Майка й се бе залюбила с баща й през август, а през март на другата година вече бе омъжена за него: така й изнасяше. Той работеше като снабдител в някаква фирма, почти беше погасил заема за една малка кола с две врати, купена на изплащане и дори имаше направена първата вноска за апартамент в квартал "Л'Ос-питалет", който се намираше на третия етаж в една странна сграда с квадратни прозорци, в стил Москва от 40-те години, при положение, че тук става въпрос за Барселона и то през 60-те. Какъв парадокс само. Днес двамата продължават да живеят заедно. Казват, че се обичат, но почти не си говорят. Когато е болен, майка й се грижи за баща й, но с такава досада, сякаш е виновен, че се е разболял. Пита го дали е изцапал екипа си за футбол след мача с приятели в неделя, като че ли наистина се интересува от това. А всяко пето число на месеца скрива квитанцията от кредитната карта, която пристига по пощата, за да не я хване, че харчи пари без негово знание. Тя непрекъснато твърди, че го обича, но всяка нощ си прави планове за времето, когато остане вдовица. Андреа добре знае това.
Това, което не знае обаче е защо именно сега се сеща за тях. Тъкмо си мислеше за Кармен и те както винаги се появиха, за да объркат всичко, разваляйки магията на спомените. Неподходяща вечер да си спомня своите родители. Андреа започва да се чувства уморена, усеща пръстите на ръцете си вкочанени. И е прекалено самотна: също като баща си, още от първата година на своя брак. Той все още работи, но е толкова болнав и блед, че прилича на човек, който всеки момент ще падне зад ъгъла и никога повече няма да стане от там. Когато разбра, че дъщеря му е решила да живее отделно, той само я погледна неразбиращо. Майка й обаче го излъга, че някакъв младеж се бил вкопчил в дъщеря им като кърлеж и че така или иначе, демонът на любовта не можел да бъде прокуден от живота на едно младо момиче като нея. А баща й само каза, че кърлежите носят болести и млъкна. И макар че майка й се опита да му обясни, че дъщеря им не страда от никаква болест, той пак не разбра нищо. Андреа нямаше сили да спори. А когато на раздяла погледна за последно майка си в очите разбра, че всъщност тя й завижда. Няколко месеца по-късно двете се срещнаха отново: Андреа вървеше под ръка с онова ужасно червенокосо момиче с шест обици на едното ухо. Как му беше името?
Колко е лесно да си спомня сега за Кармен сред тихото и сладко спокойствие на нощта. През деня тя е само мъчителен спомен, оживяващ във всяка срещната жена по улиците, защото толкова много жени в гръб приличат на нея. Нощем обаче Андреа рисува само лицето на Кармен във водовъртежа на своите мисли, съзира нейното тяло във всяка сянка на нощта. Сега тя върви по улица "Грасия" и отново дочува как колите се разминават в тъмната далечина отпред, съзира силуета на някакъв забързан мъж, който може би се прибира у дома, или пък бяга от нещо. Такива са всички хора в неделя на разсъмване: пустинни номади, измъчени корабокрушенци, като страшилища от черната серия на Гоя, или като червените, жълти, черни и уморени фигури, родени от палитрата на Хосе Лукас. Андреа си спомня, как веднъж Кармен й каза, че иска да й даде нещо повече от една обикновена любовна авантюра. Тя винаги се изразяваше красиво: може би заради това Андреа беше толкова зависима от нея.
