ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Тереза не можа да разбере каква кола караше той, защото колите бяха заключени в отделни клетки в гаража и въпреки че се виждаха добре от солариума тази сутрин, тя не го видя да излиза. Не го видяха и на обяд.
Г-жа Френч, щом разбра че ще заминават, настоя да отидат в стаята й, за да пийнат по нещо.
- ТрябВа да пийнем на раздяла - каза тя на Керол. - Все още не си ми дала адреса си!
Тереза се сети, че двете се бяха разбрали да си разменят луковици за цветя. Спомни си и дългия разговор един ден в колата, относно луковиците, които бяха заздравили тяхното приятелство. Керол до края се държа много търпеливо. Никой не би предположил, че бърза да се измъкне по някакъв начин, като я гледаше човек как седи на дивана с чашка в ръка, непрекъснато доливана от г-жа Френч. Когато се сбогуваха, г-жа Френч ги целуна и двете по бузите.
От Денвър поеха по магистралата на север, в посока Уайо-мит. Спряха за по едно кафе в заведение от типа, който и двете обичаха, обикновен ресторант с бар-плот и грамофонен автомат. Пуснаха няколко монети в него, но не беше същото като преди. Тереза знаеше, че до края на пътуването им вече никога нямаше да бъде същото, въпреки уверенията на Керол, че ще отидат до Вашингтон, а може би и до Канада. Вътре в себе си, Тереза знаеше, че целта на Керол е Ню Йорк.
Първата нощ прекараха в един туристически къмпинг изграден като кръг от индиански колиби. Докато се събличаха, Керол погледна нагоре към тавана, там където върховете на колибата се събираха и каза:
- Проблемите, които някои идиоти си създават - и незнайно защо на Тереза това й прозвуча страшно смешно. Започна да се смее докато на Керол й писна и каза, че ако не спре ще изпие цяла чаша коняк. Тереза все още се усмихваше, Когато застана до прозореца с чаша в ръка, изчаквайки Керол да свърши с банята и тогава видя някаква кола да спира до администрацията на къмпинга. След миг мъжът, който беше влязъл в офиса излезе, огледа се в тъмнината и неговите дебне-
щи стъпки привлякоха вниманието й. Беше убедена, без дори да можеше да види ясно лицето и фигурата му, че това беше той - детективът.
- Керол! - извика тя.
Керол дръпна завесата на банята и я погледна, докато попиваше водата от тялото си.
- Той ли е ...?
- Не съм много сигурна, но мисля, че да - каза Тереза и видя как яростта обзе Керол, а Тереза изведнъж изтрезня и се по-чувства сякаш току-що им беше нанесена обида.
- О, боже! - каза Керол и хвърли кърпата на земята. Взе халата и завърза колана. - Е, и какво прави той?
- Мисля, че отсяда тук - Тереза отново погледна през прозореца. - Колата му е все още пред офиса. Ако изгасим лампата ще мога да виждам по-добре.
Керол изпъшка.
- О, недей. Не бих могла. Тъмнината ме потиска - каза тя с върховна досада и отвращение.
Тереза се усмихна разкривено и успя да надвие смеха си, защото знаеше, че смехът й щеше да вбеси Керол. След това видя колата да се спуска към гората от другата страна на кръга.
- Да, той наистина отсяда тук. Колата му е лимузина с две врати.
Керол седна на леглото и въздъхна. Тя се изсмя на Тереза, смях, пропит от преумора и скука, примирение със съдбата, безпомощност и яд.
- Вземи си душ. А след това отново се облечи.
- Не съм сигурна, че това е той.
- Това е без значение, миличка.
Тереза взе един душ и легна облечена до Керол. Керол загаси лампата. Тя пушеше цигара след цигара в тъмното и лежеше мълчаливо. След това докосна ръката й и каза:
- Да тръгваме.
Часът беше 3.30, когато те напуснаха къмпинга. Бяха платили предварително. Навсякъде беше тъмно и освен детективът, който може би ги наблюдаваше с фенер, никой друг не ги забеляза.
- Какво мислиш да правим? Искаш ли да отседнем някъде, за да поспим? - попита Керол.

- Не ми се иска. А на теб?
- И аз не искам. Хайде да видим докъде ще можем да стигнем - каза тя и натисна до долу педала на газта. Пътят беше пуст и гладът.
