Обидно и насилствено поведение във връзката

Тъжно ми е да призная един факт, защото нали все ми се иска лесбийските връзки да са идеални, но подтисничеството и насилието - физическо и психическо - отдавна не са "привилегия" само на хетеро двойките, ако изобщо е било някога тяхна "привилегия". Въпреки че жените имаме репутация на любящи, компромисни, коректни и възпитани хора, ние сме също така и доста склонни да злоупотребяваме с тези, които ни обичат.
Наскоро една позната от един сериозен център за защита на жените от насилие в семейството им сподели интересни данни от една анкета. На въпроса смятат ли че са подложени на физическо и/или психическо насилие в семейството си, един приличен процент са отговорили, че не са сигурни. НЕ СА СИГУРНИ! Анкетата е била за хетеросексуалните двойки, но ме накара да се замисля какво ли може да е положението и при нас... лесбийките.

Несъмнено има много нива и видове на домашно насилие, така че след първоначалното си стъписване се съгласих, че една жена може да не е сигурна дали е подложена на някакъв вид домашно насилие и как точно може да се определи това насилие. В същото време има и огромна доза срам, която изпитва жена, подложена на домашно насилие. Самообвинителният въпрос "как можах да допусна да се случи това", е последван от срам и чувство за вина.
След като веднъж си приела за себе си, че има признаци за домашно насилие, следващата стъпка е да си припомниш от кога си допуснала да продължава това. Накрая трябва да си простиш сама на себе си и да не се самообвиняваш. Ясно е, че е лесно да се каже и трудно да се направи... но това е, което трябва да направиш. Обаче... нека преди да те подканвам да започнеш да се бориш със срама и самообвиненията си, малко да поразсъждавам върху това, какво съм прочела по книжките за развитието на домашното насилие и за неговите изражения... защото според мен се оказва, че много жени са подложени на един интересен вид домашно насилие... игнорирането... и контрола...

Контрол:
Първата стъпка, бележеща възможността да се попадне в такова положение е момента, когато отстъпиш на партньорката си контрола върху твоя живот. Много жени умишлено и съзнателно отстъпват контрола над живота си на своите партньорки, защото така им се струва по-лесно, и всъщност това се явява дреболията, даваща началото на една незначителна наглед ситуация, която обаче впоследствие израства, докато обхване целия живот на жената... и се превърне в тегоба... Контролът върху живота ти може да се изразява по много различни начини, които точно ми се иска да опишем.

Контрол чрез критика:
Тя ме кара да се чувствам непълноценна и всичко което правя е грешно. Никога не е достатъчно това, което правя. Кара ме да мисля постоянно, че не я обичам достатъчно и че постоянно наранявам нейните чувства. Дори и комплиментите й са двусмислени: "Отдавна не си изглеждала толкова привлекателна" Тя игнорира моята несигурност като маловажна и непрекъснато ми казва, че съм глупава да се притеснявам за неща, които не разбирам. Нарича ме с унизителни и обидни думи, като: "курвичка", "кучка" или "чучело". Когато изразя мнение за нещо, никога не е съгласна и постоянно ме поправя, като казва, че нищо не разбирам. Винаги само нейните мнения и постъпки са правилни. Когато сме сред други хора, съм много напрегната, понеже непрекъснато очаквам да бъда подиграна или унизена за нещо, което казвам или правя.

Контрол чрез мръщене, гняв и заплаха:
Страхувам се от нейния гняв, ако закъснея за среща дори мъничко. Тя очаква от мен да чета мислите й и да предвиждам желанията й, и губи самообладание когато не успея. Аз съм много напрегната постоянно, защото не знам какво и в кой момент ще я раздразни. Тя се вбесява и спира да ми говори ако направя или кажа нещо, което според нея е грешно. Когато млъкне и спре да ми говори, от мен се очаква да разбера в какво съм сгрешила и да го поправя. Когато е депресирана или ядосана от нещо, от мен се очаква да го разбера и да я успокоя. Казва ми че никога няма да ми позволи да я напусна и ако опитам да го направя ме чака нещо страшно.

Контрол чрез покровителство и загриженост:
Тя не харесва аз да се виждам с хора и да съм някъде без нея, защото се тревожела много за мен. Става ревнива, ако говоря с някого по телефона и иска да слуша. Често се обажда или излиза от работа само за да види дали аз съм добре. Измисля ми каква ли не работа за да нямам свободно време и да не излизам. Иска да не работя и само тя да се грижи за мен. Избира ми дрехите, с които да се обличам, изпраща ме до работата ми и ме взима от работа за да не им хрумвали някакви идеи на колегите ми да ме канят някъде. Подтиква ме да пия заедно с нея, за да може и двете да сме пияни и така да сме имали еднакви слабости.