Зависима. Това бе точната дума. Андреа знае добре, че не събужда никакви чувства у хората: нито на възхищение, нито на омраза, нито на симпатия, нито дори на антипатия. Тя е просто една незначителна жена и не може да бъде различна. Андреа не поражда чувства у никого, защото е прекалено прозрачна. Тя обаче имаше късмет да бъде избрана именно от Кармен, за да запълни нейната голяма душевна празнота. Андреа смята себе си за едно най-обикновено момиче, което може да влезе и излезе хиляда пъти на коктейла по случай откриването на някоя изложба и накрая никой да не разбере дали тя е присъствала на това събитие, или не. Марта я обичаше, Хуан я обичаше, обичаха я нейните родители, когато беше малка, сега я обичат Монтсе и Лаура, поне така си мисли, ала Кармен никога не я обикна. Тя само я използваше. Е, и? Нима това не е достатъчно? Та нали Кармен можеше да използва някоя друга, има милиони жени по света, повечето много по-красиви и интересни от нея. Лаура например, която е по-млада, или пък Монтсе, която е по-мъдра, по-здравомислеща, или...Кой? По дяволите! Да не би случайно нейното тяло да не е горещо, очите й да не са сини, сълзите й да нямат вкус на ръжда, а изкусните й устни да не могат да предизвикат страст дори в някоя дървена фигура? Кармен се отнесе лошо с нея. Противна нещастница! Андреа може и да прилича на изгаснало обедно кандило, да е като невидимо насекомо в червения кръг на луната, да е като онези долнопробни кучки, дето нощем чакат пред вратата на някой бордей в задната част на "Паралело", но разбира от любов и удоволствие, разбира от секс. Понякога и нея я сърби оная работа, по дяволите, като целия свят, въпреки че никой не го знае. Истинската кучка беше Кармен, защото купи плътта й за една дузина милувки и няколко красиви слова. Курва! Беше я хванала в своя капан и я използваше. Свиня! Подла свиня! Как я мразеше понякога! И как я боготвореше!
Андреа нямаше сериозни проблеми нито в отношенията си с Кармен, нито в службата, когато в крайна сметка всички разбраха за неуспешния опит за самоубийство, който бе направила. Макар и да узна, че в един момент Хуанхо и Дамя били на ръба да развалят съдружието си с нея и забеляза, че двете секретарки Елена и Мерсе дни наред я гледаха с недоверие, сякаш очакваха в пристъп на умопомрачение, изневиделица да се нахвърли върху тях и да ги разкъса. Може би те бяха обидени, че така и не разбраха истинската причина за това, което се бе случило. Странно, но предвид обстоятелствата, в този случай Дамя се оказа най-мил с нея. Той непрекъснато я държеше в течение за всички клюки, които се разпространяваха относно нейното бъдеще във фирмата, осветли я дори за последното решение на Хуанхо да не я уволнява поне докато случаят не се повтори и тя продължава да се справя със своите служебни задължения при положение, че няма сериозни проблеми с поведението. Докато няколко дни по-късно не я привика в ъгъла на сервизното помещение, за да й заяви най-безочливо, че знае, че тя има нужда от истински мъж, така че, ако иска би могла да прекара нощта с него.
Този ден Андреа не носеше сутиен, а ризата, която Кармен я бе накарала да облече, беше завързана високо на кръста, разголвайки нейния изящен корем. Андреа добре разбираше, че е облечена твърде предизвикателно, макар това по никакъв начин да не оправдаваше Дамя, чието поведение бе като на петнайсетгодишен почитател на "Plауboy". А още по-малко даваше право на двете секретарки да застанат на негова страна, когато я чуха да го засипва с гневни ругатни, чието съдържание днес не помни, но които, повярвайте, свършиха добра работа. И така, в крайна сметка всички в офиса го защитиха, без никой да разбере причината за скандалното й поведение: ако не искала да си има подобни проблеми, Андреа не трябвало да се облича така, сякаш сама си го търси.
В онези объркани дни на бавно съвземане от шока, Монтсе и Лаура, нейните най-верни приятелки бяха непрекъснато с нея. Монтсе наблюдаваше Андреа с поглед, изпълнен с мъка, като майка, която не разбира странното поведение на непълнолетната си дъщеря, но безрезервно я подкрепя, казвайки й, че не е трябвало да им сервира тоя гаден номер със самоубийството. Уморена да отрича случилото се, тя просто затвори очи, убедена, че ако е възможно да се промие нечий стомах, погълнал отрова, то няма никакъв начин да се скрие очевидната истина. А Лаура, за да й покаже, че не е сама, или пък може би за да й докаже колко много я обича, толкова се престара в усилията си да бъде мила с нея, че й пусна ръка под чаршафите, използвайки отсъствието на Монтсе. Андреа я помоли да не го прави, ала тя настоя. И като се замисли отново за Кармен, Андреа изживя едно истинско удоволствие, подарено от вещите пръсти на Лаура, която само се усмихна доволно защото си мислеше, че Андреа все още изпитва някакви чувства към нея. Андреа никога не се бе лъгала в приятелството на Монтсе и на Лаура: колкото и рядко да ги виждаше, самият факт, че тях ги има й стигаше да се чувства сигурна дори и в най-лошите моменти, в които, останала без сол, без светлина или без сили, тя можеше винаги да вдигне телефона и да чуе ведрите им гласове от другата страна на линията. Защото Андреа наистина се нуждаеше от много сила, за да се върне обратно към живота, за да бъде до Кармен, или за да дочака нейното завръщане.
