ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Когато пристигна В Снокс Фолс, Тереза спря колата пред хотела, В който бяха отседнали преди - хотел "Уоркър". Часът беше 9.30 вечерта. Керол беше пристигнала преди час, помисли си Тереза. Щеше да й се обади след полунощ.
Нае стая, помоли да й качат багажа, а след това се разходи по главната улица на града. Мина покрай едно кино и се сети, че с Керол никога не бяха ходили заедно на кино. Влезе вътре, но не беше в настроение да следи филма, въпреки че в него участваше Ясена, която имаше глас като на Керол, различен от тези на останалите - монотонни и носови. Мислеше си за Керол, за хилядите мили разстояние, мислеше си и за това как щеше да спи сама, после стана и отново започна да броди из главната улица. Мина покрай магазина, от който Керол си беше купила салфетки и паста за зъби. Мина и покрай табелите, на които Керол беше прочела: "5-та и Небраска". Купи си цигари от същото място, върна се в хотела, седна във фоайето и запуши. С наслада пушеше първата си цигара, откакто се беше разделила с Керол, вдишвайки забравеното вече състояние на самотност. Това състояние беше обаче само физическо. Тя всъщност изобщо не се чувстваше сама. Известно време чете вестници, после извади от чантата си писмата от Дани и Фил, които бяха пристигнали през последните дни в Колорадо Спрингс и ги зачете.
" ... Видях Ричард преди два дни 8 "Палермо". Беше сам / казваше се в писмото на Фил/. Питах го за теб, но той каза, че не ти пише. Предположих, че сте скъсали и не разпитвах повече. Не беше в настроение да разговаря. И както знаеш, напоследък не сме в много добри отношения ... Говорих за теб с едно ангелче на име Франсис Пъкет, който е готов да хвърли 50 000 за една пиеса, която евентуално ще дойде от Франция през март. Ще те държа в течение, тъй като за момента дори нямат режисьор... Дани ти изпраща поздрави. Той скоро май ще замине нанякъде, поне така изглежда и аз ще трябва да си търся друго убежище за зимата или да си намеря съквартирант.... Получи ли изрезките от "Малък Вятър", които ти изпратих?
Поздрави: Фил"
Писмото на Дани беше кратко:
"Скъпа Тереза,
Има вероятност да отпътувам за Калифорния в края на месеца, за да започна работа там. Трябва да избера между тази работа, която е лабораторна и едно предложение за работа в химическа търговска компания в Мериленд. Но, ако можем да се видим с теб в Колорадо или някъде другаде, ще тръгна по-рано. По всяка вероятност ще приема работата в Колорадо, мисля, че предоставя по-добри перспективи. Би ли ми писала къде си отседнала? Където и да си. Има хиляди начини човек да се добере до Калифорния. Ако приятелката ти няма нищо против, ще бъде хубаво да прекараме няколко дни заедно. В Ню Йорк ще бъда до 28-ми февруари.
С обич, Дани"
Все още не му беше отговорила. Щеше да му изпрати адреса си утре, веднага щом намереше квартира в града. Колкото до следващото й направление, трябваше първо да се консултира с Керол. А кога ли щеше да може Керол да й отговори. Мислеше за това, което е заварила Керол 8 Ню Джърси и куражът й съвсем я напусна. Взе вестника и погледна датата. Беше 15 февруари. Бяха изминали 25 дни, откакто с Керол тръгнаха от Ню Йорк. Толкова ли малко бяха?
Горе в стаята поръча разговор с Керол, изкъпа се и си облече пижамата. Телефонът иззвъня.
- Ало! - каза Керол, сякаш беше чакала дълго.
- Как се казва хотела?
- "Уоркър". Но няма да остана тук.
- Не си качвала непознати по пътя, нали? - Тереза се изсмя. Бавният глас на Керол премина през нея, сякаш я докосваше.
- Какво ново? - каза Тереза.
- Тази вечер ли? Нищо. В къщата е адски студено, а Флоренс ще пристигне едва в други ден. Аби е туК. Искаш ли да я чуеш?
- Точно до теб ли е?
- Не. Горе в зелената стая и вратата е затворена.
- Наистина нямам желание да говоря с нея точно сега. - Тереза искаше да знае за всичко, което Керол беше правила, какви са били пътищата и с коя пижама е облечена - жъл-

тата или синята.
- Ще ми бъде трудно да заспя без теб тази нощ.
- Да - изведнъж, очите на Тереза се насълзиха.
- Нищо друго ли не можеш да кажеш, освен - да?
- Обичам те.
Керол подсвирна. После мълчание.
- Аби е намерила чека, миличка, но не и писмото. Не беше получила телеграмата ми, но така или иначе писмото го няма.
- Намери ли книгата?
- Да, намерихме книгата, но в нея няма нищо.
Тереза се замисли да не би пък да е оставила писмото в своя апартамент. Но същевременно визуално си представи мястото, което беше отбелязала в писмото.
