|
Глава II
ПСИХОЛОГИЯ НА ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА
V.
Бракът при хомосексуалните
Бихме могли да предположим, че когато е налице, бракът при хомосексуалните е израз на социосексуална интеграция. Това предположение е вярно в известна степен. Всъщност по всичко личи, че с малки изключения браковете, сключени от хомосексуалните мъже или жени, които напълно осъзнават своята нагласа, притежават същото значение, каквото и за хетеросексуалните. Тук по-скоро е налице опит за социална интеграция по пътя на официалното признание на една любовна връзка. Различните публикации в тази област показват, че процентът на обвързаните с брак е малко по-висок при лесбийките, но във всички случаи става въпрос за краткотрайни бракове в сравнение с тези при хетеросексуалните..
Процентът на женените хомосексуални мъже е около 20 % (Сагир и Робинс дават 18 %; Бел и Вайнберг - 20 %). Понякога резултатите са по-ниски (Маношевич, 1972 - 12 %; Уестууд - 8 %) и рядко по-високи (Хемфил и колектив, 1958 - 29 %), като около половината от тези хомосексуалисти имат деца. Разводът е често срещано явление: при Сагир и Робинс 15 % са разделени или разведени от общо 18 % осъществили брак. Трайността на брака при всички случаи остава по-ниска отколкото при хетеросексуалните двойки: 70 % продължават три или по-малко години, 30 % между три и пет години (Бел и Вайнберг). Бракът на хомосексуалист с лесбийка е изключение, като според Сагир и Робинс 83 % от запитаните изобщо
отхвърлят такава възможност (според Уестууд 94 %). Осъзнатите мотиви за брак (особено изложени от онези, които вече са имали такъв) показват, че в него се търси противодействие на хомосексуалността, която вече е довела до първите психически конфликти. Ранното сключване на брак (60 % под 25 годишна възраст според Сагир и Робинс) напълно съответства на тази хипотеза. Някои обръщат внимание върху натиска от страна на социалната среда: семейство, приятели и пр. От отговорите на анкетираните се вижда, че ролята на жената е особено подчертана като фактор, предразполагащ мъжа към брак. Разбира се този факт би могъл просто да отразява собствените нагласи на субекта, породени от една сексуална ориентация, която рядко бива споделена с бъдещата съпруга. В много редки случаи хомосексуалността е доверена на партньорката преди брака. Тук става въпрос за такива партньорки, които влизат в категорията на така наречения „трансхомосексуализъм", изразяващ се в особен интерес към хомосексуалните от другия пол (Клеър и Тюли, 1989). От 100 анкетирани транссексуалисти, тези автори установяват 50 %, при които жените са мнозинство (три жени на двама мъже). Останалата част от групата, при която превес имат мъжете (двама мъже на една жена), демонстрира признаци на сексуални отклонения и психическо неравновесие. При жените, съзнателно встъпващи в брак с хомосексуалист, връзката може да се основава на силно съпричастие и идентификация на нивото на фантазиите. Често това са жени с хетеросексуални задръжки и подчертано инфантилна майчинска компонента, изпълващи поведението им със силно желание да „спасяват" другите. Изключение са случаите, при които една жена спокойно приема хомосексуалността на бъдещия си съпруг за напълно съвместима с брачната връзка, разбира се, ако не става въпрос за брак по сметка. Тези клинични наблюдения се потвърждават от резултатите от анкета сред 18 жени, открили хомосексуалността на своите
съпрузи по време на брака (Хейс и Самюелс, 1989).
Броят на встъпилите в брак лесбийки е чувствително по-висок от този на хомосексуалните мъже: 26 % според Сагир и Робинс; 35 % според Бел и Вайнберг; но 18 % според Кениън. Продължителността на тези бракове е кратка, но изглежда малко по-висока от тази при мъжете: според статистиката на Сагир и Робинс 58 % от лесбийките се разделят до четвъртата година от брака. От 26 % омъжени лесбийки, 23 % са прекратили брака си в момента на анкетата. Въпреки това Бел и Вайнберг намират, че продължителността на връзките при лесбийките е по-ниска от тази при мъжете: 19 % са продължили от три до пет години срещу 23 % при мъжете.
И при лесбийките възрастта за сключване на брак е близка до тази при хомосексуалните мъже. Любовното чувство също не е съзнателен мотив за брака: 95 % изтъкват социални причини срещу 12 % при хетеросексуалните жени. Съпругът бива описан като пасивен, безотговорен, слабо сексуален, и то в две трети от случаите (Сагир и Робинс). Въпреки това тези лесбийки признават да са стигали до оргазъм в брачните си сексуални отношения (42 % срещу 88 % при хетеросексуалните жени). Накрая 42 % от тях имат деца срещу 64 % от хетеросексуалните жени. <<<<<
Назад
Продължение
>>>>>
|