Глава I
 
МЯСТОТО НА ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА

I. Хомосексуалист, хомосексуалност: проблеми на дефинирането им

      Невъзможно е да тръгнем от една елементарна дефиниция нито по отношение на хомосексуалността, която характеризира определен тип поведение, нито по отношение на хомосексуалиста, който е носител на определена личностна черта или специфика. Ето защо ние разграничаваме в различни категории онова, което преди беше смесвано в едно. Така в сексологията се оказва наложително наличието на следните четири понятия: биологичен пол, сексуална ориентация, сексуална роля и сексуална идентичност.
      Биологичният пол следва да се схваща във всичките му съставни предпоставки: хромозомни, хормонални (пре- и постнатални); анатомични (първични и вторични полови белези). Анатомичният елемент включва и диморфизма, който се разпростира върху някои области на централната нервна система. По-нататък ще се спрем върху научните изследвания, доказващи определящата специфика на тези три предпоставки на биологичния пол по отношение на хомосексуалността.
      Сексуалната ориентация се отнася до индивида или субекта, способни да бъдат свързани с желанието или да предизвикат възникването му. Избягваме термина „предпочитание", който може да бъде приет като „случаен избор” или функция на някои специфични характеристики на избрания обект. Естествено ориентацията е хомосексуална тогава, когато е насочена към обект от същия пол, но тук следва да държим сметка за психологическите граници (виж Шайвли и Де Чеко, 1977), в които тя се изразява. Възможно е да става въпрос за фантазии, при които субектът се ограничава във въображаемото, в автоеротизма или в хетеросексуалните си контакти („И ако онази нощ с Мириам аз бях така мъжествен, то е, защото, затваряйки очи си представях, че държа в обятията си Мохамед", А. Жид). Възможно е да става въпрос за чувства или отношения към други лица, които приемат специфичен израз. Може да става въпрос и за сексуална активност. Възможно е обаче тези три посоки да се разминават. В своята дефиниция за хомосексуалноста Кинси (1948) дава превес на сексуалната активност: „Хомосексуалистът е индивид, който е имал физически контакт, довел го до оргазъм, с представител на собствения си пол." Нееднозначността на това определение се проявява, когато бъдат класифицирани в седемстепенна скала отговорите на въпроса за пропорциите между хетеросексуалното и хомосексуалното поведение. Така Кинси тръгва от изключителната хетеросексуалност (степен 0) и стига до изключителната хомосексуалност (степен 6), преминавайки през степени 1 до 5, които се характеризират с нарастване на хомосексуалната пропорция в хетеросексуалното поведение. Тези типове поведение обаче нито са приоритет на съвременността, нито присъстват в еднаква степен в зряла възраст, което създава трудност за допълнителното им дефиниране. Нещо повече, количественото им установяване е съмнително, особено по отношение на степените от 2 до 5, тъй като е трудно с точност да се отчете честотата на сексуалната активност от определена степен. Един по-точен начин за отчитане на сексуалната ориентация беше предложен от Клайн (1980), който в 3 колони подрежда временно: минало, настояще идеал и в 7 реда:
сексуалното привличане, 
сексуалното поведение, 
сексуалните фантазии, 
емоционалното предпочитание, 
социалното предпочитание, 
самоидентификацията и 
стила на живот (хомо- или хетеросексуален). Във всяка от получените 21 графи се дава отговор според класацията на Кинси от 0 до 6.
       Сексуалната роля. Тя е сбор от физическите и психическите характеристики, които различават половете в дадена културна рамка. Обективността на това разделение може да се разграничи от онова, което влага в него общоприетото мнение или от действащите в него нагласи (социални стереотипи по отношение на сексуалните роли). Според един широко разпространен в Запада стереотип, хомосексуалистът е феминизиран мъж, а лесбийката е жена с мъжки маниери. Интересно е да видим дали тези представи отговарят на хомосексуалистите от двата пола. През миналия век, когато се появяват първите обективни анализи на хомосексуалността в наблюденията на някои хомосексуалисти като К. X. Улрихс (който в периода между 1864-1879 г. публикува 12 тома) и М. Хиршфелд (публикувал през 1902 г. резултатите от своите наблюдения над 1500 хомосексуалисти), се налага единодушното становище в полза на тази, както бихме казали сега, разменена сексуална роля. Според една известна формула Улрихс се самоoпределя като „женска душа в мъжко тяло" и лансира идеята за „третия пол". Някои хомосексуалисти отказват да се съгласят с това определение и намират, че ориентацията и ролята може и да не съвпадат. А. Жид противопоставя „педерастията, която не предполага никаква изнеженост" на „теорията за мъжа-жена". Със същото убеждение през 1920 година Фройд заявява: „Загадката на хомосексуалността не е толкова проста, колкото си я представят повечето хора, т.е. феминизиран мъж, изпитващ непреодолимо влечение към мъжете и същевременно нещастно свързан с мъжко тяло."
       Сексуалната идентичност се състои в саморазпознаването от субекта на мъжка или женска специфика. Мони (който през 1955 г. разширява граматическия смисъл на думата „род" придавайки му сексуално измерение) намира, че ролята и идентичността са „двете страни на една и съща монета". За хомосексуалиста саморазпознаването се отнася единствено до идентичността. Тук не е достатъчно да се възприемаш като мъж или жена, а да вложиш още една характеристика, което ще рече да се възприемаш като хомосексуалист. Това възприемане преминава през няколко етапа, които представляват прогресивното развитие на хомосексуалността (coming out) в живота на индивида.

<<<<< Назад                                                                                 Продължение >>>>>