- Мислиш ли, че някой е претърсвал къщата?
- Не. Никой не е идвал. Щеше да си проличи. Не се притеснявай за това. Моля те!
Минутка по-късно Тереза се пъхна в леглото и изгаси лампата. Керол я беше помолила да се обади отново следващия ден. Гласът на Керол все още звучеше в ушите й. След това отново я обзе меланхолия. Лежеше по гръб, с ръце прибрани до тялото и чувстваше празнотата около себе си, като че беше положена в ковчег. След това заспа.
На следващия ден Тереза си намери стая в къща, която се намираше на една от улиците на хълма. Стаята беше голяма, с изглед към улицата и прозорец отрупан с растения и с бели пердета. Леглото беше с балдахин, а на пода имаше овален килим. Жената й Каза, че ще й струва 7 долара на седмица, но Тереза й отговори, че едва ли ще остане цяла седмица и затова предпочете да й плаща ден за ден. - Цената е пак същата - каза жената. - вие откъде сте?
- От Ню Йорк.
- Тук ли ще живеете?
- Не. Просто чакам един познат. Тереза се усмихна.
- Жена - каза тя. - Дали има свободно място в гаражите отзад. Аз съм с кола.
Жената каза, че има два свободни гаража и че цената за гаража влиза в сметката за стаята. Не беше възрастна, но беше изгърбена и изглеждаше болнава. Казваше се г-жа Елиза-
бет Купър. Имала квартиранти от 15 години, каза тя, и двамата от тях още живеели там.
Същия ден се запозна с Дъч Хубър и съпругата му. Държаха заведение близо до градската библиотека.
Той беше слабичък човечец, с малки странни сини очи, на около 50 години. Съпругата му Една беше пълничка, грижеше се за кухнята и говореше много по-малко от него. Дъч преди години бил работил известно време в Ню Йорк. Задаваше й разни въпроси за места, за които не беше и чувала, а пък тя споменаваше на свой ред за места, за които Дъч не беше чувал или вероятно забравил, и някак странно бавният провлачен разговор ги караше да се смеят. Дъч я покани да отиде с тях на рали с мотоциклети извън града в събота и тя прие.
Купи си картон и лепило и започна да работи върху първия модел, който щеше да покаже на Харкеви, когато се върнеше в Ню Йорк. Към 11.30 беше почти привършила и излезе да се обади на Керол от хотела "Уоркър".
Керол не беше вкъщи и никой не вдигна. Тереза пробва отново до към 1.00, а след това се върна в къщата на г-жа Купър.
Тереза се свърза с Керол на следващата сутрин около 10.30. Керол й каза, че е обсъдила всичко с адвоката си предишния ден, но не можеха нищо да предприемат, докато не разберат следващата стъпка на Хардж. Керол бързаше, защото имала уговорка за обед в Ню Йорк, а преди това трябвало да напише едно писмо. За първи път в живота си се вълнувала от това, което прави Хардж. Опитала се на два пъти да се свърже с него, но безуспешно. Тереза се притесни най-вече от грубостта й.
- Нали не си променила решението си за нищо? - каза тя.
- Разбира се, че не съм, скъпа. Утре устройвам едно парти. Ще ми липсваш.
Тереза се спъна в прага на хотелската врата на излизане. Обзе я първата вълна на самотата. Какво щеше да прави утре вечер? Да чете в библиотеката, докато затворят в 9? На ум отново прехвърли имената на хората, които Керол й Каза, че е поКанила - Макси Клара Тибет; двойката, която имаше парникова къща близо до къщата на Керол, и с която Тереза се беше срещала веднъж; приятелката на Керол -Теси, с която не се познаваха; Стенли Маквей, мъжът, който я придружаваше онази вечер в китайския квартал. Керол не беше


споменала Аби.
И Керол забрави да й каже пак да се обади утре. Тереза продължи нататък. Спомни си сбогуването когато Керол й махаше от вратата на самолета на летището В Рее Монес. Керол изглеждаше все по-малка и по-малка с увеличаване на разстоянието, а Тереза стоеше зад телената ограда от другата страна на пистата. Стълбичката беше махната, но Тереза знаеше, че оставаха още няколко секунди до затварянето на вратата и Керол отново се появи и й изпрати въздушна целувка. Фактът, че се беше върнала, означаваше много.
В събота Тереза отиде на ралито, като покани Дъч и Една в колата на Керол, защото беше по-голяма. След състезанията я поканиха на вечеря, но тя отказа. Този ден не беше получила писмо от Керол, а тя беше очаквала поне някакво съобщение. В неделя я налегна отчаяние и даже и следобедната разходка до голямата река Спокс в Дел Рапидц, не промени настроението й.
