Глава II
 
ПСИХОЛОГИЯ НА ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА

VI. Хомосексуалното развитие

       Мнозина биха желали да си отговорят на въпроса: „Кога хората стават хомосексуални?" Психическата еволюция се основава на понятията сексуална ориентация, сексуална роля и сексуална идентичност.
 
       1. Първите прояви на сексуалната роля. Характеристиките на сексуалната роля в детството се определят чрез анкетиране на вече зрелите индивиди (ретроспективен метод) или чрез наблюдение на индивиди от детската им възраст (проспективен метод).
       Ретроспективните наблюдения, съпоставящи хомосексуални и хетеросексуални показват, че при първите е налице значително по-голяма вероятност за наличието на инверсия в сексуалната роля по време на детството (Сагир и Робинс, 1973; Бел, Вайнберг и Хамерсмит, 1981; Грелерт и колектив, 1982; Хари, 1983; Уайтъм и Зент, 1984; Хокънбери и Белингьм, 1987). Тази инверсия в сексуалното поведение - която тестовете DSMIII и DSMIII R погрешно не разграничават от инверсията в сексуалната идентичност - е обект на отчитане и класифициране в различни скали. При момчетата например се откриват предпочитания да се обличат като момичета, да се кичат с бижута, да се гримират, да играят на момичешки игри, да търсят компанията на момичета, да играят ролята на жената, да се усамотяват и пр. Подобни предпочитания могат да се проявят много рано - при две трети от момчетата, пряко наблюдавани от Грийн те съществуват още на четиригодишна възраст. Сагир и Робинс установяват такова поведение при 67 % от хомосексуалните срещу 3 % при хетеросексуалните мъже. Като сравнява 206 хомосексуални и 78 хетеросексуални мъже, Уайтъм намира 96 % при първите срещу 26 % при вторите. Той констатира, че колкото по-дълбоко е установена хомосексуалността според скалата на Кинси, толкова по-чести са изявите на сексуална инверсия в поведението на индивида по време на детството му. Този феномен е още по-изявен при транссексуалните, така че и в това отношение хомосексуалните стоят по средата между хетеросексуалните и транссексуалните (Пърсън и Овсей, 1974; Фрьонд и колектив, 1977).
       Тези резултати, получени на базата на голям брой анкетирани лица (например Хари работи с 1400 хомосексуални) бяха подложени на най-различни критики (Рос, 1980; Мъри, 1984; Кариър, 1986). На много от тях беше отговорено (Зюгър, 1987; Бланшар, 1990), но тъй като те се основават на факти, получени чрез ретроспективния метод, което ги прави не съвсем убедителни, бихме могли да ги съпоставим с резултатите от проспективните изследвания (Бакуин, 1968; Мони и Русо, 1979; Зюгър, 1984; Грийн, 1985; Девънпорт, 1986). Зюгър провежда наблюдения над 55 момчета с женствено поведение от детството до тридесетгодишната им възраст: 35 от тях се оказват хомосексуални, 3 - хетеросексуални, 10 - сексуално неопределени и 7 отпадат от наблюденията, което прави между 73 и 93 % хомосексуални. Грийн проследява 44 деца с инверсия в сексуалната роля на възраст от три години и половина до 11 години: 30 от тях са хомосексуални или „бисексуално" ориентирани, т.е. 68 %.
       Наличието при детето на инверсия в сексуалната роля е показателен индикатор за бъдеща хомосексуалност, без обаче да дава абсолютна сигурност, при все че този феномен се среща много по-рядко при хетеросексуалните. Някои учени отбелязват обаче (Зюгър, 1987), че елементите на инверсия в сексуалната роля при бъдещите хомосексуалисти са качествено различни от тези при бъдещите хетеросексуални. Досега се отчиташе единствено сексуалната ориентация в зряла възраст, но какво е положението със сексуалната роля на възрастния? Уайтъм (1977) е изненадан от факта, че в процеса на развитието инверсията в сексуалната ориентация изчезва, за да отстъпи място на мъжката сексуална роля. За да обясни този феномен, той въвежда термина „дефеминизация". Хари (1983) потвърждава този процес чрез изследването си върху 1556 хомосексуалисти, отчитайки, че две трети от децата, демонстрирали инверсия в сексуалната роля, я изгубват в зряла възраст. Когато става въпрос за роля, съществената в началото разлика между бъдещите хомосексуални и хетеросексуални постепенно намалява с възрастта. Обратно на това, късно придобитата женска сексуална роля от страна на някои хомосексуалисти е рядкост: ретроспективно 8 % от хомосексуалните на зряла възраст, при които е налична такава инверсия в сексуалната роля, потвърждават да са я притежавали още през детството си. Известно ни е от друга страна, че при много хомосексуалисти самоуважението е обратно пропорционално на степента на инверсия в сексуалната роля. Възможно е процесът на „дефеминизация" да е резултат от социалния натиск и обратно - не са изключение случаите, при които женската роля се проявява отново във връзка с различни събития: психотерапия, приобщаване към хомосексуално общество и пр. Накрая ще добавим и един факт, който е добре известен на хомосексуалните: поради определен тип реакции и поведение в процеса на сексуалното общуване, които нямат нищо общо със самата им сексуалност, някои хомосексуалисти биват определяни от партньорите си като „същински жени".
       Според Браун (1957) колебанието в сексуалната ро¬ля продължава по-дълго време при момичетата, отколкото при момчетата. При първите е възможно „изборът" да е неустановен дори и в началото на пубертета. Американските психолози (Браун, Лин, Каган) намират, че социалният натиск за определянето на сексуалната роля е по-слаб по отношение на момичето. Те описват един синдром на засилена мъжка ориентация, характеризираща се с неприязън към обичайните за момичетата занимания и игри, предпочитание към компанията на момчета, известно дистанциране от майката и желание да се обличат като момчета. Докато 3 % от хетеросексуалните жени, анкетирани от Сагир и Робинс, си спомнят подобен синдром в детството си, такива спомени имат 70 % от лесбийките. Кей също открива този синдром в детството на лесбийките, който статистически ги разграничава от хетеросексуалните жени. Малка група от четири момичета с подобен синдром, наблюдавани от Грийн (1979), покрива цялата гама от транссексуализъм (едно) до хетеросексуализъм (едно), преминавайки през хомосексуализма (две).
 
