Глава III
 
ФАКТОРИ, ПОРАЖДАЩИ ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА

Въпросът за факторите, отговорни за хомосексуалността, изисква някои предварителни забележки. Преди всичко тук, както и другаде, би било особено рисковано противопоставянето на биологическото и социалното нива на научно изследване. Това противопоставяне произтича от абсолютизирането на предварително изолирани от наблюдението параметри, които често са в реципрочни връзки на взаимна причинност, способни са да се задействат в различни моменти от процеса и да подготвят, дори да предизвикат действието на други фактори. От друга страна тук става въпрос за „параметри", а не за „причини", които биха носили цялата тежест на породените от тях следствия. Освен това хомосексуалността е хетерогенно явление, което не винаги и не във всяко отношение бива детерминирано по един и същи начин. Накрая ще отбележим и това, че, както вече беше изтъкнато, хомосексуалността не може да бъде разбрана извън биологичните, психичните и социологическите рамки на общата сексуалност.

I. Семейната среда

       1. Семейните отношения. Някои фактори са свързани със семейната среда. Първите от тях водят към формите на общуване и отношенията между членовете на семейството. Тук става въпрос за психологическото равновесие в семейния климат, за отношенията на родителите към децата, както и за тези между самите деца.
       Проблемите в семейната среда често се представят като фактор, свързан с хомосексуалността. Според Мартенсен-Ларсън (1957) броят на хомосексуалните, изгубили баща си преди петнадесетгодишна възраст, е четири пъти по-голям от този на хетеросексуалните. Уестууд (1960) твърди, че 13 % от хомосексуалните са изгубили баща си и 6 % майка си преди дванадесетгодишна възраст, но данните му губят всякакъв смисъл поради липсата на съпоставка с контролна група. Сагир и Робинс отбелязват загубата преди петнадесетгодишна възраст на майката, бащата или и двамата поради смърт или развод при 35 % от хомосексуалистите и 46 % от лесбийките, като при хетеросексуалните този процент е съответно 12 % и 7 %. При лесбийките най-често причина за нагласата им е разводът на родителите. Същите автори описват семейната атмосфера като изпълнена с чести свади, насилия, алкохолизъм. Подобен феномен е наличен при 52 % от хомосексуалистите и 44 % от лесбийките срещу едва 17 % от хетеросексуалните. Според Уестууд 40 % от хомосексуалистите определят отношенията между родителите им като твърде лоши. Кениън установява, че 23 % от.лесбийките са дъщери на разделени или разведени родители срещу 5 % от хетеросексуалните жени, а от друга страна 46 % от първите намират, че родителите им са били щастливи по време на брака срещу 84 % от вторите.
       Така можем да кажем, че макар и заключенията на Хенри (1937), Джонас (1944) и Алън (1949) да са намерили потвърждение, те все пак не ни позволяват да схванем механизма, чрез който става преходът от този семеен модел към хомосексуалността.
       Запитани за отношението им към родителите, хомосексуалните мъже изразяват предпочитание към майката: при Джонас (1944) 72 % предпочитат майката и 1,66 % - бащата. Лидикоут (1956) дава 56 % отговори в полза на майката и 2 % в полза на бащата. Уестууд намира, че 78 % от анкетираните поддържат добри отношения с майката и 33 % с бащата. Според Сагир и Робинс 82 % от хомосексуалистите не поддържат задоволителни отношения с бащата срещу 18 % от хетеросексуалните мъже. Бийбър смята, че 66 % от хомосексуалистите са изключително зависими от майката срещу 42 % от хетеросексуалните. Същата зависимост от бащата се среща при 7,52 % от хомосексуалистите срещу 18,75 % от хетеросексуалните. По отношение на бащата при хомосексуалистите доминират омразата (59,4 % срещу 37 % от хетеросексуалните) и страхът (66 % срещу 54 %) - между тези две чувства съществува силна зависимост.
       За отношението на лесбийките към майката съдим от проучванията на Кениън и Сагир и Робинс, които са особено прецизни. Очевидно тук става въпрос за отношения, които са значително по-бедни на емоции отколкото при хомосексуалистите: 21 % срещу 0,8 % при контролната група - процент, който в извадката на Сагир и Робинс преминава съответно в 77 % и 15 %. Въпреки това Кей и колектив не установяват разлика между групата на лесбийките и тази на останалите жени. Отрицателното отношение към бащата е очевидно: при Кей, както и при Бене (1965), основните чувства, които го съпровождат, са страхът и враждебността. Според Кениън 30 % от лесбийките определят връзката с бащата като бедна на емоции срещу 8 % от хетеросексуалните жени. Изглежда Сагир и Робинс поддържат противоположното становище, без обаче да дават основания в подкрепа на своята теза.