Зората се разпукваше. Един полицай ги спря за превишена скорост. Керол плати глоба от 20 долара в Сентрал Сити, щата НебрасКа. Загубиха доста време, докато следваха полицая обратно до града, но Керол не пророни нито дума, нещо абсолютно нетипично за нея, обратното на това, което беше направила в Ню Джърси, когато започна да спори с полицая.
- Досадно - това беше единственото, което каза Керол.
Тереза й предложи да се сменят на волана, но Керол твърдеше, че тя иска да кара. Равната прерия на Небраска се простираше пред тях, пожълтяла от житните класове. Тук-таме се виждаха камъни и гола земя и всичко това изглеждаше измамно приветливо под побелялото зимно слънце.
Караха малко по-бавно и Тереза бе обзета от паника. Имаше усещането, че изобщо не се движат, сякаш земята под тях се местеше, а те стояха на едно място. От време на време се обръщаше да види дали не ги следи някоя полицейска кола, или пък детективът. Беше нащрек за онова безименно, безформено нещо, което ги преследваше от Колорадо Спрингс. Гледаше земята и небето и търсеше безмислени неща, на които обичаше да придава значение. Видя ястреб в небето, гъстите непроходими бурени в полето, кършени от вятъра и търсеше да види някой димящ комин. Около 8 часа клепачите й натежаха за сън, дрямката замъгли главата й и когато видя колата зад тях - лимузина, тъмна на цвят, с две врати - изненадата й беше притъпена.
- Зад нас има кола - каза тя. - Регистрационният й номер е жълт.
За миг Керол не каза нищо, погледна в огледалото и изпусна въздух през стиснати устни.
- Съмнявам се. Ако е той, значи определено надхвърли очакванията ми.
Намали скоростта.
- Ако го пусна да ни задмине, дали ще можеш да го разпознаеш?
- Да - вече със сигурност щеше да го познае, особено неясния му замъглен поглед, който се беше запечатал в съзнанието й.
Керол намали, взе пътната карта, разпъна я върху волана и започна да я разглежда. Колата отзад ги приближаваше, задмина ги и Тереза го разпозна.
- Да. Той е - каза Тереза. Мъжът дори не погледна към тях. Керол отново натисна педала.
- Сигурна си, нали?
- Абсолютно - Тереза гледаше скоростта на таблото. Показваше 140 и нагоре. -Какво си намислила?
- Ще поговоря с него.
Керол намали скоростта, когато го наближи. Известно време се движеха паралелно с колата на детектива и тогава той се обърна и ги погледна - широката му уста остана непроменена, сивите му кръгли очи също. Керол му направи знак да спре. Мъжът намали скоростта.
- Отвори прозореца си! - каза Керол на Тереза.
Детективът отби колата встрани, върху пясъчната покривка от пътя и спря.
Керол спря колата на самата магистрала и му каза през Тереза:
- Харесвате компанията ни, или какво? - каза тя. Мъжът слезе от колата и затвори вратата. Между двете Коли имаше около 3 метра разстояние, детективът извървя половината и спря. Около малките му мъртвешки очи имаше тъмни кръгове. Гледаше ги подобно на кукла, с празен и неподвижен поглед. Не беше млад. Лицето му беше състаре-но от годините и брадата му усилваше гънките от двете страни на устата му.
- Върша си работата, г-жо Еърд - каза той.
- Това е очевидно. Гнусна работа имате, нали? Детективът потупа цигара с палеца си, запали я въпреки порива на вятъра, толкова бавно сякаш беше на сцена.
- Поне вече е към края си.
- Тогава защо не ни оставите на мира - попита Керол. Гласът й звучеше напрегнато. Ръката й стискаше здраво волана.
- Имам нареждане да ви следя по време на пътуването ви. Но, ако се връщате в Ню Йорк, това ще бъде краят на моя ангажимент. Съветвам ви да се върнете, г-Жо Еърд. Натам

ли сте тръгнали сега?
-Не.
- Получих една информация, която ви касае и може би ще е добре да се върнете и погрижите за това.
- Благодаря - каза Керол с лека насмешка. - Благодаря, че ми казахте, но все още нямам намерение да се връщам. Но бих могла да ви дам маршрута си, за да ни оставите на мира, да се приберете у дома и да се наспите.
Детективът й се усмихна. Усмивката му беше измамна и безмислена, в никакъв случай човешка, сякаш срещу тях стоеше някаква програмирана машина, готова да започне операции. - Мисля, че трябва да се върнете В Ню Йорк. Послушайте съвета ми. Касае се за детето ви. Предполагам знаете това, нали?
