- Този момент не те ли разстройва? - попитах я веднъж,
- Нищо не мога да направя - отговори ми тя и премина на друга тема.
Този ден аз се питах дали случаят няма да се повтори, защото Адел караше бясно в претоварения трафик.
- Ще паркирам тук! - заяви тя и внезапно изви волана, връхлитайки върху тротоара, където хората се разбягаха уплашени до смърт. Колата спря точно до едно дърво и докато излизахме, всички ни наблюдаваха смаяни, дочуваха се ругатни и упреци. Адел се изправи на дългите си кльощави крака и без да удостои някого с поглед, каза:
- Да погледнем първо в този магазин. Търся за сина си маратонки, които светят, когато стъпваш.
Продавачката ни гледаше с неприязън, докато Адел я караше да показва едва ли не цялата налична стока в магазина.
- Да си вървим - дръпнах я по едно време аз.
- Добре - каза Адел. - Тук нямат такива маратонки.
- Казаха ти го още в началото - отвърнах назидателно.
Когато излизахме от магазина, тя се зае да ми обяснява, че сега трябва да си запише час за козметичка. В този миг видях нещо, което просто ме потресе. По
отсрещния тротоар минаваше Ники, хванал за ръка нисичка блондинка.
Нима не ме беше излъгал, че има приятелка? Щеше да е хубаво, ако ме беше излъгал. Тя не представляваше кой знае какво - лицето й беше бяло като маска с восъчни оттенъци, липсваше й височина, но имаше идеален мини силует. Двамата изглеждаха чудесна двойка, поне отдалече. Ники се беше привел ниско до ухото й и бърбореше нещо. Видя ми се толкова отдаден! Усетих, че и сетната ми надежда да стигна до него се изнизва като ловък шпионин през задната врата на съзнанието ми.
- Какво зяпаш такава облещена? - стресна ме гласът на Адел. Бях забравила за нея. Изненадана открих, че 15 ръцете й има чанти.
- Купих плюшено мече и прах за пране - поясни ми тя.
Забелязах, че Ники и приятелката му се отправят към близкото кино.
- Нека погледнем кой филм дават - предложих припряно на Адел.
- Добре, влизай в колата.
- Та това са само няколко метра! - почти проплаках.
Страхувах се да не ги изпусна. Исках да се полюбувам на слънчевата гледка, която представляваха. Адел присви очи и огледа лицата в тълпата, за да разпознае човека, заради когото така се бях разчевръстила. Тя се ориентираше бързо в ситуациите. Като не успя да го открие, каза:
- Покажи ми го!
- Адел, какво си мислиш? Да знаеш, че не е това.
-Да не е онзи образ, за който си казала на Ефи?
- Ефи го е споделила? - Е, това не беше честно!
- Да знаеш, че всички мъже са еднакви. Моят Иван по цял ден си седи вкъщи и се мотае, а вчера ми заяви: „Адел, ти осъществяваш всичките ми мечти. Какво щях да правя без теб?" Представи си! Аз съм осъществявала мечтите му! Защо не си ги осъществява сам?
Не я слушах внимателно, защото вече бяхме приближили киното и видях, че Ники и приятелката му се от-далечават. Нейната коса беше вързана на опашка и вятърът лудо я развяваше.
Адел спря пред киното и късогледо се взря в афиша,
Изчакай ме тук - наредих й аз и хукнах след щастливата двойка. Те въобще не ме забелязваха и вече се бяха спрели пред магазин за компакт дискове. Сетих се, че дори не знаех каква музика слуша Ники. Все едно, никога нямаше да науча. Видях ги как влизат вътре и си помислих; „Нищо не мога да направя". Сега вече разбирах какво искаше да каже Адел.
- Но съдбата ми кроеше други планове.
В Медицинска академия не е никак трудно да срещнеш случайно някого. Виждаш едни и същи лица да отиват на упражнения, после да се връщат, виждаш ги как разпускат шумно в кръчмата или как говорят по външните телефони. Докато се мотаех из института след края на стажа по педиатрия и чаках Адел, която беше
обещала да уреди явяването ни на изпит при познат на майка й професор, изведнъж зърнах перчема на Ники да стърчи над всички опашката пред някаква лавка. Наредих се зад него, без да знам дали ще ме познае, защото си бях вързала косата както никога. Той ме погледна и кимна едва. Вече го бях заговаряла първа веднъж и не ми се искаше пак да го правя. След малко Ники се обърна към мен и прошепна смутено:
- Здрасти. Каво става с теб?
- Почти завърших - казах му аз.
- Сигурно е страхотно преживяване. След толкова години.
- И ти ще го преживееш.
- Започнах работа - съобщи ми той. Въртеше в ръцете си някаква монета и очевидно се стесняваше. Не подозирах, че може да е стеснителен.
- Имаш ли монета за телефон? - попитах. Той извади пет хиляди лева и ми ги подаде.
- Трябва ми само една монета за телефон - казах.
В този момент се сетих, че съм канена на рейв-купон в края на седмицата. Още не знаех с кого ще отида. Пък и не знаех какво значи рейв-купон. Трябва да беше някаква голяма изгъзица.
- В края на седмицата има един купон. Ако искаш, ела. Не знам... ако искаш, доведи някого. Щеше ми се позната да звучи небрежно.
- Ами добре. Чудесно - зарадва се Ники
- Ще ти се обадя преди това - казах, докато се отдалечавах с някаква противна баница, Която си купих по невнимание. Когато забих зад ъгъла, побързах да я захвърля в кошчето за боклук. Въобще не помислих за гладните деца в Етиопия. Не исках да знам къде е сега приятелката му. Ники се беше съгласил да дойде с мен на купон и на този купон щяхме да бъдем само двамата. Не ме интересуваше кьде ще отиде той преди това.
