До 
 Народните представители 
 Иван Козовски, Михаил Миков, Светослав Лучников и Татяна Дончева
 Копие до българските медии

ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ БГЛО "ДЖЕМИНИ" 
22.06.2002 г. Д есислава Петрова: 
зам.председател БГО Джемини 

 Уважаеми  депутати, тъй  като  по  време  на  обсъжданията  на  промените в  НК на РБ си
 позволихте  да  правите  оценки   и   характеристики,  които   издават   известна  липса  на
 информация, ви съветваме  вместо  да  размахвате  назидателно  пръст или да  развявавате
 публично християнския си морал, да  хвърлите поглед на едно  законодателно  проучване,
 което  е  на  ваше  разположение  от  месец  февруари.  То  е  възложено  от  Комисията  по
 правни  въпроси  в  Парламента и се нарича ”Разрешения в европейското законодателство
 на проблемите на  хомосексуализма”. Там  можете  да  се  запознаете с всички  европейски
 документи  призоваващи  за  равенство  на  хомосексуалните  (Резолюцията А3-0028/94 на
 Европейския  съюз  за  равни  права  на  хомосексуалистите  и  лесбийките в Европейската
 общност-февруари 1994г.; Доклада “Рот”-17 юли 1993 г.; Препоръката на Парламентарната
 Асамблея на Съвета на Европа относно правото на  убежище и имиграция  на  лесбийките
 и  хомосексуалистите  в  държавите,  членки  на  Съвета  на  Европа – 25 февруари 2000 г.;
 Поправка  към  чл.13  от  Амстердамския  Договор от 1997 г. за  борба с  дискриминацията
 на  базата  на  сексуалната  ориентация). Ако  направи  дори  едни  бегъл  преглед  на  тези
 документи,  господин  Козовски,  който   изтъква   някакви   медицински   съображения  за
 хомофобията си, може и да узнае нещо, което би  трябвало  като лекар да знае много добре,
 а именно, че през 1974 г. Световната  здравна  организация  премахва  хомосексуализма от
 международната класификация на заболяванията и оттогава никой уважаващ себе си лекар
 не си позволява да твърди, че хомосексуализмът е болест. 
 А  на  господин  Миков  препоръчваме  да  прочете  член 6 на  Конституцията на  РБ, след
 като  заявява, че  дискриминация  на  хомосексуални  у  нас нямало. Точно  на  това  място
 Българската  конституция  защитава  равните  права на гражданите на Република България
 без  оглед  на  раса,   националност,   етнически   произход,   пол,   религия,   образование,
 политическа принадлежност и социален статус. 
 Няма  и  дума  за  равнопоставеност  по отношение на сексуалната  ориентация, така, че не
 крещете, че у нас нямало дискриминация към хомосексуалните. 
 А понеже давате  за  пример  Дания  и  Ирландия,  нека ви уведомим, г-н Миков, че тъкмо
 Дания е първата страна  в света, узаконила  фактическото  съжителство  на  хомосексуални
 двойки, а  освен  това от 1996 г. там  има  антидискриминационен  закон,  който  защитава
 трудовите права  на хомосексуалистите. Да ви припомняме ли, че в Трудовия кодекс на РБ
 няма и помен за такава защита. 
 Именно в Дания хетеросексуалните  и  хомосексуалните  лица  са  третирани  от закона по
 еднакъв начин. Там и в двата  случая,  възрастта  на  лицето,  при  която  съгласието  му  за
 извършване на полови действия придобива правно значение е 15 години. 
 Колкото до Ирландия, от  ноември  2000 г. сексуалната  ориентация  там не е основание за
 дискриминация, а сексуалното насилие се третира по еднакъв начин, приложим и за двата
 пола. 
 В  заключение,  уважаеми   народни   избраници,  се  надяваме,  че  на  второто  четене  на
 предложенията  за  промяна  на  НК  на  РБ  ще  постъпите  като 119-те си колеги, за които
 съвременното мислене и демократичното  отношение  към  всички  граждани на Родината
 ни са по-важни от лицемерния и фалшив морал.