- Детето е моя лична собственост. Една от гънките на бузата му трепна.
- Едно човешко същество не може да бъде ничия собственост, г-жо Еърд.
Керол повиши тон.
- Ще продължите ли да сте ни като опашка през целия път?
- Връщате ли се В Ню Йорк?
-Не.
- Мисля, че все пак ще се върнете - каза той и се обърна към колата си.
Керол натисна съединителя. Протегна ръка към ръката на Тереза за миг и я стисна, сякаш да изрази увереността си и после колата изфуча напред. Тереза седеше с лакти, подпрени на колене, а дланите притискаха челото й. В този момент изпита срам и шок, чувства, непознати за нея до този момент, чувства, които беше успяла да потисне докато разговаряха с детектива.
- Керол!...
Керол тихо плачеше. Тереза видя изкривената й долна устна. Тази жена нямаше нищо общо с Керол, такава каквато я знаеше, а по-скоро приличаше на малко разплакано момиченце. Видя как една сълза се пророни надолу по бузата й.
- Дай ми цигара - каза Керол.
Когато Тереза й я подаде запалена, Керол беше вече изтрила сълзата и всичко свърши. Докато пушеха, Керол караше
бавно.
- Промъкни се отзад и вземи пистолета - каза Керол. За миг Тереза не помръдна. Керол я погледна.
- Моля те!
Тереза се провря отзад и качи тъмно синия куфар на седалката. Отвори закопчалките и извади пистолета, увит в пуловера.
- Подай ми го - спокойно каза Керол. Ще го сложа в страничния джоб. - Протегна ръката си и Тереза постави бялата дръжка на пистолета в дланта й, после се промъкна обратно на предната седалка.
Детективът продължаваше да ги следи, движейки се на около миля зад тях. Караше зад една каруца, която беше влязла на магистралата откъм черния път. С едната си ръка Керол държеше ръката на Тереза и караше само с лявата. Тереза погледна бледите лунички по пръстите й, които забиваха здраво студените краища в дланта й.
- Отново ще говоря с него - каза Керол и натисна педала на газта. - Ако искаш да слезеш, ще те оставя на някоя бензиностанция, или някъде другаде и после ще се върна да те взема.
- Не искам да те оставям - каза Тереза. Керол сигурно щеше да настоява да получи записките и Тереза си представи Керол наранена, защото той щеше за извади пистолета си със светкавична професионална бързина и щеше да стреля, преди изобщо Керол да е успяла да натисне спусъка. Но тези неща нямаше да се случат, помисли си тя и стисна зъби. С пръст мачкаше ръката на Керол.
- Не се притеснявай. Просто искам да говоря с него.
Изведнъж зави колата по малко пътче от лявата страна на магистралата. Пътят минаваше през полегати ниви после завиваше и навлизаше в гориста местност. Керол караше бързо, въпреки че пътят беше лош.
- Идва след нас, нали?
-Да.
В един от хълмовете се показаха очертанията на една ферма, след това не остана нищо друго освен камениста и обрасла с храсти земя. Пътят пред тях непрекъснато чезнеше зад завоите. Когато пътят зави зад един хълм, Керол нап-

рави завоя и спря почти на средата на пътя.
Бръкна в джоба си и извади пистолета. Отвори нещо в него и Тереза видя патроните вътре. След това Керол загледа напред през предното стъкло, спусна ръце и пистолетът падна в скута й.
- По-добре да не го правя - и пъхна пистолета обратно в джоба си. След това запали колата и я премести встрани от пътя.
- Стой в колата! - каза тя на Тереза и слезе.
Тереза чу приближаването на детективската кола. Керол вървеше бавно в посока на шума. Детективската кола, която не се движеше много бързо, сви, спирачките изсвистяха и Керол отстъпи от пътя. Тереза леко отвори вратата и се провеси през прозореца.
Мъжът слезе от колата.
- Сега пък какво? - каза той и гласът му се разнесе от вятъра.
- А вие как мислите? - Керол се приближи до него. - Искам цялата информация, която имаш за мен - диктофонни записи, всичко.
Веждите му се издигнаха над бледите точки, които представляваха очите му. Облегна се на предния капак на колата си, усмихвайки се самодоволно. Погледна към Тереза, после към Керол.
- Всичко е изпратено. В мен няма нищо, освен някои записки. Относно някои места и случки.
- Добре, искам ги.
- Искаш да кажеш, че желаеш да ги купиш?