Кармен. Тя беше нейния всекидневен подарък, нейната постоянна изненада. Когато видеше телефонния секретар да мига нервно, Андреа винаги очакваше да чуе гласа на Кармен. И ако наистина се окажеше тя, тогава ставаше чудо, сякаш беше вътре в самия апарат.
След като дълго настоява като капризно дете, Андреа най-сетне отиде да види работното място на Кармен: редакцията на новините на TV- 13. Тя просто й позволи да стори това. Андреа не вярваше, че това е истина: Кармен дори не я помоли да остави любовта си пред вратите на студиото, разреши й да я гледа и докосва, да усети нейното дишане, да слуша гласа й, да я види там, където до този момент само си я беше представяла. Не може да се опише удоволствието, което Андреа изпитваше в този момент: като че се бе промъкнала тайно чак до нейната най-съкровена интимност. Сякаш Кармен й отвори вратата на своята истина, сякаш й бе позволила да я целуне за първи път. И тя усети, че е част от нейния истински свят.
Андреа и Кармен бяха принудени да спазват няколко строги правила, за да оцелеят в този враждебен свят, защото знаеха, че живеят в риск и че трябва да се ограничават, за да се спасят от смъртоносните куршуми на клюката, които ги дебнеха навсякъде. Те не можеха да се целуват навън, не биваше да ходят по заведения със съмнителна слава, Андреа не трябваше да й звъни по телефона у тях и в работата. Кармен я бе предупредила също, че ако случайно я срещне някъде с Хуан или децата, да не я поздравява и че не бива, когато пътуват в командировка, да си носят неща за спомен, които биха могли да ги разобличат. Забранени бяха всички подаръци, чиито произход би могъл да ги злепостави по някакъв начин в очите на другите. Разбира се, те често нарушаваха това последно правило и Хуан започна да упреква Кармен, че прекалява с покупките и че надвишава семейния бюджет.
И само един единствен път двете успяха да заминат някъде, под някакъв фалшив претекст, който всяка една измисли сама за пред своята служба. Отседнаха в един хотел в градчето Хуеска, близо до град Биелса, и точно там Андреа пожела да бъде валиум в нейния живот, да бъде всяка нейна петъчна вечер: онази луда част от битието, от която всеки се нуждае. Кармен прие и Андреа се влюби още по-силно в нея. И от този ден насетне, животът й придоби само един-единствен смисъл: Кармен.
И само повтаряше: "Ти решаваш." И с това искаше да каже всичко.
Когато си беше в къщи, каквото и да правеше, Андреа не преставаше да гледа телефона, за да види дали секретарят е включен, дали има сигнал, дали тя не се обажда. Ала никога не й призна, че от мига, в който останеше сама, до момента, в който не я видеше отново, тя мислеше единствено за нея: представяше си как
Кармен закусва в кухнята, как лази по пода на дневната и си играе с децата, как спи гола на леглото. А когато веднъж й каза, че не е достойна за нейната любов, Кармен само я погледна, усмихна се и я прегърна толкова нежно, че онзи парещ допир все още я изгаря:
"Малката, не е важно какво заслужаваш, а какво искаш..."
