Милен Михайлов е един приятен и много сериозен около 30 годишен мъж с юридическо образование и собствена адвокатска практика. Той някак е надраснал ежедневните битови боричкания и се е отдал на обществена дейност през свободното си време в опити да допринесе с каквото може за подобряване на положението на ЛГТБ в България. Милен Михайлов е съучередител и юрист на Фондация "Куиър-България"*, спортист, шампион на 50 метра бътерфлай и вицешампион на 100 метра кроул от Eurogames-2000 в Цюрих. Целеустремен и реализирал се човек. Разговора с него водим онлайн, макар че се познаваме и лично. Все пак интернет се оказа най-удобното и за двама ни място за този разговор. 
Всъщност Милен е човек, който гледа в бъдещето. Началото на разговора ни е малко трудно за мен, понеже той настойчиво ме запознава с бъдещите си планове относно "Куиър-България" и дейностите на фондацията, докато аз упорито се опитвам да го върна в съвсем близкото минало на проведените в Мюнхен гей-игри, където Милен беше един от мъжете, представили България. Успявам накрая - въпреки неохотата му да откъсне поглед от бъдещето.

BGL - Милене, през тази пролет в България се проведе първия гей-плувен шампионат, където ти спечели първите места в две от дисциплините... Поздравления за това! Кажи ми твоето виждане за гей-спорта изобщо и за България в частност?
M.M. - В България гей-спорта едва прохожда - първите спортни мероприятия бяха организирани в началото на тази година (2004г.) от няколко ентусиасти с подкрепата на Фондация "Куиър-България" и на други организации и започнаха с лекоатлетически крос за 14 февруари** - Деня на влюбените. Продължиха с плувния шампионат***, и всичко това според мен беше едно доста добро начало. Надявам се, че за в бъдеще такива състезания ще се правят по-често и ще са доста по-популярни. Тепърва предстои развитието и на гей-спортни клубове, без които според мен не може. В чужбина мъжете и жените имат свои клубове, треньори, фенове, професионална екипировка и т.н. За всичко това в България все още можем само да мечтаем, но пък точно с мечти се постигат нещата.

BGL - Ти беше един от българските участници на тазгодишните гей-игри в Мюнхен... Разкажи повече за тези игри.
M.M. - Eurogames са преди всичко спортно, но също и културно мероприятие, което се провежда ежегодно под шапката на ЕГЛСФ в рамките на Европа с домакинство на различни градове. Нещо като гей-олимпиада от европейски мащаб, целяща хората от тази общност не само да премерят сили помежду си в различни спортни състезания, но и да създадът контакти помежду си, да обменят опит и идеи, както и да заявят ясно, че ЛГТБ общността е завоювала и ще отстоява правото си на достоен живот. Навсякъде където се провежда, Eurogames е под протекцията на местните власти, които поемат грижата и задължението да съдействат за перфектното протичане на игрите. Моят първи допир до Eurogames бяха игрите в Цюрих-Швейцария през 2000-та година. И сега, след участието ми в игрите в Мюнхен, мога да твърдя, че това са едни перфектно организирани спортни мероприятия, които се посещават масово от спортисти от различни европейски държави. Тази година примерно само от Швейцария имаше близо 700 спортисти. Общо участие взеха над 6000 човека. Беше грандиозно мероприятие.