- Не съм казала подобно нещо, казах да ми ги дадеш. Или може би предпочиташ да ми ги продадеш?
- Не можеш да ме подкупиш - каза той.
- За какво иначе правиш всичко това, ако не за пари? -попита нетърпеливо Керол. - Защо да не изкараш някой и друг долар отгоре? Колко искаш?
- Казах, че съм изпратил всичко. Прахосвате си парите на вятъра.
- Сигурна съм, че не си изпратил касетките от Колорадо Спрингс - каза Керол.
- Така ли? - каза той със сарказъм.
- Така. Ще ти дам това, което искаш за тях.
Огледа Керол от главата до петите, после отправи поглед към Тереза и отново се усмихна.
- Извади ги - касети, записки, всичко! - викна Керол и мъжът се размърда.
Обиколи колата си, застана пред багажника. Тереза чу ключове да дрънчат, докато го отваряше. Тереза излезе от колата, беше й невъзможно да остане повече вътре. Приближи се до Керол и спря. Детективът търсеше нещо в един голям куфар. Когато се изправи, вдигнатия капак бутна шапката му. Той я натисна с крак, за да я предпази от вятъра. В другата си ръка държеше нещо толкова малко, че едва се виждаше.
- Тук има две неща - каза той. - Струват около 500. Щяха да струват повече, ако другите не бяха изпратени в Ню Йорк.
- Добър търговец си . Не ти вярвам - каза Керол.
- Защо? Чаккат ги с нетърпение в Ню Йорк - вдигна шапката си и затвори багажника. - Вече обаче имат достатъчно информация. Казах ви, че е по-добре да се върнете в Ню Йорк, г-Жо Еърд - загаси цигарата си в калта, като завъртя крака си и стъпи върху нея. - Сега ще се върнете ли?
- Не съм променила решението си - каза Керол. Мъжът вдигна рамене.
- Не съм на ничия страна. Колкото по-бързо се върнете, толкова по-бързо ще се свърши с тая работа.
- Ние свършихме с нея сега. След като ми дадеш касетите, можеш да си заминеш.
Детективът бавно протегна ръка, стисната в юмрук, като в игра, в която трябва да познаеш къде е скрития предмет.
- Съгласна ли си да ми дадеш 500 долара за тези неща? -попита той.
Керол погледна ръката му, след това отвори чантата преметната през рамото й. Извади отвътре портфейла си заедно с чековата книжка.
- Предпочитам в брой - Каза той.
- Нямам.
Той отново сви рамене.
- Добре, тогава ще взема чек. Керол го попълни, подпряна на калника на колата му. Сега, когато той се наведе над Керол и я гледаше, Тереза видя малкия черен предмет в ръката му. Тереза се приближи.

Мъжът диктуваше името си буква по буква. Когато Керол му подаде чека, той пусна двете малки кутийки в ръката й.
- Откога ги събираш? - попита Керол.
- Пусни ги и ще разбереш.
- Не съм тук, за да се шегувам! - каза Керол със сподавен глас.
Той се усмихна и сгъна чека.
- Не казвай, че не съм те предупредил. Това, което ти дадох в никакъв случай не е всичко. От тия има много и В Ню Йорк.
Керол затвори чантата си и се обърна към колата без дори да погледне Тереза. След това се спря и се обърна с лице към колата на детектива.
- Ако те са получили всичко тоВа, което искат, значи твоят ангажимент е приключил. Имам ли думата ти?
Той стоеше, хванал дръжката на вратата, обърнат към Керол.
- Аз все още съм на работа, г-жо Еърд - продължавам да работя за агенцията си. Ако, разбира се, ти не решиш да вземеш самолет за вкъщи или някъде другаде. Трябва ми разписка. Трябва да съобщя нещо в агенцията, трябва да им кажа нещо за последните дни в Колорадо Спрингс - нещо по-вълнуващо от това.
- Нека те си измислят нещо по-интересно.
Детективът отново се усмихна и предните му зъби се показаха. Качи се в колата си. Дръпна скоростния лост, подаде главата си през прозореца, за да се огледа отзад и бързо обърна в посока към магистралата.
Шумът на двигателя заглъхна В далечината. Керол бавно се върна към колата, качи се и седна. Загледа се в сухата купчинка пръст на няколко метра пред тях. Лицето й беше бледо, като че беше припаднала.
Тереза седна до нея. Обхвана с ръка рамото на Керол. Стисна ръкава на палтото й и се почувства толкова безполезна, както всеки един странник, попаднал в тази ситуация.