       Тази специфика на емоционалните нагласи ни кара да си зададем въпроса от какво естество са отношения между субекта и родителите и, разбира се, да се опитаме да си представим последните според начина, по който ги характеризират децата им. По традиция психоанализата поставя ударението върху особения тип семейни отношения, съпътстващи появата на хомосексуалността: обсебваща с присъствието си майка, стояща прекалено близко до детето на фона на един дистанциран, хладен и безучастен баща. С учудваща наивност, изразяваща абсолютното значение, което някои учени отдават на семейната среда, отношенията в нея биват схващани като преки и изключителни последствия от личността на родителите. В своето произведение за Леонардо да Винчи, Фройд охарактеризира по следния начин връзката на хомосексуалистите със семейството им: „...твърде интензивна еротична привързаност към някакво лице от женски пол, по правило майката, привързаност породена и благоприятствана от прекомерната нежност на самата майка, освен това подкрепена от отдръпването на бащата в живота на детето."** Тази обща схема, потвърдена от Стекел, Ференци, Фенихел и много други наблюдатели, някои от които дори и извън сферата на психоанализата, като например Търмън и Майлс (1930), получава най-отчетлива форма при Бийбър, който концептуализира природата на тези отношения с термина „специфична триъгълна схема": „Класическата триъгълна хомосексуална схема е тази, при която майката е властна и натрапчива натура, особено привързана към детето, проявява агресия и явно подценява съпруга, който от своя страна е безучастен към сина си, и то по един подчертано враждебен начин... При тази схема съществува доста голяма опасност едно такова момче, подложено на този вид родителски отношения, да се превърне в хомосексуалист или да развие сериозни проблеми от подобен характер" (Бийбър).
       В съответствие с този модел Бийбър намира, че 69 % от хомосексуалистите имат такъв тип майки (срещу 32 % от хетеросексуалните мъже). 73 % от тях ги описват като обаятелни, мнозинството от тях (77 %) - потискащи мъжествеността им. При същата анкета бащите са описани като безучастни спрямо синовете си - 74,52 % срещу 54 % при хетеросексуалните, към което би могла да се добави и враждебността им в 78,47 % от случаите. Тази двустранна връзка между родителите и детето не се схожда напълно с отношението на господство и подчинение между самите родители. Данните показват, че в семействата на хомосексуалисти бащата доминира в 34,9 % от случаите срещу 41 % в тези на хетеросексуални, а майката - в 54,71 % срещу 54 %. Схемата на Бийбър, при която майката доминира и подценява бащата, се среща в 43, 39 % от семействата на хомосексуалисти срещу 32 % от тези на хетеросексуалните - разлика, която е незначителна в сравнение с тази от изследването на Сагир и Робинс: при хомосексуалистите бащата доминира в 40 % от случаите, а майката в 58 % (при хетеросексуалните респективно 71 % и 20 %).
       Въз основа на резултатите от тестовете този класически модел е подложен на многобройни критики.
       Преди всичко, когато се изследват групи от индивиди, които не проявяват психопатологически симптоми (Грийнблат, 1966, Зигелман, 1974), не се установяват различия в отношенията между семействата на хомосексуалните и тези на хетеросексуалните. Жалко е, че Ийвънс (1969), който потвърждава заключенията на Бийбър, не е елиминирал този параметър от изследванията си."
Освен това се установява, че противопоставянето между образа на бащата и този на майката не е налично при всички хомосексуалисти (Улмън, 1959; Зигелман, 1974), тъй като и двата могат да бъдат еднакво отрицателни.