       2. Сексуалната идентичност. Тя представлява съзнанието на субекта за принадлежността му към един от двата пола, като някои изследвания ни дават основание да заключим, че е налична още през втората година от живота на човек и се оформя общо становище, че предхожда установяването на сексуалната роля. Трудовете на Д. Браун от 1956 година доказаха, че далеч по-голям процент от момичетата във всички възрасти (от 55 до 75 %) желаят да сменят пола си, отколкото от момчетата (от 5 до 20 %). Според Бийбър 38 % от хомосексуалистите са имали желание да бъдат жени срещу 8 % от хетеросексуалните мъже. При Сагир и Робинс тези данни са респективно 27 % и 3 %, а при Търмън и Майлс - 30 % и 2,5 %. Най-големи различия сред анкетираните се откриват по отношение на идентификацията с майката: при Бийбър 16 % от хомосексуалистите желаят да се идентифицират с нея (срещу 1 при хетеросексуалните), а при Сагир и Робинс - съответно 68 % и 33 %. Подобно е и различието в идентификацията с бащата: 11 % в анкетата на Бийбър срещу 20 % при хетеросексуалните; 13 % срещу 66 % в тази на Сагир и Робинс.
       При лесбийките (Сагир и Робинс) 63 % са изпитвали желание да бъдат момче срещу 7 % при хетеросексуалните. 77 % от лесбийките демонстрират идентификация с бащата срещу 15 % от хетеросексуалните жени. Що се отнася до идентификацията с майката, резултатите са съответно 23 % и 85 %.
 
       3. Сексуалната ориентация. Констатираме, че хомосексуалните мъже се развиват значително по-рано от хетеросексуалните мъже, докато при лесбийките това е само тенденция. Независимо от това дали става въпрос за романтична привързаност, фантазии или възбуда, сексуалността на хомосексуалистите се събужда по-рано, отколкото тази на хетеросексуалните: при първите този процес започва далече преди четиринадесетата им година, докато при вторите - между 14 и 19 годишна възраст (Сагир и Робинс). Първият акт на хомосексуалистите с голяма вероятност протича с момче (около 80 % от случаите според Данекър и Райхе, 1974; Уайтъм, 1977). Първият контакт на хетеросексуалните мъже протича с жена при същия процент (Уайтъм). При повечето анкетирани над три четвърти от хомосексуалистите вече са имали най-малко един контакт на петнадесет години, докато на същата възраст контактът с жена е изключение за хетеросексуалните. Относно възрастта на първия сексуален контакт при хомосексуалните мъже данните са сходни: преди 16 години - 81 % (Уестууд); преди 15 години - 82 % (Сагир и Робинс); преди 14 години - 64 % (Бийбър). Единствен Гийз дава 47 % преди 16 години.
       При лесбийките първите сексуални контакти са аналогични, но при тях връзката с по-възрастна жена е по-честа, а от друга страна изпитваните чувства са по-често романтични и десексуализирани. Хедблъм намира, че при 28 % от лесбийките първите сексуални фантазии възникват между шест и десетгодишна възраст, като тази цифра се увеличава на 42 % във възрастта между 11 и 15 години. За около половината от случаите първите хомосексуални контакти възникват между 15 и 19 годишна възраст (Кей; Кениън; Хедблъм; Сагир и Робинс; Шефър). Вероятността за контакт преди петнадесетата година е слаба: нито един случай при Кей, малко над 9 % при Сагир и Робинс, 10 % при Шефър. Изключение прави Хедблъм, който отбелязва 14 % преди тази възраст. По-конкретно Сагир и Робинс установяват, че преди четиринадесетата си година 9 % от лесбийките са се отдавали на взаимна мастурбация, докато при хомосексуалните мъже аналогични изживявания са имали 60 %. В голямото си мнозинство лесбийките осъществяват първия сексуален контакт на възраст около 20 години. Независимо от своята ориентация на 19 години жените преживяват първия си сексуален контакт с мъж в същата пропорция: 36 % (Сагир и Робинс). Съществува тенденция, според която сексуалното съзряване на лесбийките е по-ранно от това на хетеросексуалните жени (Сагир и Робинс, Гууд и Хабер). Разликата се проявява между 20 и 25 години - именно в тази възраст съществува най-малка вероятност лесбийките да имат хетеросексуален контакт. Накрая ще отбележим и това, че за разлика от хомосексуалните мъже, лесбийките имат сравнително голям шанс да осъществят първите си сексуални контакти с мъж: според Шефър в 55 % от случаите хетеросексуалният контакт е предшествал хомосексуалния.
 