- Мисля, че той блъфира - изведнъж каза Керол. Лицето й обаче потъмня и гласът й беше изнемощял... Керол разтвори ръката си и погледна малките черни кутийки.
- Няма да намерим по-добро място от това - слезе от колата, а Тереза я последва.
Керол отвори едната кутийка, извади отвътре ролката, която приличаше на целулоид.
- Мъничка е, нали? Предполагам, че гори. Хайде да я изгорим.
Тереза запали клечка кибрит на завет зад колата. Лентата бързо се запали и Тереза я пусна на земята, след това вятърът я изгаси. Керол й аза да не пробва да я пали отново, защото можеха спокойно да ги хвърлят и двете в реката.
- Колко е часът? - попита Керол.
- 12 без 20 - върна се в колата и Керол веднага тръгна обратно към магистралата.
- Ще се обадя на Аби в Омаха, а след това и на адвоката ми.
Тереза погледна картата. Омаха беше следващия голям град, ако поемеха на юг. Керол беше уморена, Тереза разбираше гнева й и в мълчанието й усещаше непримирение. Колата се разтърси от някаква бразда и Тереза чу падането на кутия бира, която се беше търкулнала някъде под предната седалка, бирата която не бяха успели да изпият първия ден от пътуването. Беше гладна. От часове насам изпитваше остро чувство на глад.
- Какво ще кажеш аз да покарам?
- Добре - уморено каза Керол и се отпусна, сякаш се бе предала. Бързо намали скоростта.
Тереза без да излиза от колата се провря под кормилото и седна.
- Искаш ли да спрем някъде да закусим? - каза тя.
- Не бих могла да хапна и трохикКа.
- А да пийнеш?
- Нека първо стигнем до Омаха.
Тереза караше със 100-110 км/ч. Караха по главен път номер 30. След това по 275 към Омаха, но това шосе не беше първокласно.
- Не му вярваш, че е изпратил една част от записите в Ню Йорк, нали?
- Не говори за това - лошо ми става.
Тереза стисна волана, а след това нарочно се поотпусна. Почувства безкрайната горчивина, която тегнеше над тях и пред тях, горчивина, която сега започваше да се разкрива и те навлизаха в нея с пълна сила. Спомни си лицето на детек-

тива и едва различимото изражение, което тя сега осъзна, че беше всъщност злоба. Злобна беше и усмивката му, въпреки че той не беше на ничия страна и тя чувстваше желанието му да ги раздели, защото знаеше, че те са заедно. Сега едва разбираше това, което преди беше само усетила. Целият свят беше готов да застане срещу тях, да бъде техен враг и изведнъж осъзна, че това което ги свързваше - нея и Керол - вече явно не беше любов или щастие, а по-скоро някакво чудовище стиснало ги здраво в юмруци.
- Мисля си за онзи чек - каза Керол.
Думите й прозвучаха сякаш още един камък тегнеше в душата й.
- Мислиш ли, че оглеждат къщата? - попита Тереза.
- Може би.
- Едва ли ще го намерят. Пъхнат е добре под покривката. - Сети се за писмото в книгата. За миг странно чувство на гордост повдигна духа й, а после изчезна. Беше хубаво писмо и тя предпочиташе да намерят него, а не чека, Въпреки че за обвинението те сигурно щяха да имат еднаква сила и щяха да направят така, че едното да изглежда също толкова мръсно, колкото и другото. Писмото, което тя никога не й беше показала и чека, който не беше осребрила. По всяка вероятност щяха да открият писмото. Тереза не можеше да събере сили и да каже на Керол за писмото, дали от страх или от желание да й спести допълнителни тревоги, тя не можеше да определи точно. Пред тях имаше мост.
- Тук има река - каза тя. - Да ги хвърлим тук.
- Добре - Керол подаде малките кутийки. Беше прибрала наполовина изгорялата лента обратно в кутийката й.
Тереза слезе от колата, хвърли ги през металния парапет, но не видя как падат долу. От другата страна на моста ходеше млад мъж, облечен в гащиризон и тя намрази собствения си безчувствен антагонизъм, който изпитваше към него.
Керол позвъни от един хотел в Омаха. Аби не си беше вкъщи и Керол остави съобщение, че отново ще позвъни в 6.00, Когато очакваха Аби да се върне. Керол каза, че е безсмислено сега да се свързва с адвоката си, защото той щеше да е излязъл в обедна почивка, поне до 2 часа тяхно време. Керол искаше да се изсмее, а след това и да пийне нещо.