       Накрая ще отбележим и това, че много автори не само разглеждат с предимство ролята на бащата пред тази на майката (Лидикоут, 1956; Милър, 1958; Уестууд, 1960; О'Конър, 1964; Пайтич, 1964; Сагир и Робинс, 1973; Зигелман, 1974), но и намират, че в много случаи не майката е тази, която стои в основата на разграничението между хомосексуалността и хетеросексуалността, а бащата (Аперсън и Макадуу, 1968; Бене, 1965; Зигелман, 1974). Според Бене хомосексуалистите по-често от хетеросексуалните обрисуват бащата в отрицателна светлина, но тази разлика не се отнася до образа на майката като жена със свръхгрижовно и натрапчиво присъствие. Резултатите от изследванията на Сагир и Робинс показват, че хомосексуалистите имат отрицателна представа за бащата (безучастен, незаинтересован от сина си, склонен да го подценява): 84 % срещу 18 % при хетеросексуалните. Обратно, ако наистина се установява, че при хомосексуалистите по-често срещаме обсебващия тип майка, то това не е характерно за мнозинството от тях: 41 % срещу 23 % при хетеросексуалните. Зигелман съпоставя хетеросексуални с хомосексуални мъже, проявяващи слаба степен на женственост, при което установява, че последните се отличават от първите по образа на бащата, който от една страна е по-хладен и безучастен, а от друга - по-критичен и враждебен, но що се отнася до образа на майката не откриват никакви различия между едните и другите.
       Триъгълната схема е приложима само по отношение на мъжката хомосексуалност. Кей смята, че съществуват седем пункта, които отличават лесбийките от хетеросексуалните жени - факт, който го навежда на мисълта да приложи спрямо бащата типа отношения, характеризиращи при хомосексуалните мъже връзката им с майката. Бащата е изключително обсебващ тип, който елиминира майката и семейните приятели от двата пола, притежава пуритански възгледи и потиска у дъщеря си всички белези на женственост. Бене (1965) съпоставя 37 лесбийки с 80 хетеросексуални жени, при което стига до заключение, че първите проявяват боязън и враждебност към един слаб и лишен от авторитет баща. Странно е, че Сагир и Робинс остават изключително дискретни спрямо образа на двамата родители в преценката на лесбийките, като се задоволяват да отбележат, че 53 % от тяхпредставят майката като силната фигура в семейството срещу 27 % при хетеросексуалните жени.
       Наред с тези резултати, получени чрез ретроспективния метод и следователно допускащи висока степен на субективност, налице са и преки наблюдения, които ни предразполагат към по-голяма предпазливост спрямо определящата роля на семейната среда.
       Дори и да проявява някои особености, семейният профил на хомосексуалните деца определено не подхожда на всички случаи без изключение и не говори в полза на елементарния детерминизъм. Някои резултати са особено смущаващи и поставят под въпрос догмата за всемогъществото на етиологията по отношение на семейната среда: Зюгер (1978, 1980) наблюдава семействата на 25 женствени момчета и ги сравнява с контролна група, при което не установява никакви показателни различия. Грийн (1978), който изследва 37 деца, отглеждани от майка лесбийка или транссексуален родител (мъж или жена), установява, че при 36 от тях сексуалната роля отговаря на биологичния им пол (при 13 от тях на достатъчна възраст, за да бъде отчитана сексуална възбуда, всичките са хетеросексуални).
       В крайна сметка остава и възможността да погледнем на отношенията в семейната среда и като реакция спрямо детето, а не само (както по традиция е прието) като на предопределящи сексуалността му фактори. Днес сме в състояние по един по-категоричен начин да заявим, че не хомосексуалността (говорим при мъжа) е в зависимост от параметрите на семейната среда, а инверсията на сексуалната роля в детството, като на всичко отгоре изглежда, че става въпрос по-скоро за реакция от културно естество. В три изследвания, съпоставящи различни групи от хомосексуалисти и хетеросексуални, Фройнд и Бланшар (1983) доказват, че най-вече онези хомосексуалисти, в чието детство е била налична инверсия на сексуалната роля, определят като лоша връзката с бащата. Установяваме също така, че тези два променливи параметъра с положителност са свързани, т.е., че колкото по-значителна е инверсията в ролята, толкова по-отрицателни са отношенията с бащата. Трудът на Уайтъм и Зент (1984) ни дава възможност да отидем и по-далече. Съпоставяйки хомосексуалисти и хетеросексуални от четири страни (САЩ, Бразилия, Гватемала и Филипините), те заключават, че не съществува обща зависимост между семейните фактори, традиционно свързвани с хомосексуалността и инверсията в сексуалната роля на детето. Единствено в САЩ се открива такъв тип връзка. Оттук можем да заключим, че в случая става въпрос за зависимост от културен характер, проявяваща се в онази от четирите страни, където хомосексуалността поражда най-много отрицателни реакции.
       Тези факти подкрепят идеята на Ийвънс (1968), който, основавайки се върху заключенията на Бийбър, преобръща реда в действието на факторите, свързани с хомосексуалността. Всъщност такова е и мнението на Хиршфелд и Зюгьр, изказано в един техен труд още през 1980 година.
   