Контрол чрез отричане на твоята емоционалност:
Тя ми се подиграва жестоко и после казва че съм прекалено чувствителна и не разбирам от шега. Нарушава си обещанията и после твърди, че не ми е обещавала нищо. Прави ми сцени пред хората, обвинява ме за несъществуващи неща и после намира вина в мен, че аз съм го предизвикала. Непрекъснато ме обвинява че съм прекалено емоционална и че трябва да бъда малко по-спокойна. Твърди, че често си внушавам разни неща. Удря ме зад врата и ме пита със смях как се чувствам. Дразни ме докато се разплача и после твърди че съм истеричка и се чуди защо се разстройвам толкова. Казва ми, че може да ми помогне да поправя слабостите в характера си и пише списък с моите слабости и грешки. Когато поискам да поговорим сериозно, се държи с мен като че ли съм разстроена от нещо и иска да ме успокоява, а не да ме изслуша.

Контрол чрез игнориране на твоите нужди и твоето мнение:
Никога не ми помага в нищо, дори и когато съм болна. Отрича да ми дължи каквато и да е помощ и казва, че съм голяма и трябва да мога да се оправям сама. Очаква от мен да прекратя на секундата всичко с което се занимавам, ако тя има нужда от моето внимание. Прекъсва ме когато говоря, изопачава думите ми или направо не ме слуша, и ме кара да повтарям по няколко пъти. Променя темата на разговора и казва, че това за което говоря не е важно в момента. Когато изразя мнение или настоявам за нещо, тя или не ми отговаря, или се майтапи.

Контрол чрез взимане на решения:
Тя винаги иска да има последната дума. Дори и когато сме се договорили нещо, тя си прави каквото си реши. Ако се опитам да обсъждам решенията, които е взела за нас двете без да ме попита за мнение, тя казва, че нарочно се заяждам. Твърди, че някои неща няма защо да ги обсъжда с мен и знае кое е най-доброто за нас. Казва че е нейна отговорността да взема решения за нас двете и ако това не ми харесва да се махам.

Контрол чрез финансовите средства:
Живеем заедно, но тя не ми казва какви пари получава и къде ги харчи, а аз трябва да се отчитам за всяка стотинка. Харчи много пари и после ме обвинява мен, че не достигат. Ако искам да си купя нещо, трябва да я попитам първо. Купува ми всичко, от което имам нужда, но после ми натяква непрекъснато, че без нея няма никога да живея толкова добре. Твърди, че трябва дори да я издържам финансово защото в момента е в депресия и няма работа. Продава мои неща, защото й трябвали пари и аз не може да съм против това.

Контрол чрез чувство за отговорност:
Ако й кажа, че се държи господарски с мен и е прекалено критична към мен, ми отговаря, че прави така, защото аз съм неузряла още и имам нужда от наставления. Обвинява ме, че съм причина за нейното пиянство. Казва ми, че ако я напусна, ще се самоубие и аз ще нося вина за това. Обвинява мен, че са я уволнили от работа и за всички неуспехи в живота си. Обвинява ме, че заради мен е изгубила твърдостта си.

Контрол чрез ограничаване на контактите с други хора:
Изпада в истерия, ако поискам да излезнем. Не ми позволява да прекарвам време нито с приятели, нито с колеги, нито дори и с родителите ми, без значение дали ще бъда с нея или без нея. Казва, че никога не й отделям достатъчно внимание и че искам да прекарвам повече време с другите, отколкото с нея. Въпреки че не го казва, усещам че иска да не излизам никъде без да съм й поискала разрешение преди това. Разпитва ме подробно къде и с кого съм била и как съм прекарала времето си. Непрекъснато ме обвинява, че флиртувам с други. Настоява да не отивам сама до работата си и нарочно толкова се бави, че винаги закъснявам. Ако разговарям с приятели ме обвинява, че я игнорирам.

Контрол чрез физически заплахи:
Заключва вратата за да не мога да излезна, когато се скараме. Като се ядоса размахва юмруци пред лицето ми, за да ме изплаши. Чупи и хвърля различни предмети, къса снимки и картички, къса дрехи и ги изхвърля през балкона. Не иска да ме остави сама в стая и не ме оставя да се наспя.

Контрол чрез сексуално унижение:
Принуждава ме да правим секс по начини, които не ми харесват. Прави си сексуални шеги с мен пред други хора или осмива секса с мен. Присмива се на недостатъци в тялото ми. Опитва се да сваля мои приятели и близки хора. Принуждава ме да нося дрехи, които са ми неудобни или не ми подхождат за да може да изпъкват недостатъците ми. Сравнява ме с други жени. Предлага ме на други жени или на мъже, за размяна.

Контрол чрез физическо и сексуално насилие:
Замерва ме с предмети, когато се скараме или ме бута в стената. Посяга да ме бие и рита, насилва ме да правя секс и с други или ме насилва, когато не искам да правя секс с нея.

Това е засега. Помисли колко от тези неща са ти познати и съществуват в твоята връзка с партньорката ти? Колко от тях са приемливи или поносими? Отговорите на тези въпроси, както и решенията, които ще вземеш... са само твоя отговорност...