Пиха по един коктейл от уиски, сода, вода, захар, цитрусови плодове и шери в бара на хотела, без да проговорят. Тереза искаше да си поръчат по още един, но Керол предпочиташе да хапнат нещо. Сервитьорът каза, че в бара не предлагат нищо за ядене.


- Тя иска да хапне нещо - рязко Каза Керол.
- Ресторантът е от другата страна на фоайето, мадам, има и кафене.
- Керол, мога да изчакам - каза Тереза.
- Бихте ли ни донесли менюто? Тя предпочита да хапне тук - каза Керол, поглеждайки сервитьора. Той се подвоуми, после каза:
- Да, мадам - и отиде да вземе менюто.
Докато Тереза хапваше бъркани яйца с наденица, Керол пиеше третата чашка. На края, с глас изпълнен с безнадеждност, Керол каза:
- Скъпа, мога ли да те помоля да ми простиш?
Тонът засегна Тереза повече, отколкото самият въпрос.
- Аз те обичам, Керол.
- Разбра ли обаче какво означава това?
- Да - но онзи миг на поражение в колата, помисли си тя, беше само миг, а сега това беше просто ситуация. - Не виждам как това би могло да продължава вечно. Не разбирам как това може да разруши всичко - искрено каза Тереза.
Керол отдръпна ръка от лицето си и се облегна назад. Въпреки умората, тя погледна Тереза със същия познат поглед - очите, които можеха да бъдат същевременно нежни и непреклонни, интелигентните здрави червени устни, въпреки че горната устна сега потрепваше леко.
- А ти? - попита Тереза и веднага осъзна, че въпросът беше толкова важен, колкото и онзи, който Керол й беше задала в стаята във Ватерло. Всъщност, въпросът беше същия.
- Не. Мисля, че ти си права - каза Керол. - Ти ме караш да го проумея.
Керол отиде до телефона. Беше 3 часа. Тереза взе сметката и остана да чака, чудейки се кога ще свърши всичко, дали успокоението щеше да дойде от Аби или от адвоката на Керол, дали - напротив, нещата щяха да се влошат преди да се оправят. Керол се върна след около половин час.
- Адвокатът ми не знае нищо - каза тя. - И аз нищо не му

казах. Не можах. Ще трябва да му пиша.
- И аз така мисля.
- Наистина ли? - каза Керол, и се усмихна за първи път през този ден. - Какво ще кажеш да си вземем стая тук? Не ми се пътува повече.
Керол поръча обеда да им бъде занесен в стаята. Легнаха да починат малко, но когато Тереза се събуди в 5 без 15, Керол не беше в стаята. Тереза огледа стаята, видя черните ръкавици на Керол на тоалетката, а мокасините й до фотьойла. Тереза въздъхна, сънят не беше я ободрил. Отбори прозореца и погледа надолу. Бяха на 7 или 8-ия етаж, не си спомняше добре. Трамвай минаваше покрай хотела, хората по тротоара вървяха в различни посоки. Мина й през ума да скочи. Погледна мрачния хоризонт от сиви сгради и затвори очи. Когато се обърна, Керол беше вече в стаята и я гледаше.
- Къде беше? - попита Тереза.
- Писах това проклето писмо.
Керол прекоси стаята и взе Тереза в обятията си. Тереза усети ноктите й, които пробиваха през якето й.
Когато Керол отиде отново до телефона, Тереза излезе от стаята и тръгна по коридора към асансьорите. Слезе долу във фоайето и започна да чете статия за паразитите по житните култури. Чудеше се дали Аби знае нещо за тоя вид паразити. Погледна часовника. След 25 минути се върна обратно горе.
Керол лежеше на леглото и пушеше. Тереза я изчака да започне първа.
- Миличка, трябва да се върна в Ню Йорк - каза Керол. Тереза беше сигурна, че ще стане точно така. Приближи се до леглото.
- Какво друго каза Аби?
- Отново се е срещнала с Боб Хавершам - каза Керол и се подпря на лакът. - Но на този етап той знае дори по-малко и от мен. Изглежда никой нищо не знае, освен че нещо неприятно се мъти. Нищо не може да се случи преди аз да се върна. Трябва да замина.
