Географски, културни и религиозни различия:
адаптация: Nikam

В някои райони на САЩ хомобофията е много по-разпространена отколкото в други. Трябва само да послушате новините и да следите политическия жи от, за да разберете къде хомофобията е особено честа. Например, излъчените напоследък документални филми за няколко масови антигей митинги в Колорадо Спрингз едва ли ще вдъхнат сигурност на гей мъжете и лесбийките, живеещи там. Ето защо много хомосексуални мъже и жени предпочитат да напуснат средата, където са израснали, за да търсят сигурност и себеподобни в големите градове. За родителите им това означава, че ще ги виждат много рядко или че ще знаят още по-малко за живота им.

Някои етнически групи са по-нетолерантни и хомофобни от други. На една от срещите на PFLAG в Сан Францииско една латиноамериканка, майка на серопозитивен син-гей заяви, че е много необичайно да срещнеш латиноамерикански баща, който да приема хомосексуалността на сина си или дъщеря си. На същата сбирка обаче, един латиноамериканец възрази, че той е именно такъв баща на син-гей. Въпреки, че жената му каза, че в това отношение той е рядко изключение, това показва, че културните различия могат да окажат влияние върху процеса на разкриване по начин, който би бил неразбираем за от друга среда. Чувала съм родители, за които културната значимост на семейната подкрепа и доверие е голяма, да казват, че много ги боли, че децата им не са се разкрили пред тях по-рано. Насърчавам специалистите да бъдат чувствителни към културните особености на семейството на хомосексуални хора, с които работят.

Вероятно “култура” сама по себе си са и десните (обикновено християнски) фундаменталисти. Повечето от тях заемат догматична, груба, враждебна и твърда позиция спрямо хомосексуалистите, която едва ли ще се промени. Именно тази група хора широко въведоха понятието сексуално предпочитание, зад което стои идеята, че ако някой е избрал да бъде хомосексуалист, значи той е виновен за този свой начин на живот. Синът ми веднъж ми каза: “Ако човек можеше да избира наистина, едва ли някой щеше да избере да бъде хомосексуален - та това е живот, изпълнен с толкова много трудности.”.

От опит знам, че родители, които са привърженици на фундаментализма и които са идвали на сбирки на PFLAG, се чувстват много тежко. Често проповедниците им ги карат да се чувстват виновни и грешни заради това, че детето им е гей. Точно когато имат най-много нужда от любовта и подкрепата на своята църква, те биват отлъчени. В такъв момент терапевтът може да бъде особено ценен и полезен, както и подкрепата, която групи като PFLAG могат да предоставят.

Да разкриеш хомосексуалността си в семейство, възпитано със здравите и ригидни идеи за хомосексуалността (макар че дори идеите на светото писание, което толкова често бива цитирано като заклеймяващо хомосексуалността, са чисто и просто въпрос на интерпретация) води със себе си още трудности и чувство на вина за хомосексуалното дете. Когато научат, че детето им е хомосексуално, много религиозни родители се опитват да го “оправят”, като търсят помощ от духовенството, психиатрията или други групи, предлагащи помощ за промяна. Не е лесно да променяш нечия сексуалност, а последствията за живота и образа му за себе си са огромни. Такива опити най-често са неуспешни и само допълнително могат да объркат хомосексуалния човек, а за родителите остава силното разочарование от детето им.

Понякога “терапията за промяна” завършва трагично - със самоубийство или опит за самоубийство. Това е една от честите теми, за които се говори по време на срещите на PFLAG, тъй като извънредно много гей мъже и лесбийки виждат самоубийството като единствен изход от тежката борба, която водят. Ето защо безусловната ни любов и приемане на хомосексуалността на децата ни е тъй важна. Ако детето ви е хомосексуално, непременно обърнете в нимание на това дали не се чувства депресиран/а. Самоубийството често е резултат от депресията.

        <<<<< Назад                                                                                 Продължение >>>>>