Първото ми сексуално преживяване с Ники дойде доста внезапно. Поканих го вкъщи да гледаме заедно някакъв мач. И двамата ненавиждахме футбола. Той донесе бутилка уиски и фъстъци с очевидното намерение да не си тръгва веднага. Към края на мача вече се бяхме подредили достатъчно. Може би аз го развалях или пък той сам се разваляше.
- Знаеш ли, исках да стана пилот като баща ми. Трябваше да стана пилот. Всички вкъщи ми казваха, че ще бъда страхотен пилот.
- Но явно ще станеш лекар. Мисля, че майка ти има много голямо влияние върху теб.
- Ами, не. Просто не бях особено добър по математика.
- Е, това действително е препятствие.
- Иначе съм много здрав. Всяка сутрин тичах из парка. Обожавам самолетите. Сега сигурно ще стана неврохирург.
- А аз вероятно ще стана анестезиолог. Не е толкова интересно.
- За жена е много добре - каза Ники.
Погледнах го ядосано.
- Нямах предвид, че е добре за жена. Мога да стана и неврохирург, но не искам.
- Добре де, добре. - Топ нямаше намерение да ме изнервя. Просто си говореше, както обикновено говорят хората.
После правихме любов в състояние на тежко алкохолно отравяне. Тази нощ трябваше да ми разкрие красотата на секса между мъж и жена. Ники беше единственият човек, с когото можех да изпитам нещо. Но изпитах само отчаяние.
Животът ми се стори напълно блудкав. Можех да изпитвам любов към Таня и да изявявам любов с нея и с всички Като нея, но тези отношения нямаха развитие. Не можеш да правиш това цял живот.
На сутринта се събудих от нечии плахи докосвания и ласки. Бавно отворих очи - до мен имаше някой и този някой беше много нежен.
Слънцето тъкмо избухваше в безумен лилав изгрев право в прозореца и всичко беше само светлина. Светлина, нежност и докосвания. Бях заслепена, не виждах нищо, само чувствах. Светът се беше преобразил само в трептения и безтегловност. Почти ме беше страх да си призная, но бях възбудена. Усещах го като нещо прекрасно. За първи път си помислих, че е толкова хубаво, та чак полудявам. Изгрев като симфония и водопад от любов. Вече се бях отказала от мисълта, че ще го до-живея.
Музиката свърши и последните акорди отзвучаха почти едновременно с изгрева на слънцето - голямо и жълто като кехлибар.
Ники се отпусна до мен в леглото. Благодарение на него ме беше обзело такова размекнато, блажено, отпуснато настроение. Надвесих се и се загледах в лицето му. Той приличаше на Мария. Имаше нейните очи. Спомних си първото нещо, което чух за него. Беше преди десет години, когато някой каза, че синът на Мария си е счупил крака. Чух за Ники в първия ден, в който видях нея. И ето го сега същият този човек лежеше в моето легло. Сега знаех за него много повече, отколкото знаеше тя.
Станах, взех хавлията и се отправих към банята. Оставих водата свободно да се стича по мен. Плачех. Сякаш преставах да бъда хомосексуална. Казвах си: „Как! Не е възможно, мамка му!", както си го казвах преди десет години, но с обратен знак. Миговете от моя живот изтичаха като капки вода в канализацията и ми се струваха съвсем безсмислени.
Таня все по-често ме уговаряше да посетим заведение за хомосексуалисти, но аз намирах начин да я отклоня, открих, че с времето ставам по-предпазлива.
- Там може да се запознаеш с хора, които е полезно да познаваш.
- Възможно е, на този свят още има чудеса.
- Казаха ми, че ще има стриптийз. Нали разбираш -голи жени, които танцуват.
- Със сигурност ще има, ако ти се навиеш.
И ето че една вечер ние двете стояхме пред гей клуба и чакахме да отговорят на позвъняването ни. Таня не оставяше другите на мира, докато не постигне своето.
Заведението приличаше на бутафорна зала за средновековен гуляй. Масите висяха на вериги, мрачни сепарета се редяха от единия до другия край. Имаше само мъже - расови, интелигентни екземпляри, които ни оглеждаха нагло, докато преминавахме край тях. Барманката беше единствената жена. Странно, че клиентите бяха предимно мъже. Искам да кажа мъже, които си падат по мъже. Както във всичко останало и тук жените изоставаха на светлинни години. Не е ясно как по-точно се вписва в световния пейзаж статутът на официалната лесбийка. Според мъжете, дори и да са хомосексуалисти, да си лесбийка означава да откачиш временно. Представят си, че без тях светът ще се срине.
Инак мъжете, които тази вечер бяха дошли в клуба, изглеждаха стопроцентови. Символ на мъжественост или нещо такова. За малко да си падна по тях.
Във всеки ъгъл имаше видео. Прожектираха филми за гейове. Винаги съм си мислела, че сексът между мъже е наистина отвратителен. В този момент разбрах, че и мъжете могат да бъдат нежни. Един към друг.
Към полунощ в заведението останахме само Таня, барманката и аз. Алкохолът ни беше на привършване, разговорите също. По едно време към нас се присъедини някакъв рус гей, доста привлекателен като мъж. Той донесе допълнително бутилка уиски и пусна една касетка на Джими Самървил. Таня покани барманката на танц и

        <<<<< Назад                                                                                 Продължение >>>>>