- Разбира се - Боб Хавершам беше приятел на Аби и работеше във фирмата на Хардж в Ню арк. Той не беше близъК приятел нито на Аби, нито на Хардж, просто беше връзка, много тънка връзка помежду им. Той сигурно би знаел какви ги
върши Хардж, ако изобщо можеше да разпознае един детектив или да чуе някой от телефонните разговори на Хардж в офиса му. Тереза знаеше, че всичко това не означава много.
- Аби ще вземе чека - каза Керол и седна на леглото като се протегна за мокасините си.
- Тя има ли ключ?
- Хубаво щеше да е, ако имаше. Не, ще го вземе от Флоренс. Там няма да има проблеми. Казах й да каже, че искам да ми изпрати някои неща.
- Ще можеш ли да й кажеш да вземе и писмото. Оставих едно писмо за теб в една книга в стаята, в която спях. Съжалявам, че не ти казах по-рано за това. Не знаех, че възнамеряваш да пратиш Аби там.
Керол я погледна ядосано.
- Нещо друго?
- Не. Наистина съжалявам, че не ти казах - Керол въздъхна и се изправи.
- Хайде, да не се притесняваме повече. Съмнявам се, че ще си направят труда да ровят из къщата, но за всеки случай ще кажа на Аби за писмото. Къде е?
- В "Оксфордска книга за английската поезия". Мисля, че я оставих на бюрото - видя как Керол оглежда стаята, поглеждайки във всяко ъгълче, но избягвайКи да погледне към нея.
- В крайна сметка не искам да оставам тук тази нощ - каза Керол.
След около час по-късно те бяха в колата, движейки се в посока изток. Керол искаше да стигне до Дес Монес тази нощ. След час мълчание Керол изведнъж спря в края на шосето, наведе глава и каза:
- По дяволите!
Осветена от преминаващитекКоли Тереза видя тъмните кръгове под очите на Керол. Керол не беше мигнала предишната нощ.
- Хайде да се върнем в последното градче, през което минахме - каза Тереза. - До Дес Монес има още поне 75 мили.
- Искаш ли да отидем до Аризона? - попита Керол, сякаш беше нужно просто да се обърнат.
- Ох, Керол, защо изобщо трябва да говорим за това? - Изведнъж я обзе отчаяние. Ръцете й трепереха, докато запали цигара. Подаде я на Керол.

- Защото аз искам да говорим за това. Можеш ли да се освободиш за още 3 седмици?
- Разбира се - разбира се! Какво друго имаше значение, освен да бъде близо до Керол, където и да отидат, при каквато и да е ситуация. През март започваше постановката на Харкеви. Харкеви може би щеше да й предложи някоя друга работа, но тези работи бяха несигурни, докато Керол беше.
- Няма да ми се наложи да остана в Ню Йорк повече от седмица, защото около развода вече всичко е уредено. Каза ми го Фред, моят адвокат. Така, че защо да не отидем за няколко седмици до Аризона? Или може би - Ню Мексико? Не ми се стои В Ню Йорк до края на зимата - Керол караше бавно. Очите й сега бяха различни. Живецът се беше върнал в тях и в гласа й.
- Разбира се, че искам. Където кажеш.
- Добре. Хайде. Да отидем в Дес Монес. Искаш ли ти да покараш малко?
Размениха си местата. Беше малко преди полунощ, когато стигнаха до Дес Монес и се настаниха в хотела.
- Ти защо изобщо трябва да се връщаш в Ню Йорк? - Каза п Керол. - Вземи колата и ме чакай, например, в Тюксон или Санта Фе, а аз ще дойда обратно със самолет.
- Да остана и да те оставя? - Тереза се обърна. Беше на огледалото и си решеше косата. Керол се усмихна.
- Какво искаш да кажеш с това да ме оставиш?
Това изненада Тереза и тя видя изражението изписано върху лицето на Керол, Въпреки че Керол я гледаше съсредоточено, тя се почувства отблъсната, Керол беше я изместила от мислите си, за да направи място на нещо по-важно.
- Исках да кажа да те оставя засега - каза Тереза и отново се обърна към огледалото. - Но, всъщност може би идеята ти е добра. Така няма да губиш време.
- Мислех, че ще предпочетеш да останеш някъде на запад. Освен, ако нямаш някаква работа в Ню Йорк - каза тя небрежно.
