Глава III
 
ФАКТОРИ, ПОРАЖДАЩИ ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА

IV. Ранната хормонална определеност и проблемът за сексуалната инверсия

       Откакто на половите хормони, действащи в юношеството и зрялата възраст, беше отдадена предопределяща роля, се заговори за тяхната доза при хомосексуалните от двата пола. Резултатите от изследванията изобщо не съвпадат - при хомосексуалистите се установяват по-ниски, по-високи или най-често сходни нива на тестостерон с тези при хетеросексуалните мъже. Данните могат да бъдат обяснени с действието на външни фактори: 43 % от изследваните от Колодни и колектив (1972) са употребявали марихуана, която действа върху нивото на тестостерона. Поведението също оказва влияние върху хормоналната секреция, а така също физическото натоварване и събитията в околната среда. Различните обобщения на изнесените данни заключават, че в това отношение не може да се даде категоричен отговор (Майер Балбург, 1977, 1979; Елис и Амс, 1978; Гладю, 1988).
       Изследванията се ориентираха към онези пренатални фактори, които са в състояние да повлияят на онова, което наричаме сексуална инверсия. Такава е налична тогава, когато един индивид проявява противоположни на биологичния му пол характеристики, специфични за другия пол. Тази инверсия може да се отнася до първичните или вторичните полови белези, но така също върху организацията на нервната система и върху поведението на индивида, като тези четири аспекта могат да са или да не са взаимосвързани. Сексуална инверсия експериментално беше предизвикана върху опитни животни чрез инжектиране на андрогени на бременни женски животни с цел да се въздейства на женския зародиш или на андрогенни инхибитори, които да премахнат ефекта от андрогените, отделяни от мъжкия плод (чрез химичен блокаж; въздействие с травматизиращи фактори върху бъдещата майка, чрез антитела, антитестостерон). Инверсията в поведението е следствие от реорганизацията на централната нервна система, която се задава от половите хормони. Изглежда тази церебрална сексуализация е правило при млекопитаещите. Оттук се поставят два основни въпроса: в каква степен съществуват аналогични явления при човека и какви заключения можем да си извадим от тях относно детерминираността на хомосексуалността?
       Сексуалните инверсии, които установяваме при хората, се дължат или на генетическа аномалия, или на въздействието на чужди хормони, попаднали в бременната жена. Генетичните аномалии при генетичните мъже преди всичко се дължат на дефицит в 5а-редуктаза и синдрома на генериращия женственост тестис, а при генетичните жени - на вродена хиперплазия на надбъбречните жлези. Липсата на 5а-редуктаза не позволява трансформацията в ембриона на тестостерона в дихидротестостерон, който определя морфологията на половите органи. Императо-Макгинли и колектив (1979) наблюдават в Доминиканската република, където тази генетична аномалия е неестествено разпространена, 38 мъже с такава аномалия. Между тях 18 са били отгледани като момичета, но по време на пубертета са проявили мъжка ориентация. Наблюдаващите смятат, че церебралният детерминизъм, дължащ се на тестостерона в ембрионалния стадий и по времето на пубертета, обяснява надмогването на възпитателния натиск. На това заключение беше възразено (Уилсън, 1979), че фактът би могъл да се обясни с частичното морфологично възмъжаване през пубертета, че натискът на средата не е бил достатъчно ориентиран в посока към формиране на жена (Рубин и колектив, 1981) или че е бил амбивалентен (Сагарин, 1975), тъй като става въпрос за „момичета-предопределени-да-станат-мъже" (guevodoces или machihembra, според специфичните думи в местния език). Императо-Макгинли отговори на тези възражения, че когато феноменът все още не е бил познат на местните хора и те не са знаели предварително изхода му, първите момчета (според собствените им свидетелства и тези на родителите им) са били възпитани като момичета. При другата генетична аномалия, поради липсата на тъканна рецептивност към нормално отделяните ембрионални андрогени, генетически мъжки зародиши не успяват да формират мъжка морфология. Отгледани като момичета, те не проявяват никакви психически характеристики, специфични за генетичния им пол. Този синдром, който всъщност представлява нечувствителност към андрогените, показва, че централната нервна система също не е била оформена като мъжка.
       Вродената хиперплазия на надбъбречната жлеза представлява интерес единствено в случаите, когато генетически полът е женски, тъй като именно тогава зародишът се оформя като мъжки (вродена вирилизираща хиперплазия на надбъбречната жлеза). Степента на вирилизация е различна в различните случаи, но повечето от тях биват възпитани като момичета, като най-често в ранна възраст са подложени на хирургическа операция за смяна на пола. Въпреки това сексуалната ориентация буди особен интерес: в две групи, наблюдавани от Мони и сътрудниците му (Ерхард и колектив, 1968; Мони и колектив, 1984), 48 % от индивидите проявяват бисексуална или хомосексуална ориентация, като някои от тях сами се възприемат като лесбийки. Едно проучване на Лев-Ран от 1974 година (наистина осъществено в СССР), не потвърждава тези резултати, но авторът нюансира своите заключения, позовавайки се на културни различия. За сметка на това индивидите, хирургически ориентирани към мъжкия пол, са проявявали хомосексуалност (ятрогенна медикаментозно-реактивна хомосексуалност).
       За да се избегнат рисковете от спонтанен аборт, някои бременни жени са били подлагани на терапии с прогестерон (прогестин) или с естрогени (диетилстилбестрол или БЕЗ). При наблюдаваните след раждането деца от мъжки пол не са установени особености (Кестлер и колектив, 1980, 1984; Ерхард и колектив, 1984) или са установени незначителни отклонения (Ялом и колектив, 1973; Зюсман и колектив, 1975). Страничните ефекти са по-забележими при генетично женските индивиди. Субстанциите от типа на прогестерона притежават вирилизиращ ефект върху момичетата: въпреки хирургически установения женски пол, у тях се наблюдава мъжко поведение, което обаче изчезва през пубертета (Мони и Матюс, 1982). Момичетата, подложени на пренатална терапия с БЕ8, могат да проявяват повече признаци: при 30 жени, избрани по този критерий, Ерхард и колектив (1985) установяват повишен процент на бисексуалност и хомосексуалност в сравнение с контролната група, макар че 78 % от тях се възприемат като хетеросексуални.
       При някои животински видове беше доказано, че у бременните женски стресовите фактори снижават отделянето на тестостерон при мъжкия ембрион. По този начин бяха постигнати сексуални инверсии в ориентацията и в поведението. Дьорнър и колектив (1980) установяват, че през периода 1941-1946 в Германия се раждат значителен про¬цент хомосексуалисти, което би могло да се обясни със събитията по онова време в страната. По-късно чрез анкети Дьорнер (1983) установява, че две трети от майките на хомосексуалисти са си спомнили стресови фактори по време на бременността срещу една трета от майките на бисексуални и само 10 % от майките на хетеросексуални. Бейли и колектив (1991), също процедирайки чрез преки анкети, установяват различия единствено при майките на момчета с инверсия в сексуалната роля, но пък съвсем неочаквано при момичетата посочват хомосексуална ориентация.
       Хипотезата за пренаталните фактори потърси потвърждение и в една друга група изследвания, основаващи се върху ефекта от внасяне на естрогени в хормона, наречен L. Н., отделян от хипофизата. В периода извън овулация женската, на която се инжектира естроген, отговаря с повишено отделяне на L. Н. (позитивна реакция), докато при мъжкия не се наблюдава подобен ефект. Този феномен е наблюдаван при много млекопитаещи, между които маймуната и човека и беше обяснен с феминизирането на хипоталамуса. Дьорнер и колектив (1975), а след тях и Гладю и колектив (1984), намират, че при хомосексуалистите отговорът е близък до тази при жените. Дьорнер интерпретира тези резултати като съответстващи на отклонение от мъжкото оформяне на зародиша при хомосексуалистите, но трудовете на Гуурън (1986) дават обяснение на този феномен с наличието на аномалия в тестисите. Гуурън и колектив констатират, че позитивната реакция е налице независимо от сексуалната ориентация и че тя се среща у мъжете, чиито тестиси отговарят слабо на хормоните от хипофизата. Отпреди беше известно, че кастрираните плъхове или маймуни от вида резус проявяват позитивна реакция - факт, който Гуурън установява и при транссексуалните, но след операцията за премахване на тестисите им и след вземането на женски хормони. Така ако от тези изследвания се установява някаква разлика между хетеросексуалните и хомосексуалните мъже, по-скоро тя би следвало да се търси във функцията на тестисите.
  