BGL - Как те посрещнаха организаторите? Бяха ли се погрижили за всичко?
M.M. - Всичко беше много добре организирано! За самото провеждане на игрите имаше създадено отделно дружество, в което участват спонсорите и местните организации, ангажирани с провеждането на игрите. След пристигането ни трябваше да се регистрираме за участие в игрите. Организаторите ни настаниха в частни квартири, където бяхме топло посрещнати от домакини-доброволци. Имаша разработена добра "аутрич програма" (програма за подпомагане), която включваше осигурени ваучери за храна, джобни пари за престоя в Мюнхен, билети за прожекции на филми. На спортистите, участници в игрите раздадоха оранжеви раници и баджове с името и снимката ни, които служеха като карта за градския транспорт, така че всички, които ни видеха, знаеха за какво сме тук и можеха да видят от къде идваме. Изобщо, направи се всичко възможно да се почувстваме като удома си! По време на самото откриване на игрите приветствена реч произнесе кмета на Мюнхен, който заяви, че всички ние сме добре дошли в Мюнхен и че Eurogames са най-голямото спортно и културно събитие в Мюнхен поне до следващото Европейско първенство по футбол през 2006-та година. После се представиха всички отбори, като се минаваше по азбучен ред и всеки отбор носеше знамето на своята страна. Самите състезания се провеждаха в професионални спортни бази и съоръжения, изградени за олимпиадата - например състезанията по плуване се провеждаха в олимпийския басейн на Olimpien Stadium. Съдийстваха професионални съдии за всеки един от спортовете.

BGL - Кажи ни повече за твоето представяне на състезанията по плуване.
M.M. - Тази година конкуренцията беше наистина много силна. В състезанието участваха над 600 спортисти, като някои все още бяха професионални състезатели. Освен това германците и холандците са си традиционно силни в плувните спортове. Аз се състезавах в дисциплината 50 м. бътерфлай, където останах 10-ти от 140 участника и на 100 м. кроул, което беше най-масовата дисциплина и където съм на 23 място. Базата беше чудесна, осигурен беше дори басейн за загряване. Имаше професионално съдийство, електронни табла, медали за победителите. Повечето европейски държави участваха с по 30-40 състезатели. Отборите им имаха треньори и масажисти, придружаваха ги ентусиазирани фенове с плакати.. изобщо една много състезателна, но и същевременно весела атмосфера. До басейна имаше поляна, където състезателите след своите стартове можеха да починат и където се завързваха много интересни запознанства и разговори.

BGL - 10-то и 23-то място - това не е ли отстъпление от позициите ти след златния и сребърен медал от Цюрих-2000?
M.M. - Не смятам така. Времето ми, особено на бътерфлай, беше с около 2 секунди по бързо от това в Цюрих-2000. Просто конкуренцията беше много голяма - групата в която аз се състезавах (30-35 години) беше най-силната и многобройната. Най-вече трябва да се отчете факта, че голяма част от гей спортните клубове междувременно са преминали на професионално ниво и участниците си бяха състезатели, които тренират ежедневно и се състезават активно.

BGL - Само спортува или използва възможността за създаване на полезни контакти с чуждестранни активисти и организации?
M.M. - Контакти не липсваха, макар че това не беше основната цел на моето участие. Запознах се примерно с представителки на австийски спортен клуб, които изразиха интерес да участват в състезание по плуване в България. Разговарях и с много от участниците в състезанието. Те всички много се интересуваха не само какво е положението с гей спорта в България, но и какво е цялостното положение на ЛГБТ у нас, като се почне от това каква е легалната възраст за сексуални контакти, до ролята и влиянието на Църквата. Дори дадох интервю пред немски журналисти, което беше публикувано в "Abends Zeitung". Получих и много покани за участие в различни турнири.

