|
Глава II
ПСИХОЛОГИЯ НА ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА
II.
Специфика на обекта
Дълго време беше отдавано такова значение на факторите, стимулиращи появата на сексуално желание, че в крайна сметка именно те оформиха критериите за класификация на хомосексуализма при мъжете.
Стимулите от женско естество събуждат интерес у малка част от хомосексуалистите: един случай при Уестууд, нито един при Бел и Вайнберг, но 21 % при Бийбър. Обратно на това, мъжките черти представляват особен интерес: силното окосмение, развитата мускулатура, размера на пениса и пр. Бийбър отбелязва, че една трета от анкетираните хомосексуалисти са привлечени от формата на седалищните мускули, без да отчита някакви показателни асоциации.
Статистиките относно възрастта на партньора както при мъжете, така и при жените, показват, че отклоненията от собствената възрастова рамка са сравнително слаби. Бел и Вайнберг отчитат, че малка част от лесбийките посочват връзки с по-млада партньорка - факт, който потвърждава и Кениън, отбелязвайки, че 70 % от анкетираните жени изразяват предпочитание към партньорка на същата възраст или малко по-възрастна от тях.
Що се отнася до традиционната класификация на предпочитания партньор, боравеща с три възрастови групи - възрастен, дете и юноша, - бихме могли да отбележим, че геронтофилията по-скоро е израз на любопитство, педофилията - изключение, а педерастията - рядкост. В голямото си мнозинство хомосексуалистите следва да бъдат определени като андрофили.
Педерастията, при която изборът е насочен към юноша (ефебофилия), е повлияна от исторически и литературни фактори, действащи най-вече в средите, свързани с писменото слово. Именно това обяснява факта, че в Германия Хиршфелд и фон Гийз свързват с нея 64 % от хомосексуалистите, докато по същото време за Франция Даниел и Бодри дават резултати от порядъка на 15-20 %. Поставян е въпросът (П. Росман, 1973; Л. де Сабл, 1976, 1977) дали педерастите не представляват отделна група от останалите хомосексуалисти. Поради характерните особености на техните обекти (според Сабл 91 % предпочитат обекти на възраст между 12 и 16 години, като най-често посочваната възраст е 14 години) те са принудени да ги търсят извън традиционните хомосексуални среди. Изглежда този тип нагласа се появява в ранна възраст, а не е признак на застаряване:
86 % от педерастите са я осъзнали преди осемнадесетгодишната си възраст. Известен брой педерасти отчитат, че момиченцата също ги привличат. Росман разграничава пет типа педерасти: случайния; криминалния или експлоатиращия, който се издържа от педерастията; склонния към промискуитет, който с всякакви средства търси да задоволи желанията си; предпазливия, който грижливо подбира начините за намиране на обект („попаднах на осемхилядно градче в Мидуест, където група мъже в продължение на двадесет години бяха плащали издръжката в колежа на множество момчета, в замяна на сексуалните услуги, получавани от тях по времето на юношеството им") и отговорния педераст, който изживява акта най-вече в своите фантазии и рядко преминава към действие.
Кинси смята, че в САЩ около 3 % от хомосексуалистите са педофили. При проучванията си в Англия Уестууд стига до 2,36 %, а Кърън и колектив (1957) стигат до 17 %, но при анкета сред хора с психопатологични проблеми. Някои учени (Фризби, 1959, 1965; Мор и колектив, 1962; Фич, 1962; Гебхард и колектив, 1964; 1965; Недоман и колектив, 1971 и пр.) са правили опити да разграничат хомо- и хетеросексуалната педофилия от останалите сексуални отклонения, но без да стигнат до обобщаващи заключения. По отношение на хомосексуалистите може да се каже (Кърън и колектив), че педофилите сред тях съставляват обособена група: обикновено те са женени, живеят по-изолирано и се срамуват от деянията си, които определят като подвластни на особен импулс. Благодарение на описания по-горе метод, Фройнд (1957) констатира, че хомосексуалният педофил е по-чувствителен към възрастта, отколкото към пола: някои от тях се възбуждат и от телата на момиченца. Освен това за разлика от андрофилите, те предпочитат зрялата жена пред зрелия мъж - факт, който не винаги осъзнават. Що се отнася до педерастите, видът на детето и зрелия мьж събуждат у тях слаба възбуда.
Някои психоаналитици са се опитвали да определят дали партньорът бива идентифициран с образа на родител или близък роднина: Бийбър намира, че 61 % от хомосексуалистите идентифицират (съзнателно или не) сексуалния обект с някой член от семейството си (в 47 % това е мъжки образ - бащата или брата, а в 14 % - женски). Кай твърди, че 75 % от лесбийките също идентифицират своята партньорка с член от семейството си, като в повечето случаи това е майката.
<<<<<
Назад
Продължение
>>>>>
|