       2. Формални характеристики на семейството. Съществуват семейни характеристики, които се свързват с хомосексуалността. Четири от тях заслужават по-особено внимание: поредността на раждане, възрастта на майката, броя на децата в семейството и половата им принадлежност.
       На базата на статистика върху 454 хомосексуални от двата пола Слейтър (1962) стига до заключение, че по-често те са най-малките, деца на по-напреднали във възрастта майки: 30,3 години при лесбийките и 31,3 години при хомосексуалистите срещу нормална средна възраст от 27 години. Аб и Моран (1969) потвърждават това заключение, но Кениън (1968) не намира разлика при лесбийките. Сагир и Робинс не установяват при нито един от двата пола някаква зависимост от възрастта на майката, нито от поредността на раждането. Броят на децата в семейството на хомосексуалните изглежда също представлява особен интерес. Тео Ланг (1940) прави проучване върху броя на децата в семействата на 1015 хомосексуалиста и обръща внимание върху наличието на повече братя, отколкото сестри: 121,1 момчета на 100 момичета, докато в контролната група съотношението е 106 на 100. Този резултат е оспорен от Даркс (1948) в изследване върху 100 затворника, но пък е потвърден от Калман (1952) и от Сагир и Робинс при изследванията им върху хомосексуални от двата пола. Следва да уточним, че наличието на по-малко братя се установява най-вече при онези хомосексуалисти, които в детството си са проявили синдром на инверсия в сексуалната роля. Отначало този факт беше интерпретиран според теорията на биолога Голдшмит (1916): като генотип хомосексуалистите са жени, частично проявили се като мъже на фенотипно ниво, така че раждането на хомосексуален мъж следва да се смята като раждане на жена, което би възстановило баланса на съотношението. Остава обаче същият феномен да бъде обяснен и при лесбийките. Все по-често при хомосексуалните се открива нормален хромозомен и хроматинов пол. Хипотезата на Мони (1970), според която по-големият брой на братята спомага за развитието на женска роля, не само е лишена от теоретична основа, но е и несъвместима с наличието на лесбийки с по няколко братя. И накрая, за да завършим, ще отбележим, че според Сагир и Робинс хомосексуалните от двата пола по-често се оказват единствени деца, отколкото хетеросексуалните.

___________________________________________________
** - Фройд, Един спомен от детството на Леонардо, превод Никола Георгиев, Български художник, София, 1991.

<<<<< Назад                                                                                 Продължение >>>>>