И така, детето ви е хомосексуално:
адаптация: Nikam

Говори се, че най-хомофобните хора са онези, които никога не са познавали или не са си позволявали да познават хомосексуален човек. Моят първи контакт с хомосексуални хора беше в колежа, когато един ден професорът по психология доведе група хора, които да ни разкажат какво е за тях да си гей. Изглеждаха балансирани и стабилни хора. Онова, което остана в мен след онзи ден беше съветът, който те ни дадоха като на млади хора: ”Ако си хомосексуален, бъди най-добрия хомосексуален човек, който можеш да бъдеш.” Можех ли да знам тогава, че един ден ще дам този съвет на две от собствените ми деца.

Родителстването е труден процес, дори и при най-благоприятните обстоятелства, но да си родител на хомосексуално дете е свързано с допълнителни трудности, които по принцип липсват пред родителите на хетеросексуални деца. Когато си родител на хомосексуално дете изведнъж ставаш част от групата на онези, които повечето считат за нежеланите хора. Сблъскваш се с един начин на живот, за който знаеш много малко и нямаш никакъв опит. В много отношения преживяванията на родителя си приличат с преживяванията, през които хомосексуалното му дете преминава по това, че са изпълнени с толкова много противоречиви чувства, най-главното от които е страхът. Той е съставен от усещане за безпомощност и безнадеждност пред това ново измерение на живота ти като родител, пред което си изправен. От опит мога да кажа, че когато децата се разкриват, родителите “се скриват”, като им се налага да подбират на кого да казват и по колко. В крайна сметка целта за много от родителите е подобна на целта пред детето им: да бъдат разбрани и приети.

Хомосексуалните наклонности могат да бъдат разкрити пред околните на всякаква възраст. Много гей мъже и лесбийки решават изобщо да не споделят за това с родителите си. Много често да се разкрият пред родителите си за тях означава да рискуват любовта на близките и най-вече на семейството. Естествено това поглъща много енергия. Да се представяш за някой, който не си, е емоционално нездравословно, а спестявайки тази важна информация на родителите, води до издигане на бариера между родители и деца. По принцип родителите очакват да имат сравнително пряма комуникация с децата си, но с тайната, създадена около сексуалната ориентация на детето, това не е възможно. Моят собствен син, например, ми сподели колко е благодарен, че може да разговаря с мене за всичко и най-вече за онази част от живота му, свързана с това, че е гей.

Реакцията на родителите е важна в по-голяма степен за по-младите мъже и жени, тъй като те по принцип имат по-силна потребност от родителското одобрение. По-възрастните гей мъже и лесбийки са вече по-стабилни финансово и зависят по-малко от семействата си. Те са и по-малко чувствителни към реакциите на околните по отношение сексуалната идентичност. Нерядко дори чувстват нужда да предпазят възрастните си родители, като им спестят тази информация.

Понякога да се разкриеш пред родителите си е като параграф 22. Любовта на родителите е изключително важна, затова много мъже и жени се чудят какви ще бъдат последствията от това да споделят с родителите си хомосексуалността си. Повечето гей мъже и жени са чували анекдоти или сами познават родители, които са изтеглили парите за колежа на детето, отказали са финансовата си подкрепа по принцип или са се отказали от детето си, когато са научили за неговата хомосексуалност. Така че всеки, който обмисля дали да каже на родителите си или не, си припомня тези случаи. На много деца им е още по-трудно да се разкият пред родителите си, ако в дома си често са чували вицове или унизителни изказвания за хомосексуалистите. Освен това повечето родители не знаят какво означава да си гей и се чувстват напълно неподготвени, когато разберат за хомосексуалността на детето си.

Проблемът става още по-сложен поради това, че днешните родители са израснали по време, когато хомосексуалността е била класифицирана като психично разстройство. Едва през 1973 Американската Психиатрична Асоциация взе решение да премахне хомосексуалността от официалния си списък на психичните болести. Общественото разбиране на този факт се случва много бавно и в никакъв случай не може да се каже, че хората днес осъзнават, че хомосексуалността не е психиатрична болест.

Много често родителите разбират за хомосексуалността на децата си от други източници вместо от самите тях. Една майка сподели как намерила в гаража обувки № 44 с висок ток, когато събирала багажа на семейството, което се местело. По-късно разбрала, че обувките са на сина й. Той използвал обувките, когато се обличал в женски дрехи. Друга майка разказва как е чула съобщение на телефонния секретар на сина си, в което негов приятел му казва, че ще го чака в някакъв гей бар в Сан Франциско. А трета майка попада в един сценарий, който става все по-разпространен - тя разбира, че синът й е серопозитивен преди дори да разбере, че е гей.