       4. Хомосексуалната идентификация. Осъзнаването на собствената хомосексуалност като признание на факта, че си „хомосексуален", т.е. хомосексуалната идентификация, в повечето случаи е завършък на серия от етапи. Откакто през 1971 година излезе трудът на Б. Данк, който първи се опита обективно да разбере генезиса на тази идентичност, мнозина учени се впуснаха да уточняват и разграничават различните етапи в еволюцията й. Така сега могат да се посочат няколко показателни типа събития, определящи хода на хомосексуалната идентификация: 1/ осъзнаването на желанията към същия пол, на привличането от него; 2/ спорадични сексуални контакти с партньори от същия пол; 3/ осмисляне на думата „хомосексуалист"; 4/ поставянето под въпрос на собствената хетеросексуалност и подозрение в хомосексуалност; 5/ припознаване, самоидентифициране като хомосексуален; 7/ сексуално-сантиментална връзка с партньор от собствения пол; 8/ чести срещи с хомосексуалисти; 9/ интегриране към хомосексуалната субкултура или към хомосексуално общество; 10/ разкриване на собствената хомосексуалност пред партньори в хетеросексуална връзка; 11/ позитивно самовъзприемане на собствената хомосексуалност; 12/ възприемане на публичната квалификация за собствената хомосексуалност.
       От различните изследвания върху хомосексуалността (Троидън, 1977; Куудън и колектив, 1979; Троидън и Гууд, 1980; Макдоналд, 1982) се оформя една обща схема на еволюцията й, в която все пак са налични и някои изключения. След осъзнаването на желанията (12-13 години) възникват първите контакти с партньор от същия пол (13 го¬дини при Данк, т.е. по времето на първия етап). Значението на думата „хомосексуален" се осмисля между 15 и 17 години, като същевременно бива поставена под въпрос и хетеросексуалността (Троидън). Чувствата биват осъзнати като хомосексуални между 19 и 21 години и по същото време се припознава собствената хомосексуалност. След тази първа идентификация възниква и първата емоционална връзка (21-24 години). Сега хомосексуалността поема пътя на социалната си интеграция: контакти с хомосексуални приятели (19-23 години според Троидън и Гууд), навлизане в хомосексуалната субкултура и накрая разкриване на сексуалната идентичност пред привилегировани хетеросексуални връзки (23-28 години). Последният етап на позитивно приемане и интегриране на хомосексуалната идентичност настъпва във възрастта между 24 и 29 години.
       Тук възниква въпросът кои са факторите, които могат да доведат до хомосексуална идентификация, да я забавят или да я задържат. Данк намира, че изминават средно шест години от осъзнаването на желанието и идентификацията, но признава, че съществуват сериозни отклонения от този срок: при 7 % от анкетираните от Макдоналд тези две събития са протекли едновременно, докато при останалите срокът между тях е от 1 до 33 години. Първите контакти съвпадат по време с идентификацията едва при 10 % от анкетираните (Макдоналд), докато при 72 % я предхождат с 1 до 37 години, но пък при 18-20 % (Данк) идентификацията предхожда всякакъв сексуален контакт с партньор от същия пол. Първият емоционален контакт (Макдоналд) е свързан с идентификацията (22 %) или я предхожда (23 %). Напротив, при 55 % идентификацията го предхожда, и то с 1 до 25 години - последователност, която е представена от всички анкетирани от Троидън, както и тези от Троидън и Гууд, с интервал от 2 до 4 години според възрастта на анкетираните. Няма съмнение, че възприемането на хомосексуалната идентичност настъпва на един късен етап. Въпреки че 13 % от анкетираните от Макдоналд посочват, че то е настъпило едновременно с идентификацията, при голямото мнозинство (72 %) то настъпва след интервал от 1 до 29 години. Някои анкетирани (15 %) на възраст между 18 до 74 години, особено по-възрастните, не са достигнали до позитивна идентификация на хомосексуалността си. Те имат отрицателно отношение към хомосексуализма, по-трудно се разкриват пред другите, изпитват чувство за вина, срам и тревога. Така една част от хомосексуалистите запазва отрицателно отношение към идентичността си: според Сагир и Робинс те са 55 %, според Бел и Вайнберг - 51 %, но тези проценти са толкова по-високи, колкото анкетираният е по-млад. В изследванията на Сагир и Робинс 67 % от анкетираните под 25 годишна възраст заявяват, че желаят да бъдат избавени от своята хомосексуалност.
