Един ден наминах нехайно, с надеждата да заваря някой приятел. На една от „масите" седеше момиче, което бях мернала на някакъв купон на хомосексуалисти, Попаднах там благодарение на един съсед, който си нямаше представа колко е познал, като ме е завел. Таня, така се казваше момичето, тогава изобщо не ми обърна внимание. Бях си помислила, че е твърде надменна и необщителна. Но тази вечер изглеждаше иначе. Тя ми кимна да седна на нейната маса. Пред нея се мъдреше бутилка бяло вино. Присъединих се плахо. Таня ме притесняваше. Тя сама съзнаваше, че е твърде красива. Красота почти съвършена - сини очи, светлокестенява, здрава и лъскава коса и физика, достойна за първа страница на „Плейбой". Всеки мъж би дал живота си за една нощ с нея.
- Радвам се, че намина - каза тя.
- Търсех едни приятели - Все още си мислех да се измъкна.
- И ето, че ги намери. Ще поръчам още една бутилка. Таня беше директна и напориста. Ако искаше нещо, не питаше какво ти е мнението.
- Ти харесваш жените, нали? - попита ме тя.
- Харесвам една жена - отговорих.
- Значи харесваш жените. Това вече е причина да бъдем заедно.
- Ами... правила ли си го с жена? - Въпросът ми дойде ненадейно, но ми се стори, че Таня няма нищо против.
-Да. За първи път ми се случи В училищната тоалетна. Бях изнасилена нежно и после захвърлена безкомпромисно. Най-прекрасното преживяване В моя живот ме връхлетя в училищната тоалетна. Представяш ли си? Мисля, че мъжете би трябвало да оставят изнасилванията в ръцете на жените. Хич не ги бива за тази работа.
- А правила ли си го с мъж?
- Да не съм луда? Да правиш секс с мъж не е секс, а тежък труд.
Таня нямаше нищо общо с Мария. Тя беше практична. бързо преминаваше кьм същността на нещата. За нея любов и оргазъм означаваха едно и също. Тя предложи да се преместим встрани на полянката, където гъстите порони на дърветата правеха настъпилия мрак непрогледен. Като ме видя, че се колебая, тя плъзна пръстите си върху моите и ги сплете. Струваше ми се, че всички хора в заведението ни гледат и затова побързах да се съглася.
Озовахме се върху влажната трева, притиснати една
в друга. Почувствах как ръцете й шарят под блузата ми настойчиво и нахално. После тя ме целуна, отнемайки последната ми глътка въздух. Чувствах се замаяна, като че се намирах на няколкостотин метра под водата. сякаш бях на дъното на океан, населен с необикновени морски създания. Плувах опиянена сред всички нюанси на физическите усещания и се опомнях от време на време, само колкото да си кажа: Господи, аз целувам жена!"
Таня не ме попита дали ми харесва, тя ми каза, че ме харесва.
Това беше обикновен, първичен секс. Първичните усещания на тялото, така както са измислени от Бога, без сложните и заплетени взаимоотношения. Прокарваш ръка през гърдите и откриваш сбета та!Светът, какъвто е бил преди появата на чове!са.
Бях изненадана, че дори забравих къде се намирам. Излизаше, че не съм се залъгвала през всичките тези години. Толкова просто беше - нуждаех се от жена, а не от мьж. но заради другите с години бях измъчвала себе си и хората, с които бях общувала. Кой имаше полза от всичко това?
Тази нощ засягаше само нас двете и никой друг. Не виждах как ощетявам обществото и по какви причини нашата връзка заслужава порицание. Трябваше да се упреквам, че съм преживяла нещо страхотно и неповторимо, но не го направих. Имаше само едно нещо още -мислех си, че все пак, ако имам дъщеря, не бих искала тя да върви по моите стъпки.
С Таня го правихме още много пъти след това, но нито веднъж не беше поне наполовина толкова вълнуващо, колкото първия път. За мен сексът с жена вече никога нямаше да бъде нещо толкова ново и неочаквано, освен ако по някакъв начин не стигнех до Мария. Само чрез нея можех да открия нов смисъл. Можех да започна всичко отначало, но ми липсваше отправна точка. Може би тази отправна точка все пак се казваше Николай. Мислех пак да опитам късмета си с него някой ден и дори не предполагах колко близо е този ден.
Гостувах на една моя приятелка Ефи - гъркиня от групата ми. Пиехме узо и се хилехме до безсъзнание. Харесвах апартамента й, обзаведен доста кичозно, натъпкан с ненужни боклуци, като декор за евтина пиеса. Дори телефонът й имаше формата на мида. Беше много авангардно и неудобно да напъхаш главата си в една мида и така да разговаряш.
Изведнъж тя ме попита:
- Какво стана с Евгени? - Половин година никой не се бе сещал за бедния Евгени.
- Той изчезна от живота ми като утринна мъгла, но сега харесвам едно момче. Може и да не го харесвам много, но искам да се запозная с него. Всъщност не го познавам. Той е колега от по-долен курс.
- Обади се, ако му знаеш телефона.
- Знам го, но той може да си помисли, че съм откачила по него и да ме пренебрегне. Знаеш ги мъжете.
- Хайде, обади се.
След толкова узо се чувствах лека като перце. Нищо не можеше да ми се опре, дори и разговор с Ники. Грабнах мидата и навъртях номера. Отсреща се обади самият Николай. Казах му, че искам да говорим по един делови въпрос. Този път той веднага се съгласи.
- Добре, кажи кога да се видим и къде.
Уговорихме си среща до някакъв паметник. Получи се съвсем естествено, но когато изтрезнях и си спомних какво съм направила, щях да повърна от ужас. Имах среща със сина на Мария и това би могъл да го разбере само шизофреник.