Сега Андреа разбира, че и двете знаеха какво искат 

По това време Андреа не се виждаше с никого. Дори нейните най-близки приятели не можеха да я познаят, когато, подскачайки като ранена газела, им разказваше колко хубаво било човек да си остане вечер в къщи, излегнат пред телевизора или с някоя интересна книга в ръка. Та нали тя никога не се бе чувствала удобно в рутината на еднообразното ежедневие. Андреа не разбираше защо в романите за лесбийки винаги се намира някой, който да убие главната героиня: сигурно отново се връща времето на стария протестантски морал, според който нито един смъртен грях не може да остане безнаказан, си мислеше тя. Навярно авторите на подобни четива просто свързват лесбийството с греховността и така, без да си дават много труд, определят развръзката на своето тъпо произведение. Ето защо Андреа вече не четеше любовни романи, само от време на време препрочиташе книгите на Естер Тускетс. В очите на всички тя се превърна в най-скучната жена в Барселона. Настояваше, че най-хуба-вото нещо в живота е човек спокойно да се носи по течението. И точно това правеше: от къщи отиваше на работа и от работа се прибираше в къщи. Понякога разговаряше по телефона с Тони и Роза, със силното желание да затвори колкото се може по-бързо, да не би случайно да се обади тя, а в края на седмицата обядваше у Монтсе и Лаура, поне до момента, в който Кармен не реши, че това не й харесва. Не че й забрани да се вижда с тях, напротив, тя дори не направи какъвто и да е коментар на неодобрение. Андреа обаче усещаше нейната кисела гримаса всеки път, когато й кажеше какво е правила и с кого се е видяла. Щом обаче Кармен заговореше за новата марка парфюм "Cacharel", за кремавия панталон, който видяла в магазина "Versace" или за бикините на точки "Chanel" с невъзможна цена, то нямаше никакво съмнение, че тя просто се опитва да скрие яда си, за да не бъде разкрита. Андреа знаеше, че Кармен не желае да показва своята ревност, която лесно би могла да бъде сбъркана със слабост, ала все пак разбра, че тя не иска да ходи при онези две жени, които биха могли да я докосват, галят и целуват и дори за няколко безкрайно кратки мига да откраднат всичките й мисли, предназначени единствено за нея. Сега, докато стои сама в тъмното, Андреа си мисли, че не бе успяла да й внуши, че я обича много по-силно, отколкото Кармен предполагаше, много повече, отколкото бе способна да изрази и че каквото и да правеше, мислите й винаги бяха свързани с нея. И това горчиво прозрение я натъжава толкова, че ако не се изпишка веднага, пикочния й мехур няма да издържи и ще се пръсне.
Андреа се оглежда, но наоколо няма нищо отворено. Магазин за мобилни телефони, клонът на някаква банка, хлебарница, обущар, магазин за компютри, сандвичи. И там, между бързите закуски и компютрите- един тъмен вход, скрит между уличните светлосенки на нощта: примамливо предложение за облекчаване на нуждата, което тя обмисля, оглеждайки улицата и в двете посоки. Колко жалко за човека, отговарящ за чистотата на това място, който на разсъмване със сигурност ще я проклина. Тя обаче не издържа повече и бързо потъва в сянката. Само минута и Андреа отново излиза на светло. Вече не й е студено.
Никой не я видя. Нея никога не я виждат. Тя продължава да бъде прозрачна за всички. Често дори самата Кармен като че ли не я забелязваше. Сега Андреа крачи някак по-уверено напред и си мисли, че не бе разбрала добре играта, която Кармен й предложи да играят: понякога й се струваше, че тя наистина е влюбена в нея, друг път изглеждаше така, сякаш изобщо не я интересува. Кармен наистина имаше студен характер, но в същото време в гърдите й бушуваха реки от горещи чувства. Тя обаче не правеше нищо, за да покаже на Андреа, че я обича, макар и всъщност добре даваше да се разбере, че ней-ното си е нейно и че никому не ще позволи да й го вземе. И въпреки че думите й винаги звучаха ясно, чувствата й често изглеждаха объркани. Ето защо Андреа разбра, че единственото нещо, което трябва да прави, бе да си мълчи, съгласявайки се с всичко, което Кармен казваше, или решаваше да стори. Тя постепенно престана да се вижда със старите приятелки: без Кармен всичко й се струваше скучно и безкрайно досадно. Монтсе и Лаура продължиха да й се обаждат по телефона, за да я канят на кино, или на вечеря у тях, ала Андреа отвръщаше на техните покани с все по-неубедителни и нелепи извинения. Дамя също й се обади веднъж да се видят под предлог, свързан с работата, по отговорът й отново беше сух и твърд като камък. В крайна сметка Андреа се превърна в един истински експерт в изкуството да се преструва: купи си дори Дамска чанта, с която от време на време се разхождаше навън.
