СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

- Г-жа Х. Ф. Еърд? - Мъжът на регистрацията погледна Керол, след като попълни адресните карти. - Вие ли сте г-жа Еърд?
- Да.
- Има съобщение за Вас - той се обърна и взе нещо от клетката за ключовете. -Телеграма.
- Благодаря Ви - Керол погледна към Тереза и преди да я отвори леко вдигна вежди. Прочете я, ядоса се и попита мъжа. - Къде е хотел "Белведере"?
Администраторът ги упъти.
- Трябва да отида да взема още една телеграма - каза Керол на Тереза. - Искаш ли да ме изчакаш тук?
- От кой е?
- От Аби.
- Добре. Нещо лошо ли пише? Яростта беше все още в погледа й.
- Трябва първо да видя телеграмата. В тази телеграма от Аби пише единствено, че за мен има телеграма в хотел "Белведере".
- Да кажа ли да качват багажа?
- Изчакай докато се върна. Колита вече е паркирана.
- Мога ли да дойда с теб?
- Ако искаш. Хайде да вървим пеша. Само на няколко преки от тук е.
Керол крачеше бързо. Студът беше остър. Тереза се огледа наоколо. Градът изглеждаше равен и добре подреден и тя си спомни, че Керол й беше казала, че това е най-чистия град в Щатите. Когато стигнаха до хотел "Белведере", Керол изведнъж се обърна и каза:
- На Аби сигурно й е хрумнало да прелети и да ни навести.
В хотела Керол директно се отправи към рецепцията, а Тереза си купи вестник когато Тереза отиде при Керол тя вече беше прочела телеграмата. Беше втрещена. На Тереза й мина през ума, че може би Аби е мъртва, а това второ съобщение е от родителите на Аби.
- Какво се е случило? - попита Тереза.
- Нищо. Всъщност още не знам - Керол се огледа наоколо и плесна телеграмата по ръката си. - Трябва да се обадя по телефона. Може би ще ми отнеме няколко минути. - Погледна часовника си.
Беше 2 без 15. Администраторът й каза, че можеше да я свърже с Ню Джърси след около 20-тина минути. Междувременно Керол искаше да пийне нещо. Намериха барче вхотела.
- Какво е станало? Да не би Аби да е болна? Керол се усмихна.
- Не, ще ти кажа по-късно.
- Да не би да е Ринди?
- Не! - Керол допи коняка си.
Тереза вървеше напред-назад из фоайето на хотела, докато Керол разговаряше в телефонната кабина. Видя Керол да кимва с глава няколко пъти, видя я, че й прави знак да й занесе запалка, но докато Тереза отиде до нея Керол вече беше намерила своята и й махна с ръка да се отдалечи. Керол продължи да говори още 3-4 минути, след това излезе и плати сметката.
- Кажи ми Керол, какво се е случило? За миг Керол се загледа в посока на входната врата на хотела.
- Сега отиваме в хотел "Темпъл Скуеър" - каза тя. Оттам взеха друга телеграма. Керол я отвори, хвърли един поглед и след това на излизане я скъса на парчета.
- Мисля да не оставаме тук тази нощ - каза Керол. - Хайде да се върнем при колата.
Върнаха се в хотела, откъдето бяха взели първата телеграма. Тереза не пророни нито дума, но усещаше, че това, което се е случило, щеше да накара Керол да се върнат веднага обратно на изток. Керол каза на администратора да анулира резервацията им.
- Бих искла да оставя адрес, на който да ми бъде препратена пощата - каза тя. -Запишете: "Браун Палас" в Денвър.
- Готово.
- Много Ви благодаря. Този адрес ще важи поне до следващата седмица.
Когато бяха в колата, Керол я попита:
- Кой е следващият град на запад?
- На запад ли? - Тереза погледна картата. - Уендовър. Ето тук На разстояние от 137 мили.
- О, господи! - изведнъж каза Керол. Спря колата, взе картата и я погледна.
- Какво ще кажеш за Денвър? - попита Тереза.
- Не искам да ходя в Денвър - Керол сгъна картата и отново запали колата. Всъщност, защо пък да не идем? СКкпа, моля те, запали ми цигара. И гледай за удобно място да спрем и да похапнем.
Все още на бяха обядвали, а вече беше 3. Миналата нощ бяха говорили за тази отсечка, правия път на запад от Солт Лейк Сити през Грейт Солт Лейк Дезърт. Имаха предостатъчно бензин. Тереза забеляза, че районът не беше чак толкова пуст, но Керол беше уморена. От време на време Керол натискаше педала на газта чак до пода и го задържаше в това положение няколко минути. Тереза я гледаше с разбиране. Усещаше, че бягат от нещо.
- Следва ли ни някой? - попита Керол.
- Не! - На седалката между тях, Тереза видя част от телеграмата, която стърчеше от чантата на Керол. "Разбери това. Джакомо". Това беше единственото, което можеше да разчете. Сети се, че Джакомо беше името на маймунката отзад в колата.