       Възможно ли е хомосексуалността да бъде свързана с пренаталния детерминизъм?
       Погрешно би било от получените резултати да се вадят пряко приложими по отношение на хомосексуалността заключения, но те биха ни дали обща ориентация. Бихме могли по аналогия да стигнем до идеята на Мони (1988), който, имайки предвид вродената хиперплазия на надбъбречната жлеза, твърди, че „пренаталната церебрална вирилизация е напълно достатъчна, за да предразположи жената към бисексуална или хомосексуална ориентация". Все още не са изяснени голяма част от този тип пренатални механизми, но е известно, че са възможни многобройни отклонения, каквито например се получават при биосинтезата на половите стероиди. Елис и Еймс се насочват в друга посока: те си задават въпроса какви последствия биха произлезли за хомосексуалността от хипотезата за една неврохормонална теория на бременността. Направените от тях заключения съответстват на констатираните факти. Този хипотетично-дедуктивен метод си има своите граници, тъй като при него остава открит въпросът дали получените данни не могат да са резултат и от други конкурентни хипотези. При всички случаи обаче пренаталните фактори следва да се обвързват с останалите параметри, тъй като по думите на Мони: „човек става хомосексуален, бисексуален или хетеросексуален в зависимост от това, което се случва отчасти в пренаталната, отчасти в постнаталната му история."

<<<<< Назад                                                                                 Продължение >>>>>