Глава I
 
МЯСТОТО НА ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА

III. Хомосексуалност, свързана с обстоятелствата

      Изолирано от останалите променливи фактори, хомосексуалното поведение е особено подчертано при така наречената ситуационна, случайна, придобита или факултативна (Уестууд) хомосексуалност. През 1908 година И. Плох дава предложение тази променена от цел в средство сексуалност да бъде дефинирана като псевдохомосексуалност. През 1954 година Л. Овсей възприема този термин, за да означи стремежа за зависимост или власт, който извън чистата сексуалност според него е част от хомосексуалните мотивации. Вярно е, че в някои случаи хомосексуалното поведение бива поставено в служба на едната или другата от тези цели, така че в тази перспектива би могло да се говори за определена хетеросексуалност в някои хомосексуални прояви. В тези случаи става въпрос за наличието на хомосексуално поведение в противоречие с обичайната нагласа на индивида, породено от обстоятелствата и насочено към външни за сексуалността цели: облага, покровителство, запазване на дадена връзка, доминиране, подчинение и пр., като това поведение бива изоставено веднага щом обстоятелствата се променят. Оттук следва да изключим промяната на обичайното сексуално поведение под влияние на наркотици или алкохол, чиито механизми са още по-сложни.
       Често хомосексуалните преживявания от този тип са отъждествявани с тези, налични в изолирани групи от индивиди с един и същи пол (интернати, манастири, казарми, кораби, затвори и пр.). Когато хомосексуалността е характерна за определени групи, както например за американските бездомници (hoboes), изследвани преди време от X. Елис, а неотдавна и от Дж. Хенри, или за „Африканските батальони", очевидно става въпрос за един субкултурен аспект. Тук смесването произтича от това, че хомосексуалността се приписва на явление, което всъщност е породено от липсата на партньор от другия пол, така че това са типични случаи на „принудителна" хомосексуалност (Д. Лестър, 1975). Както често бива отбелязвано, не изглежда убедително твърдението, че средата би могла да тласка индивида към хомосексуалност, след като липсата на жени по-скоро води до самозадоволяване. Хиршфелд, а след него и Сокаридес предлагат този тип хомосексуалност да се нарече „вариантен" (variationalen type), за разлика от останалите, които са ситуационни (situarional type). За да хвърлим светлина върху въпроса, следва да държим сметка за реалното удоволствие, произтичащо от този вид контакти. Понякога те са съпроводени с чувства, вариращи от безразличие до отвращение, каквито нерядко изпитват проституиращите от двата пола или жените, които се съгласяват на такъв вид контакти само за да се подчинят на партньора си. Напротив, в други случаи практикуващите ги безспорно изпитват удоволствие и тогава нищо не ни дава основание да обособим това изживяване от тези на хетеросексуалните или на същински хомосексуалните индивиди. Данк, който в своите изследвания стига до извода, че 50 % от хомосексуалистите са осъзнали своята нагласа по време на контакт в среда, съставена изключително само от мъже, обръща внимание върху различията в социалния контекст на тази среда: психиатрични заведения, затвори, казарми, училищни пансиони и пр.
       Сред жените, осъществявали пълноценни контакти с друга жена при участието на мъж и по негово настояване, Блумщайн и Шварц (1976) намират малки различия между тези, които не са ги продължили извън рамките на тази ситуация и онези, които са го сторили. Очевидно следва да имаме предвид наличието на неосъществени до момента хомосексуални фантазии и желания, преди да приписваме на смяната на средата някаква роля в това отношение. Всъщност предопределеностите, които влизат в действие, са далече по-различни, отколкото мнозина си ги представят. О. Сперлинг (1956) доказа значението на лидера, който в желанието си да види осъществени своите фантазии от останалите възрастни членове на групата, е способен да ги отчужди от собствения им Аз и да подмени техния Свръх Аз със своя (индуктивна инверсия). Дьовро и Муус (1942) установяват наличието на регресия до инфантилни нива, която е в състояние да направи пробив в спецификата на установената сексуалност на възрастния индивид. Хомосексуалността в заведенията за изтърпяване на наказания поставя същите проблеми. Трудовете върху сексуалността на излежаващи присъди мъже (Джаломбардо, 1966, 1974; Уорд и Касебаум, 1965), жени (Линднер, 1951; Ротс, 1971) или при двата пола (Титл, 1968) изваждат наяве сложността на проблема. Хомосексуалните връзки могат да имат различни функции: защита срещу самотата, търсене на протекция, оцеляване (в случаите на изнасилване), снижаване на агресията вследствие установяването на социална йерархия. От важно значение е да се държи сметка за различните роли: Г. Кирхам описва „царицата", която е същинския хомосексуалист; „педала", който влиза в този род контакти заради външни на сексуалността цели; „вълка", който доминира всички останали и на моменти се възползва от физическото си превъзходство. Някои затворници претърпяват еволюция, по време на която преминават през няколко етапа (Т. П. Морис, 1963; Р. Лете, 1967): мастурбация, съпроводена с хетеросексуални, а по-късно и с хомосексуални фантазии, епизодични, а после и редовни хомосексуални контакти, за да се стигне накрая до хомосексуалност, търсена вече като цел, а не като заместител на хетеросексуалността. Процентът на хомосексуалните контакти в затворническите среди съществено варира. На едни места той е нисък (Шарм, 1975) и не надвишава нормалния за хората изобщо, на други е висок: от 31 до 50 % (В. Джаксън, 1975), 35 до 85 % (Кинси).
 

<<<<< Назад                                                                                 Продължение >>>>>