BGL - А купона? Имаше ли партита и културна програма?
M.M. - Огромна! Организаторите се бяха погрижили за доброто прекарване на свободното време на участниците, като даваха възможности, които могат да задоволят всеки каприз. Като се започне от големи стрийт партита (на Marienplatz и на Oberanger) и се мине през посещение на церемонията на годишните награди за гей-литература на книжарница във Vollmarhaus, всекидневна туристическа обиколка на забележителностите на Мюнхен с велосипеди, туристическа обиколска на олимпийския парк, екскурзии с автобус и лодка до замъци (замъка Herrenchiemsee, замъка Neuschwanstein, замъка и парка Nymphenburg) , посещения на музеи (музей на модерното изкуство “Pinakothek der Moderne”, на антикварната скулптура Glyptothek), концерти, вечери на тематичното кино и много други. Да не пропусна и организираната по време на игрите конференция "European conference on Homosexuality & Disability in Sports"
Имаше и много богата парти-програма. "Warm Up Party" за "загряване" и опознаване на участниците, партито по случай откриването на игрите, "Ladies Night Party" само за дамите и паралелно проведеното "Black & White Party" само за мъжете, "Big Orange Party" за всички, проведено едновременно в пет клуба ("Festspielhaus", "Millenium", "Tempel", "Tempel Club" и "Alabamahalle") и накрая парти по случай закриването на игрите. 
Но това, което мен най-много ме впечатли, беше партито на откриването, където взеха участие много германски и чуждестранни музикални звезди, като кулминацията бяха символа на лесбийките в Германия - чернокожата певица Марла Глен и Джими Самървил, които изпяха по няколко песни.Тук ще отбележа и много забавния момент, когато на края на своята програма Джими Съмървил даде номера на своята хотелска стая :-)

BGL - Каква беше публиката на тези състезания и какво беше нейното отношение към българските спортисти?
M.M. - Публиката беше много дружелюбна и ентусиазирана. Хора от всякакви сексуалности ни подкрепяха и аплодираха. Всички приемаха събитието като истински празник. Нещата, които ми направиха най-голямо впечатление бяха, че в публиката имаше много еднополови двойки, които водеха със себе си малки деца, техни племеници или синове и дъщери. Там се запознахме и с един от спасителите /хетеросексуален/, работещи в басейна, който се оказа от България. Той каза, че е много впечатлен че на игрите има участници от България и се чувства горд от този факт. Запознах се и с група лесбийки от Германия, които си останаха наши фенове докрай и викаха здраво за нас по време на състезанието.

BGL - Кога и къде ще се проведат следващите гей-игри?
M.M. - Следващите Eurogames ще бъдат през юни 2005-та година в Утрехт - Холандия. Те обаче ще бъдат "малки" игри. Ще има само няколко спорта и не повече от 1000 участници, за разлика от тези в Мюнхен. Големи игри има веднъж на 4-ри години, а между тях всяка година се организират така наречените "малки игри"

BGL - Ще участваш ли и там?
M.M. - Надавям се, зависи от подготовката ми, от свободното ми време. Много ми се иска да не участвам индивидуално, а да отидем цял плувен отбор с поне една щафета. На игрите в Мюнхен плувците от България бяхме само 3-ма. Надявам се в Утрехт да сме много повече, но това зависи и от намирането на спонсори за подготовка и от възможностите за финансиране на едно такова пътуване , както примерно тази година това беше финансирано от местни спонсори. Зависи и от много други неща. Все пак не губя надежда.

BGL - Смяташ ли, че участието на българи на Eurogames спомага за развитието на гей-спорта в България?
M.M. - Да! Определено! Но по-важно за мен е, че това ще повлияе и за повдигане самочувствието на ЛГБТ в България като цяло. Смятам, че с участието на 24 български мъже на Eurogames се слага началото на наистина масов гей-спорт в България и факта че спечелихме 4 медала идва да покаже, че имаме своето достойно място там. Вярвам, че момчетата и момичетата в България ще се замислят, когато прочетат за Eurogames и ще осъзнаят необходимостта да променят живота си. Един от пътищата за това е чрез развиване на гей-спорта в България. В тази връзка мисля, че е особено важно да се намерят хора, които не се притесняват от сексуалната си ориентация и искат да спортуват сред толерантна среда, без да се прикриват. Ще отбележа и това, че според мен участието на Eurogames се отрази много положително и на самите участници - видяхме че в Европа хора като нас живеят и спортуват в нормални условия и много дружелюбна среда. Смятам, че западният пример е много важен. Момчетата от чужбина, с които говорих, ми споделиха, че преди 10 години и при тях положението на ЛГБТ е било такова като в България - хората са се страхували да изразят себе си и да живеят нормално, но спортните мероприятия, гей-спортните клубове, гей-парадите и други активистки изяви са довели до това, което имат в Европа сега - пълна свобода и толерантност.

