имал слабост  към  Сътклиф, че  му  се  възхищава и че се  опитва
 да имитира бохемския му  начин  на  живот. Така че дори между двамата да е имало силна
 хомоеротична  връзка, тя не  намира  телесен  израз, тъй като и двамата са били прекалено
 страхливи за това. Истинският  искусител в живота  на Джон Ленън не е Стюарт Сътклиф,
 а Брайън Епстайн. Съденият  за  хомосексуализъм  Епстайн  се  влюбва  в Ленън  още  при
 първото си посещение в Кавърн  клъб в Ливърпул. Това е един от мотивите, поради които
 Епстайн  се  наема  да  превърне  Битълс в това, което станаха. От неговата  хомоеротична
 фантазия на църковен хорист произлиза андрогенната визия, в съответствие с която биват
 оформени Beatles - и с която те завладяват света. 
 Радио Doiche Welle