Въпросът за собствената идентичност е важен за всеки тийнейджър и млад човек. Децата често стават свидетели на вицове за хомосексуалисти или на телевизионни предавания и филми, които обикновено представят гей мъжете и лесбийките в неблагоприятна светлина. Хомосексуалните деца рядко срещат позитивни примери. Ето защо за подрастващите хомосексуални проблемът с развиване и определяне на собствения образ се превръща в огромна вътрешна борба. Тя става още по-сложна, когато индивидът се опитва да оформи личните си вкусове в различие от масовите стереотипи за това как изглежда един гей. Например, по време на гимназията, когато нито дъщеря ми, нито аз, знаехме какво става, гардеробът й се намираше в постоянно текучество. Все не беше доволна от начина, по който изглеждаше. По-късно, когато отидох в Хонолулу на дипломирането й в Магистърска степен по Социална работа, проблемът с начина на обличане отново се беше появил. Някога опитвали ли сте се да купувате обувки заедно с дъщеря си, която е лесбийка? Намирането на подходящите за нейния стил на обличане обувки се превръщаше в безкраен проблем. В период, когато започна да се отказва от традиционно женствените дрехи, се появи проблемът как да се облича за интервю за работа - с пола или панталон? За сина ми, който е гей, въпросът с носене на женствени дрехи изобщо не стоеше. Определено за своите “походи” в Сиатъл той използва кубинки.

Много родители живеят в състояние на отричане на хомосексуалността на децата си. Познавам много гей мъже и жени, които са се опитвали да разговарят за това с родителите си, но те просто не желаят да слушат. За друг и родители съм чувала, че смятат хомосексуалността за етап, през който детето им ще премине. Въпреки че е трудно да говорим за сексуалността на децата си, не е наша работа да обясняваме защо децата ни са хомосексуални. Нашата отговорност обаче, е да изслушваме децата си и да се опитваме да чуваме онова, което имат да ни кажат. Твърде често отказът да изслушваме хомосексуалните си деца не е нищо повече от опит за контрол върху тях. Обикновено, когато един родител научи, че детето му е гей, пита детето си или самия себе си “Къде сбърках?”. Макар че теориите за хомосексуалността изобилстват, всъщност няма никакво значение как децата им са “станали такива”. Когато разбереш, че си родител на син-гей или дъщеря-лесбийка, никога не можеш да знаеш как ще се държат хората с тебе. Много семейства чувстват конфликт на лоялност, поради това че някои от членовете в него не приемат хомосексуалността на друг негов член. На хората най-вече от по-възрастните поколения може да им е много по-трудно да приемат разкриването на хомосексуалността, особено като се има предвид старомодните възгледи по този въпрос. Когато попитах моя баща дали иска да ме посети в Сан Франциско, отговорът беше “Май нямам голямо желание да се навъртам около ония хомо.”, въпреки че беше напълно наясно, че има внук-гей и внучка-лесбийка.

И приятелите ви могат да ви поднесат изненади. Макар много мои приятели да ми казват колко са отворени по отношение на хомосексуалността, понякога чувам от тях унизителни реплики или намеци за хомосексуалните. Никога не можеш да знаеш какво мислят по въпроса и колегите ти, а това още повече те затруднява да говориш за децата си открито. От опита си с приятели, колеги или дори със семействата си, все по-често родители на хомосексуални хора споделят, че пред самите тях хората не споменават нищо за децата им. Понякога това кара родителите да се чувстват все едно за другите детето им е умряло.

Родителите, които по време на терапия разговарят за преживяванията си, откриват, че терапевтът се опитва да подчертае нормалността на хомосексуалната ориентация. Това е нещо много важно, затова по-нататък ще се спра на начините, по които родителите могат да научат повече за хомосексуалността. И все пак бих искала да отправя едно предупреждение в това отношение. Макар че родителите имат нужда да се научат да гледат на хомосексуалността като на нещо нормално, те се нуждаят и от подкрепа и валидизация на собствените си чувства. Гняв, негодувание и понякога отвращение са често сред първите емоции, които обземат родителите отначало. Горещо препоръчвам на специалистите, работещи с родители, да потърсят баланс между стремежа им да ги научат какво представлява хомосексуалността и даване възможност на клиента да изрази пълната гама от емоции, които изпитва.

        <<<<< Назад                                                                                 Продължение >>>>>