В понеделник сутринта отиде в библиотеката и чете пиеси. Около 2 часа, когато напливът в заведението на Дъч беше поутихнал, тя влезе, пи един чай, разговаря с Дъч и междувременно пусна на грамофона-автомат песните, които бяха слушали с Керол. Постепенно непрекъснатите въпроси на Дъч я накараха да му каже, че Керол живее в Ню Джърси, че тя сигурно скоро щеше да пристигне и че Керол иска да заминат за Ню Мексико.
- Наистина ли? - каза Дъч, обръщайки се към нея, докато бършеше една чаша.
След това Тереза съжали, че той сега вече знаеше името на Керол и се закле да не я споменава никъде и пред никого в града.
Във вторник пристигна писмото на Керол, приличаше на кратка бележка. В него се казваше, че Фред е оптимистично настроен и че по всяка вероятност щеше да бъде един обикновен развод и ако всичко вървеше добре, щеше да може да отлети на 24 февруари. Тереза се усмихваше, докато четеше. Искаше й се да излезе и да отпразнува добрата вест с някого, но нямаше с кого, затова не й оставаше нищо друго, освен да се поразходи, да пие едно питие в бара на хотел "Уолкър" и да си мисли за Керол, която щеше да пристигне
само след 5 дни. Нямаше желание да бъде с когото и да било, освен може би с Дани, или може би Стела Овъртон. Стела беше веселячка, но с нея не би могла да сподели нищо, засягащо Керол. На кой всъщност изобщо можеше да каже? И все пак би било хубаво да можеше да я види сега. Мислеше да й изпрати картичка преди няколко дни, но все още не го беше направила.
Късно вечерта написа писмо до Керол. "Новината е чудесна. Отпразнувах я с дайкири в бара на хотел "Уоркър". Не съм консервативна, но знаеш ли, когато си сам, едно питие те удря сякаш си изпил три... Харесва ми този град, защото ми напомня за теб. Знам, че ти много-много не го харесваш, но това сега не е от значение. Имам усещането, че си тук и това ми помага да понеса по-леко факта, че не си ..." Керол й писа:
"Никога не съм харесвала Флоренс. Мисля, че мога да започна с това. Предполагам, че Флоренс е намерила твоето писмо и го е продала на Хардж - и то на добра цена. Тя е казала на Хардж къде сме /или по-точно аз къде съм/, за това няма съмнение. Не знам какво съм оставила в къщата или какво евентуално тя е подочула, мислех, че съм достатъчно предпазлива, но ако Хардж я е подкупил, а в това съм сигурна, господ знае какво може да изкопае. Започнали са да ни следят още от Чикаго. Миличка, изобщо нямах представа колко са се усложнили нещата тук. За да те въведа в обстановката, мога да ти кажа, че на мен никой нищо не ми казва, нещата просто изникват изведнъж. Ако някой знае всичКо, то това е Хардж. Говорих с него по телефона и той отказа да ми даде каквато и да било информация, с цел да ме тероризира, докато не се предам още преди всичко да е започнало. Явно не ме познават, нито един от тях, ако си мислят, че ще го направя. Борбата е за Ринди, разбира се, и скъпа, със сигурност ще има борба, а това означава, че няма да мога да тръгна на 24-ти. Само това ми каза Хардж тази сутрин, после ми каза още, че е намерил писмото. Вероятно това ще бъде главният му коз /онова с диктофона е било само в Колорадо Спрингс, поне така мисля/ , след като имаше дързостта да ми го каже. Мога да си представя какво съдържа писмото, писано още преди да тръгнем и сигурно вътре си писала неща, Които самият Хардж не би

могъл да проумее. Хардж просто ме заплашва като мълчи, надявайки се, че аз ще отстъпя що се отнася до Ринди. Но аз няма да се предам и по всяка вероятност ще се развихри голям спор, надявам се поне да не се случи в съда. А Фред е готов на всичко. Той е чудесен и е единственият човек, който ми казва всичко в очите, но за съжаление той знае най-малко от всички.
Питаш ме дали ми липсваш. Чувам гласа ти, усещам ръцете ти, виждам очите ти, които гледат право в мен. Мисля си за куража ти, в който никога не съм се съмнявала и това ми дава сили. Ще ми се обадиш ли, миличка? Не бих искала аз да ти се обаждам, защото може би твоят телефон е в коридора. Хубаво ще е да ми се обадиш в 7 вечерта, а по твое време в 6, за моя сметка.
И Тереза тъкмо щеше да й се обади, когато пристигна телеграма:
"Не се обаждай известно време. Ще обясня по-късно. С любов, Керол".
Г-жа Купър я видя, докато четеше телеграмата в коридора.
- От приятелката ти ли е? - попита тя.
-Да.
- Надявам се, че не е лоша вест - г-жа Купър обичаше да си пъха носа навсякъде. Тереза пък нарочно вдигна високо глава.
- Не, ще пристигне - каза Тереза. - Налага й се малко да закъснее.

        <<<<< Назад                                                                                 Продължение >>>>>