Глава I
 
МЯСТОТО НА ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА

VI. Мястото на хомосексуалността по отношение на травестизма и транссексуалността

      Травестизмът (Хиршфелд, 1910), наречен от Елис „еонизъм", се характеризира изключително с удоволствието, изпитвано при носене на дрехите, специфични за другия пол. Този феномен е значително по-разпространен при мъжете отколкото при жените, независимо от прочутите примери (Жорж Санд, мадам Дьолафоа). В повечето случаи, но не задължително, удоволствието довежда мъжете до сексуална възбуда, завършваща със спонтанен оргазъм, мастурбация или сексуален акт. В почти всички случаи става въпрос за хетеросексуални индивиди (Принс и Бентлер, 1972, отчитат само 1 % хомосексуалисти от 504 травестити), които в някои случаи са склонни към мазохистични прояви. Облеклото може да бъде в различна степен цялостно, но при всички случаи предопределя едно удоволствие, независимо от степента и зависимостта му от фетишистките компоненти. Обличането на женски дрехи е средство за някои хетеросексуални индивиди да достигнат до определен тип удоволствие. Така травеститът запазва сексуалната си идентификация, т.е. съзнанието за собствения си пол.
       Транссексуализмът (Колдуел, 1949; Бенджамин, 1953) представлява дълбока идентификация е другия пол, изразяваща се в различни форми на отношения и поведение, свързани «ъс сексуалната роля, сексуалната идентификация, обличане в дрехите на другия пол (но в случая без фетишистка възбуда) и с наличието на партньор от същия пол. Сексуалните характеристики на другия пол са превърнати в цел, независимо дали става въпрос за вторични (вземане на хормони) или първични полови белези (желание за подлагане на „коригираща" хирургическа операция). Тук инверсията съществува не само на поведенческо ниво, но и на нивото на сексуалната идентификация: субектът отхвърля статута на хомосексуалист и претендира за този на другия пол.
Дефинирани така, травестизмът и транссексуализмът представляват двете крайности, между които се вместват множество междинни типове сексуалност (Бенджамин, 1966; Принс и Бентлер, 1972; Бюрих и Макконаги, 1971, 1979; Майер, 1974; Уайз и Майер, 1980). Тръгвайки от същинския травестизъм, стигаме до транссексуализма чрез снижаване степента на фетишистка възбуда и засилване нивото на идентификация с другия пол, както и това на хомосексуалния избор.
       Транссексуалистът стои в центъра на една особена дилема: обективно той се държи като хомосексуалист, т.е. връзките му съответстват на желания, насочени към индивиди от същия пол, но същевременно отхвърля хомосексуалността както по отношение на себе си, така и по отношение на своя партньор, като заедно с това демонстрира крайно отвращение към собствените си полови органи. Отказът да приеме хомосексуалността се подсилва и от факта, че транссексуалистът не е обект на желание от страна на хомосексуалистите, в чиито среди той изобщо не успява да се впише (виж Льовин, 1976). Най-често той бива избиран от хомосексуалисти със засилена „бисексуалност". Транссексуалистът въплъщава крайната степен на хомосексуалност, при която идентификацията със сексуалната роля на другия пол е добила абсолютни измерения, независимо дали става въпрос за жена или мъж. Клиничните наблюдения ни дават основание да направим заключение именно в тази посока (виж Фройнд и колектив, 1974). Що се отнася до хетеросексуалните транссексуалисти, те са рядкост, като броят им варира според различните автори и приетите от тях критерии (Пърсън и Овсей, 1974; Бюрих и Макконаги, 1971). В действителност това са така наречените маргинални травестити - форма, придобиваща особена очевидност с възрастта, която съществено притъпява фетишистката възбуда (виж Майер, 1974; Уайз и Майер, 1980). Съществува и трета група транссексуалисти, наречени асексуални, които са приковани към сериозен проблем със сексуалната си идентификация (според Пърсън и Овсей - първични транссексуалисти, а според Ланжьовен и колектив транссексуалисти с мъжки начин на живот) и при които умствената патология е в съществени размери. Пропорциите по отношение на половете варират според различните анкетирани групи, поради което можем да кажем, че броят на транссексуалните мъже е от два до осем пъти по-голям от този на транссексуалните жени.
Травестизмът при хомосексуалистите е рядкост. Столър (1971) смята, че се открива като вид игра сред женствените хомосексуалисти. Ако според Кениън 42 % от лесбийките харесват да носят мъжки дрехи срещу 2 % от хетеросексуалните жени, Сагир и Робинс отбелязват, че в зряла възраст едва 8 % от тях се обличат като момчета и то рядко. В тази връзка показателен е резултатът, получен от Ерхард и колектив (1969), според който през детството си лесбийките също като транссексуалните жени демонстрират мъжко поведение и отсъствие на идентификация с майчинската роля, но се отличават от тях с пълна липса на интерес към носене на мъжки дрехи, което охарактеризира 80 % от транссексуалните жени. При мъжете Сагир и Робинс не намират показателни различия между хомо- и хетеросексуалистите по време на детството, но смятат, че при първите е налице тенденция към по-често преобличане в женски дрехи.
 

<<<<< Назад                                                                                 Продължение >>>>>