BGL - С какво още спорта може да помогне за решаване на проблемите на ЛГТБ в България, освен за самочувствието, за което вече спомена?
M.M. - Мисля, че развитието на гей-спортът в България е много важно и за интеграцията на ЛГБТ в българското общество. Чрез спорта гей-мъжете и лесбийките могат да се събират не само с хора със същата сексуална ориентация, но и с хетеросексуални мъже и жени, като по този начин - спортувайки - могат да изградят една атмосфера на разбирателство. 
Освен всичко това, спортът е много полезен и за тялото и за духа. Повдига самочувствието и създава усещането за общност, за отбор, за екипност. Убеден съм, че когато хората се чувстват уверени и сигурни в себе си, по лесно ще могат да претендират за полагащото им се достойно място в обществото.

BGL - Какви са твоите бъдещи планове в областта на гей-спорта?
M.M. - Вече намекнах, че искаме с мои приятели да направим плувен отбор и колкото повече момчета се запишат, толкова по-добре. Иска ми се - и ще работим в тази посока - в България да има много спортни клубове - във всеки по-голям град поне по един. Тези клубове да правят турнири помежду си и след няколко години, току виж в София се проведат следващите Eurogames. Доколко това са планове и доколко ще си останат само мечти - времето ще покаже.

BGL - И накрая... не може да не се е случило нещо смешно, забавно, запомнящо се... разкажи ни за това нещо. Това, което ще запомниш завинаги от Мюнхен 2004.
M.M. - Е, за мен цялото преживяване беше запомнящо се, вълнуващо, незабравимо...Това което наистина ми се видя смешно беше, че в центъра на Мюнхен има една градина, която е едновременно и нудистки плаж. Забележително беше, че дотам ни заведе една пенсионирана германка, която беше така добра да ни покаже пътя дотам и не се поколеба да се отклони с цял километър от пътя си. Също така да премериш сили с толкова много добри плувци си беше истинско преживяване и аз съм доволен от себе си. Ще запомня също и изпълнението на любимата ми певица - Марла Глен, която пя на откриването. Тя не е особено популярна в България но е наистина много талантлива!

С това нашето интервю завърши... Милен облекчено въздъхна и ме увери, че положително ще се сети за още много неща веднага след публикацията. Но пък кой човек може да преразкаже всеки детайл от преживявания, които преди всичко са много силно почувствани. Оставя ме сама на ICQ и аз се замислям... Замислям се, че не само ЛГТБ в България имат нужда от лидери като него. Замислям се защо нищо не сме знаели за този българин, спечелил злато и сребро за България на международни състезания в Цюрих-2000? Замислям се защо трябва да има значение сексуалността на един човек, когато този човек с нещо добро и истинско представя своята Родина. И не трябва ли всички в тази наша Родина да станем прави на крака, когато на гърба на този човек пише BULGARIA, раменете му са покрити от родния трибагреник, в очите му има мъжки сълзи от радост, а на гърдите му блести медал от злато! И наистина ли нашата Родина няма нужда от такива Мъже!
И още неща се питам... Но какво от това... 
Късно е... отивам да поспя. И вярвам, че все някоя сутрин ще се събудя в една по-различна България. Една България, която умее да цени достойните от синовете си.
Заспивам с вяра. Вярата ми заспива последна.

септември-2004г.
copyright © 2001-2004 bglesbian - всички права запазени

===============================================================
* - официален сайт на Фондация "Куиър-България"                                                                 
** - информация за лекоатлетическия крос на 14-ти февруари                                                
*** - информация за плувния шампионат