- Не, нямам - ненавиждаше студените дни в Манхатън, когато Керол щеше да бъде твърде заета, за да се виждат. Спомни си и за детектива. Ако Керол вземеше самолет, детективът нямаше да я преследва. Опита се да си представи
как Керол се връща сама на изток, за да се сблъска с нещо, за което все още нямаше реална представа, нещо, за което нямаше да може да се подготви. Представи си и себе си в Санта Фе, чакаща Керол да й позвъни или пише. Не можеше обаче лесно да си представи да бъде на цели 2000 мили разстояние от Керол.
- Само седмица, нали, Керол? - попита тя, като разреса отново дългата и хубава, вече разделена на път коса, премятайки я на една страна. Беше напълняла, но лицето й беше слабо, тя забеляза и се зарадва. Изглеждаше по-възрастна.
В огледалото видя как Керол се приближи до нея и вместо отговор Керол плъзна ръцете си около нея и я прегърна. Беше й невъзможно да мисли. Тереза се откопчи от нея по-бързо, отколкото предполагаше и застана в ъгъла до тоалетката, гледаше я в очите, за момент объркана от разговора им, времето и пространството, от метрите, които ги разделяха сега и 2000-те мили. Вчеса косата си още Веднъж.
- Само седмица?
- Точно така казах - Керол отговори, очите й се усмихваха, но Тереза отново усети остротата в гласа й, както и в собствения си въпрос, сякаш си разменяха предизвикателства. -Ако не искаш да ти оставя колата, мога да я изпратя.
- Не, защо, нямам нищо против.
- И не се притеснявай за детектива. Ще телеграфирам на Хардж, че се връщам.
- Няма да се притеснявам - как можеше Керол да бъде толкова студена, мислеше си Тереза, сещаше се за всичко друго, освен за тяхната раздяла. Остави четката на тоалетката.
- Тереза, да не мислиш, че това ще ми достави удоволствие?
И Тереза се замисли за всичко, с което Керол трябва да се сблъска: детективи, развод, омраза. Керол, с двете си длани силно притисна бузите си, така че устата й се отвори като на риба и това накара Тереза да се усмихне. Тереза стоеше до тоалетката и я наблюдаваше. Следеше всяко нейно движение на ръцете й, на краката й, когато тя свали чорапите и си нахлузи отново мокасините. От тук нататък вече нямаше думи, помисли си Тереза. Какво още оставаше да си кажат, да попитат или да обещаят. Нямаше нужда дори да срещат погледите си. Тереза я видя да вдига телефона, легна по лице на

леглото, докато Керол правеше самолетната си резервация - един билет, в една посока, за утре в 11 часа сутринта.
- Къде мислиш да отидеш? - попита я Керол.
- Не съм решила, може би ще се върна в Сиокс Фолс.
- Южна Дакота? - усмихна й се Керол. - Няма ли да предпочетеш Санта Фе. Там е по-топло.
- Ще изчакам да отидем там заедно.
- А защо не Колорадо Спрингс?
- Не! - изсмя се Тереза и стана. Взе четката си за зъби и влезе в банята. - Може даже да си намеря работа за една седмица.
- Каква работа?
- Каквато и да е. Само да ми отвлече вниманието от теб, разбираш ли?
- Искам да мислиш за мен. Но, моля те, не започвай работа в универсален магазин.
- Няма - Тереза стоеше на вратата на банята и видя как Керол си свали комбинезона и си сложи халата.
- Не се требожиш отново за пари, нали? Тереза пъхна ръце в джобовете на халата и кръстоса крака.
- Дори и да съм без пукната пара, не ме интересува. Ще започна да се тревожа когато всичко е изчерпано.
- Утре ще ти дам 200-300 долара за колата - Керол я щипна по носа, когато тя мина покрай нея. - И не забравяй, не качвай непознати в колата. - Керол влезе в банята и пусна душа.
Тереза я последва.
- Мисля, че аз бях първа тук.
- Аз вече почнах, но ще ти позволя да останеш.
- О, благодаря - Тереза си съблече халата, успоредно с Керол.
- Е? - каза Керол..
- Е? - Тереза влезе под душа.
- Как смееш? - Керол също се пъхна под душа, изви ръката на Тереза зад гърба й, но Тереза само се разкикоти.
Тереза искаше да я прегърне, да я целуне, но свободната й ръка с усилие се протегна, придърпа главата на Керол към себе си, под синята струя вода. Чу се ужасен звук от хлопане на джапанки.
-Спри, ще паднем! - извика Керол. - За бога, не могат ли двама души да вземат душ заедно на спокойствие?

        <<<<< Назад                                                                                 Продължение >>>>>