Стигнаха до едно крайпътно кафене, което стоеше самотно насред равнинната местност. Сигурно бяха първите посетители от няколко дни насам. Керол я гледаше през масата с бяла покривка, после се отпусна на стола. Преди да може да каже нещо, един мъж с бяла престилка излезе от кухнята, която беше някъде отзад и им съобщи, че нямат нищо друго освен яйца и шунка. Поръчаха си по една порция и кафе. След това Керол си запали цигара и се облегна на масата.
- Имаш ли представа какъв цирк се разиграва? - каза тя. -Хардж е наел детектив, който ни преследва от Чикаго.
- Детектив ли? Защо?
- Не можеш ли да се сетиш? - прошепна Керол. Тереза прехапа езика си. Да, трябваше да се сети. Хардж беше разбрал, че са заедно.
- Аби ли ти каза?
- Аби е разбрала - Керол прокара пръст по цигарата си и огънчето я опари. Когато извади цигарата от устата си,
устните й кървяха.
Тереза се огледа. Заведението беше празно.
- Преследва ни, така ли? - попита тя.
- Сега сигурно е в Солт Лейк Сити и проверява всички хотели. Мръсна професия, скъпа. О, съжалявам, съжалявам. - Керол отново се отпусна на стола. - Може би ще е най-добре да те кача на влака и да те изпратя вкъщи.
- Добре, ако мислиш, че така ще е най-добре.
- Не бива да те забърквам в това. Нека ме преследват и до Аляска, ако искат. Не знам какво са разбрали до този момент, но мисля, че не е много.
Тереза седеше напрегната на ръба на стола си.
- Какво прави той. Бележки ли си води за нас? Човекът се връщаше пак, този път им носеше чаши с вода.
Керол кимна.
- Има и друг начин, с дикофон - каза тя, когато човекът се отдалечи. - Но не смятам, че са стигнали чак до там. Не вярвамХардж да направи подобно нещо. -Ъгълчетата на устните й потрепваха. Втренчи поглед в бялата износена покривка. -Мисля си, дали са успели да сложат диктофон в Чикаго. Там беше единственото място, на което се задържахме повече от 10 часа. Бих се радвала, ако са успели. Толкова е иронично. Спомняш ли си Чикаго?
- Разбира се. - Опитваше се да запази тона си спокоен, но всъщност се преструваше. Все едно да виждаш как любимото ти нещо умира пред очите ти и да останеш безразличен. Трябваше да се разделят тук.
- А във Ватерло? - изведнъж Тереза се сети за мъжа, който беше видяла във фоайето.
- Там пристигнахме късно. Сигурно им е било трудно.
- Керол, видях един човек - не съм много сигурна, но мисля, че го видях два пъти.
- Къде?
- Първият път беше във фоайето в хотела във Ватерло. Рано сутринта. След това, мисля че видях същия мъж в онзи ресторант с Камината. Там бяхме снощи.
Керол я накара подробно да разкаже всичко и да опише мъжа ж детайли. Беше труден за описание. Но сега тя напъна мозъка си, за да изрови и последната подробност, за която можеше да се сети, даже и за цвета на обувките му. Беше странно и дори ужасяващо да отдели онова, което беше частица от въображението й и да го свърже с действителността. Помисли си, че може би дори не казва истината. Наблюдаваше как погледът на Керол ставаше все по-напрегнат.
- Какво мислиш? - попита Тереза. Керол въздъхна.
- Какво може да си мисли човек? Внимавай при третата ни среща.
Тереза погледна към чинията си. Беше й невъзможно да яде.
- Това е свързано с Ринди, нали?
- Да - остави вилицата си без дори да е хапнала нещо и посегна към цигарата. -Харж я иска изцяло за него. И може би си мисли, че с това ще успее.
- Само защото пътуваме заедно?
-Да.
- Тогава трябва да те оставя.
- Проклет да е! - тихо каза Керол, поглеждайки към ъгъла на помещението.
Тереза изчака. Всъщност какво чакаше?
- Оттук някъде мога да взема автобус, а после влак
- Искаш ли да заминеш? - попита Керол.
- Разбира се, че не искам. Но мисля, че така е най-добре.
- Страх ли те е?
- Страх? Не.
- Проклета да съм, ако тръгнеш. Искам да останеш с мен.
- Наистина ли?
- Да. Изяж си яйцата. Престани да се държиш глупаво. -К ерол леко се усмихна. -Да отидем ли до Рено, както си бяхме запланували?
- Където кажеш.
- Тогава да не губим време.
Малко по-късно, вече в колата, Тереза отново каза:
- Все още не съм сигурна, че втория път беше същият мъж.
- Мисля, че си сигурна - каза Керол. След това внезапно спря колата на дългия прав път. За около минута стоя мълчаливо, гледайки надолу по пътя. Погледна Тереза и каза:
- Не можем да отидем до Рено. Знам едно разкошно място, на юг от Денвър.
- Денвър?
- Денвър - каза твърдо Керол и обърна колата.

        <<<<< Назад                                                                                 Продължение >>>>>