Психологически и медицински аспекти:
адаптация: Nikam

Неизбежно родителите си задават въпроса имат ли основание да се чувстват виновни, че децата им са хомосексуални. После веднага се сещат за популярните стереотипи, свързани с липсващия баща и свръх - грижовната майка. Макар че е по-важно родителите да се съсредоточат върху това как да приемат сексуалността на децата си и да се опитат да запазят добрите си отношения с тях, би било полезно накратко да споменем някои съвременни психологически и медицински схващания за хомосексуалността. Психологическите теории за произхода на хомосексуалността датират още т времето на Фройд. Той е вярвал, че хомосексуалността е резултат от определено развитие на вродените полисексуални заложби у индивида. При обикновени обстоятелства психологическото развитие на детето е в посока от полисексуална към хетеросексуална ориентация. Неуспешното преодоляване на Едиповия комплекс може да доведе до “задържане на развитието”, като резултатът от това е хомосексуалната ориентация. Фройд обаче е писал сравнително малко за хомосексуалността. Той е смятал, че всеки човек притежава латентна хомосексуална наклонност и в последствие застава на една относително неутрална позиция относно тази тема. В обръщение към една майка, чийто син е гей, Фройд пише:
“Със сигурност да си хомосексуален не е предимство, но и не е нещо, от което трябва да се срамуваме, това не е порок, не е признак на деградация и не може да бъде класифицирано като заболяване. Много уважавани хора от древността и нашето съвремие са били хомосексуални, а сред тях има и велики мъже като Платон, Микеланджело, Леонардо да Винчи и др.Голяма несправедливост и жестокост би било хомосексуалността да се третира като престъпление.” (по Masters, Johnson and Kolodny, 1986)

Има най-различни съвременни теории за хомосексуалността, които се спират на пренаталното развитие, хормоналното вл ияние, обусловеността на поведението, генетичната предразположености т.н. Все повече специалисти са склонни да мислят, че има генетични фактори, които са свързани с хомосексуалността. В статията “Открити са още разлик и между мозъците на гей и хетеросексуални хора”, публикувана в Los Angeles Times през 1992 се представя едно изследване, направено към Калифорнийския Университет. Резултатите от него сочат, че хомосексуалността не е свързана с никоя определена мозъчна структура, а по- скоро с промени в мозъка като цяло. Според изследователя Simon Le Vay “при оформянето на мозъка по време на утробното развитие се случва нещо необичайно.”. Говорителят на Работната група за гей мъже и лесбийки във Вашингтон, Робърт Брей, казва: “Това изследване потвърждава нашето убеждение, че природата ни е създала такива, каквито сме и не е нужно да се опитваме да поправяме нещо, защото няма нищо повредено. Вярваме, че сме родени такива.” (Los Angeles Times, 1 август, 1992).

        <<<<< Назад                                                                                 Продължение >>>>>