Глава II
 
ПСИХОЛОГИЯ НА ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА

I. Хомосексуалните техники

       Хомосексуалните от мъжки пол практикуват няколко техники, чрез които достигат до оргазъм: допир и триене на телата (full-body, body rubbing), взаимно мастурбиране, фелацио, анален коитус, употреба на предмети за сексуално стимулиране.
       Имайки предвид функцията на партньорите, субектите на фелацио и содомия биват определяни като активни и пасивни. Необходимо е да отхвърлим това разделение, тъй като при него се получава смесване между сексуалната практика и сексуалната роля. Подобно асоцииране между двете е възможно в някои случаи, но не представлява принцип. Бийбър предпочита да говори за проникващ и прониквай, макар че и тези термини напомнят за активност и пасивност. Статистиките не винаги съвпадат поради разнородността на анкетираните индивиди, а така също и поради момента, в което е проведена анкетата: различна възраст, период на използване на различна техника и пр. Бел и Вайнберг се интересуват от техниката, използвана в годината, предшестваща анкетата, което, ако не се вземе предвид, би довело до систематична грешка. Накрая следва да се прави разлика между предпочитаната и фактически използваната техника.
       Някои хомосексуалисти не изразяват предпочитание към определена техника: 1/4 според Бийбър, но почти всички анкетирани от Бел и Вайнберг. В действителност почти всички хомосексуалисти пристъпват през живота си към всички начини, по които могат да достигнат до оргазъм. Ако взаимната мастурбация преобладава в юношеска възраст, по-късно тя отстъпва място на фелациото и аналния коитус (според Бел и Вайнберг тя се нарежда на второ място след фелациото, а според Хемфил и колектив (1958) тя също заема второ място, но след содомията). Според Уестууд (1960) и Шофийлд (1965) в Англия сред хомосексуалистите на зряла възраст най-предпочитана е техниката full body: за 35 % тя е обичайна практика, а за 37 % - предпочитаната (Сагир и Робин установяват, че в САЩ тя е по-непопулярна: 51 % са я използвали в един момент от живота си, като близо половината от тях преди петнадесетгодишна възраст).
       Данните, с които разполагаме, ни дават основание да предположим, че ако съществуват субекти, които лесно променят сексуалната си роля, то все пак съществува известна устойчивост, която се засилва с възрастта. При Бийбър инверсия на ролята се среща в 24 % от анкетираните, които преминават от проникващи в прониква-ни, но 36 % от 106 хомосексуалисти определят предпочитанието си към проникващия тип, а 31 % - към прониквания. Сред проникваните 15 от 33-ма, което ще рече 14 % от анкетираните, предпочитат да бъдат содомизирани, докато 36 % се определят като проникващи. Според Уестууд аналният коитус редовно е практикуван в 32 % от случаите (22 % от проникваните и 10 % от проникващите), но в действителност 21 % му отдават предпочитанията си. Според Бел и Вайнберг 27 % предпочитат фелацио и 26 % - анален коитус. Арк и Бон, които провеждат изследванията си във Франция, твърдят, че аналният коитус е предпочитан преди 26 годишна възраст, докато след 50 години предпочитанието е към фелациото. Сагир и Робинс констатират, че преди петнадесетгодишна възраст 84% от индивидите променят сексуалната си роля, докато при тези над 40 години те са 59 % и в тази възраст 23 % са изключително проникващи, а 18 % - изключително прониквани.
       При жените обичайните техники са плътния контакт (трибадизъм), взаимната мастурбация и кунилингуса. Кинси смята, че тези техники съответстват на 95 %, 98 % и 78 % от предпочитаните. Изглежда, че стимулирането на половите органи е най-често използваната техника в началото на половия живот: според Сагир и Робинс го практикуват 2/3 от лесбийките под петнадесетгодишна възраст, докато само 7 % от тях предпочитат кунилингуса - техника, чиято употреба нараства с възрастта: между 15 и 18 годишна възраст тя отива към 57 %, без това да е за сметка на мастурбацията. Предметите за сексуално стимулиране също се налагат: 27 % от анкетираните от Сагир и Робинс лесбийки потвърждават, че редовно ги използват. Що се отнася до кунилингуса при жените се наблюдава същата еволюция, установена при мъжете - с възрастта прибягването към тази техника намалява.
Необходимо е да отбележим, че изложените резултати се отнасят до населението в западните страни, което притежава своя културна специфика, така че не бива в тях да търсим някакви универсални тенденции.
 

<<<<< Назад                                                                                 Продължение >>>>>