       Констатираните различия показват, че детерминизмът, стоящ в основата на тази еволюция, не е съвсем строго фиксиран. Неоспорим е фактът, че интегрирането на хомосексуалиста изисква да встъпи в разрив с очакванията на обществото и по-конкретно с тези на семейството. В наши дни социалната присъда над хомосексуалността не притежава някогашния абсолютен характер, което обяснява защо анкетираните млади хора преодоляват все по-бързо етапите на хомосексуалната идентификация. И сега като цяло реакцията на семейната среда си остава отрицателна (детето внезапно се превръща в „чужд човек”) и белязана от чувство за вина, тъй като родителите си въобразяват, че носят отговорност за това. Общото мнение е, че тези реакции претърпяват развитие, преминавайки през няколко етапа, които могат да се оприличат с етапите при загуба на близък (виж Дьо Вин, 1984; Робинсън и колектив, 1989). Отначало се допуска, че са съществували известни подозрения (26 % според Робинсън и колектив). После се проявяват ефектите от шока с изблици на отчаяние, гняв, чувство на вина, отричане (Робинсън и колектив определят следния ред: шок, отрицание, вина, гняв). Следва необходимостта от адаптация: синът трябва да се промени, трябва да се запази тайната. Постепенно идва примирението: нещата са непоправими, всякакви надежди са безпочвени, позорът трябва да се понесе. Тази адаптация може да доведе до интегриране на детето в семейството, при което то получава нова роля, свързана с нови отношения. Естествено в някой от етапите може да се появи фиксация, която е възможно да продължи до две години, но Робинсън и колектив намират, че в 97 % от случаите родителите достигат до последния стадий - резултат, който следва да бъде възприеман като съдържащ множество нюанси, тъй като едва 2 % от родителите са щастливи от хомосексуалността на сина им.
       Сега по-лесно можем да разберем защо позитивното приемане на идентичността е бавен процес, изискващ според израза на Данк когнитивна промяна и защо съществува не малък брой хомосексуални мъже, поддържащи дори и емоционални контакти с партньори от своя пол, които при все това не могат да се възприемат като хомосексуалисти. Данк твърди, че 50 % от тези мъже в крайна сметка успяват да възприемат положително своята идентичност и да се интегрират в хомосексуалната субкултура, като 16 % от тях са успели да направят това чрез книгите. При тях остава едно личностно противоречие, подобно на това, което срещаме при женените хомосексуалисти, така че години наред един индивид може да бъде скрит хомосексуалист (the closed queen). Съществуват някои изследвания, посветени на хо¬мосексуалните жени (Кронин, 1974; Шефър, 1976; Софи, 1985; Чапман и Бренок, 1987). Кронин намира, че минават 15 години между появата на първите желания (15-19 години) и хомосексуалната идентификация. Тя особено набляга върху една особеност, налична в три четвърти от случаите. Всичко започва с романтично увлечение по близка приятелка, стигащо до ласки, но без сексуални пориви. Именно при тези обстоятелства постепенно възниква „романтично отклонение", т.е. автентично сексуална връзка, която в крайна сметка води до осъзнаване на собствената хомосексуалност. Шефър потвърждава този тип развой и отбелязва липсата на онази роля, която изпълнява субкултурата. Моделът тук остава сходен на този при жените, но в наши дни са възможни някои варианти, отвеждащи ни към схемата, валидна за мъжете. Идентификацията при жените е по-късна, отколкото при мъжете, но за сметка на това позитивната им интеграция е по-често срещана: само 30 % от тях в изследването на Сагир и Робинс и 36 % в това на Бел и Вайнберг изразяват негативно отношение към хомосексуалността си.

<<<<< Назад                                                                                 Продължение >>>>>