Срещата, която си уговорихме, беше през една зимна неделя и пейзажът беше по-подходящ за бели мечки.
Толкова се паникьосах, че закъснях четиридесет и пет минути. Надявах се той да си е тръгнал и така щях да имам солидно оправдание пред себе си. че срещата не се е състояла. Но за моя изненада той беше там, застанинал точно до паметника, като същински втори паметник. Единственият човек, който се виждаше наоколо. Спрях се, за да го поогледам. Той продължаваше да се пули смешно, въпреки че бях само на около метър разстояние. Предполагам, че е изброявал наум всичките си съученички и състудентки и се е надявал да има среща с най-красивата от тях.
Изглеждаше приятно висок, тъмноруса коса, бежов подплатен шлифер и най-важното, не му личеше, че е с шест години по-малък от мен. Съвсем не изглеждаше младолик като майка си.
Тупнах го по рамото и попитах:
- - Ти ли си Николай?
- Да, аз съм - отговори той и ме огледа от главата до петите. В този момент хич не бях за гледане. От тичането се бях запъхтяла. Видът ми беше твърде смутен. Ники явно забеляза, защото ми подаде ръка и се здрависа сърдечно с мен. Дланта му беше потна, явно и той здравата се беше притеснил. Усмихна ми се окуражително. Просто се стараеше да се държи мило.
Тръгнахме нагоре по булеварда, потънали в мълчание. Не знаехме какво да си кажем. Улиците бяха безлюдни -мрачна, самотна неделя. Единственият човек, когото отминахме, беше закътан до челото с дебели шалове и яке като космонавт, а освен това си говореше сам. Явно нормален човек нямаше да излезе в този студ. Внезапно Ники ме попита:
- Ти по какъв въпрос искаше да говорим?
Разбирах, че пита, защото няма какво друго да каже, но излезе, че него само проклетият въпрос го интересува. Стана ми неприятно и обещах да му кажа по-късно. По едно време ми писна да крача умълчана из заледените улици и му предложих да влезем в едно заведение. До бара имаше няколко метра, но ние едва се промъкнахме между паркираните коли.
Заведението се оказа мрачно, студено и скъпо. Столът ми убиваше, като че седях върху острите ръбове на ледена буца.
Ники си поръча два сока от ананас, а аз - много плахо - една кока кола. Всъщност исках да си поръчам бутилка текила и да се отрежа като казак. Трябваше много бързо да измисля по какъв въпрос съм искала да разговарям с него и затова започнах най-безогледно да го лъжа. Казах му, че една моя приятелка много го харесва и аз
само съм полюбопитствала какво представлява обектът на нейните чувства. Ники изглежда ми повярва, защото повече не се върна към това.
- Майка ми е главен асистент в Медицинска академия - каза по едно време той. - Цяла година беше в Англия. Между другото, Лондон е любимият й град.
- Нима? - възкликнах. - А пък моят любим град е Вавилон.
Но Ники не го намери за смешно. През цялото време го гледах втренчено, за да разбера какъв цвят са очите му, но проклетото заведение беше толкова тъмно, че и оранжеви да бяха, нямаше да забележа.
- Приятелката ми е на твоята възраст - изтърси по едно време той.
Стана ми неприятно, че споменава приятелката си. Не би го споделил с мен, ако имаше намерение да ме види отново.
Николай трудно се отклоняваше от собствените си теми за разговор. Започнах да си мисля, че или ми е писано да се срещам само със самовлюбени мъже, или че всъщност всички мъже са такива. Разказа ми подробно за плановете си за бъдещето, а те наистина бяха очарователни.
За първи път канех мъж на среща и не се бях досетила, че той може да не ме хареса. Явно за него не представлявах нещо, което си струва. Но най-много ме вбеси това,че когато излизахме от заведението, той ме попита откъде знам телефона му.
- Просто го знам - отговорих кисело.
- Приятно ми беше да се запознаем - измърмори той в последния момент. Културен и изискан докрай. Направо шармантен. После се разделихме и всеки пое в своята посока
Ники се оказа само едно надуто мамино синче и аз побързах да го отпиша, но всъщност ми се искаше да му изкрещя: „Слушай, драги, аз искам от теб само едно дете. Какво ти струва? Защо не ми спестиш целия труд да те свалям? Искам едно малко, сладко бебче, което да прилича на майка ти." Разбира се, нямаше начин дори и аз да постъпя така налудничаво. С Ники просто не се получаваше и толкова. Не се беше свършил светът, все пак. Следващата седмица моята колежка Адел направо ме изнуди да ида с нея по магазините в центъра на София. Тя беше родена да заповядва, но в душата й имаше и някаква подкупваща доброта и наивност и нещо в мен сякаш казваше: „Не мога да откажа на Адел." Освен това и аз исках да видя какво ново има по пазара.
Адел искаше да си купува дънки. И така, ние двете префучахме по най-оживената улица на София с черния й двуместен форд и трескаво се заоглеждахме за паркинг. Тя беше бивша манекенка, с огромно самочувствие, въпреки че кариерата й бе приключила внезапно след катастрофа в Сирия, където беше роден баща й. В колата Адел не била сама, а с най-добрата си приятелка. Приятелката загинала на място след страхотния удар в една цистерна, превозваща гориво. Адел се отървала само с отстраняване на далака и спукан черен дроб, плюс няколко не много естетични шева на лицето. Когато разказваше тази история, тя най-спокойно отпиваше от кафето си, дори клепачите й не трепваха.

        <<<<< Назад                                                                                 Продължение >>>>>