Преструваше се, за да живее. Лъжеше, за да оцелее.

Андреа и Кармен никога не спореха по между си. Караниците просто хвърляха Андреа в ужас, угнетяваха я. Когато Кармен казваше, че сексът без оргазъм не е никакъв секс, тя не й противоречеше, въпреки че понякога и на нея самата не й стигаха само прегръдките, топлината на целувките и безкрайната нежност на ласките, за да се почувства удовлетворена докрай. Дори когато Кармен беше неразположена и я отхвърляше, защото не искаше да се възбужда "просто ей така, на вятъра", Андреа пак не й противоречеше. Как можеше да й обясни, че часовете стават на секунди, когато я държи в ръцете си, че пръстите й са като ангелски пера, които я гъделичкат по душата? И че за нея удоволствието не е в оргазмите, които получава, а в присъствието на близкия й дъх. Андреа никога не спореше с нея. Навярно Кармен си имаше причини да мисли по точно определен начин и тя уважаваше нейното мнение, макар и да съзнаеше, че не бива да съгласява толкова лесно с всичко. Правеха любов само когато Кармен пожелаеше и свършваха веднага, щом тя поискаше. Нейните погледи бяха знаци, които Андреа бързо се научи да разгадава, за да може да спазва правилата по магистралите на изящното й тяло.
Обикновено Андреа и Кармен прекарваха заедно следобедните сиести. Виждаха се два или три пъти седмично в дни, когато и двете бяха станали рано и имаха нужда от мъничко сън веднага след пладне. Понякога Кармен спеше, докато Андреа само притваряше очи и я наблюдаваше, излегната безшумно на леглото.
Логично бе Кармен да се чувства уморена, си мисли сега Андреа. Преди да отиде в телевизията, тя приготвяше закуска за децата, измиваше ги, обличаше ги и им даваше точни инструкции за обяда и вечерята. После работеше до три часа следобед и отиваше да я види. Те почти никога не се хранеха заедно: можеше да ги види някой колега, или дори мъжа й, с когото Кармен често бе принудена да обядва. Тя винаги пристигаше у тях като пребита, имаше нужда от почивка и Андреа й я даваше, губейки онези прекрасни моменти на близост, от които толкова много се нуждаеше.
Кармен не разбираше промяната, която бе настъпила в Андреа, не проумяваше защо тя изведнъж бе започнала да държи непременно да запази връзката им в тайна, уверявайки я, че при нея всичко е много по-различно: в крайна сметка тя бе семейна и изневеряваше на мъжа си, а Андреа, та нали "ти си лесбийка и няма защо да го криеш". Колко трудно Андреа можеше да обясни на Кармен, че хората отхвърлят хомосексуалността, особено при жените, и че само поради определени причини, свързани обикновено с властта, по-лесно я приемат при мъжете." Нашето обществото е мачистко, казваше Андреа. Ако някой мъж е хомо, то го приема, защото открива в него един враг по-малко за властта над жените, а това на повечето мъже им харесва. Никой обаче не допуска някоя жена да измести мъжа от чувствата на друга и да я дари с нещо много по-добро и истинско. Властта, всичко е заради властта." А Кармен я гледаше неразбиращо и само се смееше, казвайки й, че преувеличава, че е бунтарка, наричаше я "моята малка палавница." После ехидно добавяше да не се страхува, защото ако някой я нарани, щял да си има работа с нея: "Нали ме знаеш каква съм?"
Кармен не можеше да проумее какво й казва Андреа, защото просто не я разбираше. Дори не подозираше спокойствието, което тя усеща, когато сплита краката си с

        <<<<< Назад                                                                                 Продължение >>>>>