На остров Лесвос жените си играят на мъже

В една друга държава, в един друг град и сигурно в едно друго време, в съседния апартамент живееха две жени. Съседите ги поздравяваха с хладна любезност и избягваха да се возят с тях в асансьора.

Портиерката, чиито дъх би могъл да събори и обръгнал каналджия, учтиво ме уведоми, че за младо момиче като мен не е здравословно да контактувам с въпросните дами. Тогава си помислих, че те вероятно са разфасовали дузина невинни пеленачета, поради липса на доказателства са отървали пандиза, но не и общественото недоволство. Изкисках се на безумно скапаната си идея, но въпросът "защо" си стоеше забит в мозъка ми, докато...
Една вечер на балкона, където изпитвах радостта от забраненото никотиново удоволствие, чух приглушен женски смях. Водена от нездравото си, но напълно оправдано любопитство, проточих шия и надникнах в чуждата собственост. Не си спомням колко дълго се цъклих, но знам, че ако не се бях дръпнала, очите ми със сигурност щяха да се откачат и да изтракат на тротоара. Не знам дали бях по-развълнувана от видяното или по-засрамена от поведението си. Знам, че никога няма да забравя огромната нежност, с която се любеха двете жени. И паяжината на желанието, която покри и мен.

След време, отдадена на хетеросексуалните си бурни увеселения, съвсем изтласках от съзнанието си спомена за видяното. Сетих се отново, когато гледах фарса на унизителния съдебен процес срещу Мартина Навратилова. Жестокият в професионализма си оператор показваше изкривеното й лице на милиони зрители, които хрупайки фъстъци се наслаждаваха на болката й.
Със сигурност повечето домакини, чийто критерий за съвършенство е безупречното оформяне на неделните курабийки, а светогледът им се свежда до ситната клюка на кафе и литри ликьор "за блясък в очите" биха отсекли, че така й се пада. И с още по завидна категоричност, несъзнателно докосвайки ролките на главата си, с тресящи се от възмущение наднормени килограми, биха просъскали: "Та тя е лесбийка!". Със сигурност повечето съпрузи биха допуснали лека двусмислена усмивка да пропълзи по лицето им, предвкусвайки похотливия, щипещ страстите дебат в местната кръчма. Или, потупвайки разсеяно ръката на благоверната, те великодушно биха отсекли: "Мила, не бъди дребнава!".

В една друга държава, в един друг град и в едно време, една жена на име Аврора дьо Деван, но предпочела да я наричат Жорж Санд, бясно пафкала лулата си, преминавайки всякакви граници на Допустимото Обществено Приличие. Онова същото, безочливо в лицемерието си приличие, което някакси мимоходом изчезвало в пропитите от сласт и похот будоари. Изискани дами, чиято възраст би била предизвикателство и за най-старателния математик, но с мераци, сравними единствено с току-що излязъл от завода комбайн, озовал се на първото си житно поле, възмутено се пенели: "Това е скандал!". Същите тези дами, известни с колекциите си от диаманти и млади любовници, неудържимо съскали: "Тя е лесбийка!". И в бляскавите натруфени карети отегчените им съпрузи с отвращение докосвали с устни покритите със старчески петна ръце на благоверните си и разсеяно промълвявали: "Скъпа, не бъди дребнава!". А после примижавали сладострастно при мисълта, че ги очакват розовите тела на новите им камериерки.
Независимо в коя държава, в кой град и в кое време, светът просто е мъжки. Той се управлява от мъжете. Правилата са мъжки. Оценките - също. И в играта, наречена живот, жените се подчиняват на мъжките закони. Поне привидно. Мъжете пък се придържат към създадените от тях постулати. Уж. Или когато им изнася. А всъщност всеки, независимо от пола си е един невероятен еквилибрист, носещ дългата, но неизбежна за баланса пръчка на морала. С изпотените си ходила, придържайки с палеца въжето, ние всички крепим деликатното и чупливо равновесие между това, което "Трябва Да Бъдем", и това, което "Искаме Да Бъдем". А под непорочната политура на благочестивата гега пробляскват предателските нишки на егоизма и лицемерието - единствените истински човешки качества. Защото човешката природа е стадна. Човешката природа е двулична. Моралът - този изключителен продукт на човешката двойнственост - е като идеалния газ. Само идеалисти по корен или корави циници могат да си позволят да вярват в нещо несъществуващо. И да го приемат като единица мярка. Първите, за да оправдаят разноцветните пеперуди в главите си, вторите - за да прикрият донякъде разяждащото ги разочарование. И все мъже. От Платон до Макиавели...

Една английска поговорка твърди, че хора, които живеят в стъклени къщи, не бива да хвърлят камъни. Единственият резултат от подобни умозрителни заключения е, че всеки охотно ги цитира, но никой не ще да ги спазва. И когато пропастта между "Това, което казвам", и "Това, което правя", между "Това, което проповядвам", и "Това, което желая", стане твърде голяма, за да си прекрачваме двата бряга напред и назад ей така просто, тогава на помощ ни идват митовете. А митовете за лесбийките са създадени и увековечени от мъжете. За да държат жените нащрек. За да им напомнят какво би станало, ако силният пол изчезне и завехне. И за да галят мъжкото сладострастие с убеждението че те, жените, знаят и две и двеста. Но че най-добре биха се чувствали, ако спретнат някоя тройка.

Така де, поне един мъж за баланс и разнообразие да има... Tака ни разказват за амазонките. Тези неуморни служителки на Артемида - целомъдрената богиня на лова, приемали мъже от съседни области, само когато зачевали. Родените момчета връщали обратно на бащите им, а момичетата запазвали, като изгаряли или отрязвали дясната им гърда, за да не им пречи при мятането на копие или стрелбата с лък. Сексуалните си нужди извън размножителния период, удовлетворявали помежду си.
Лесбийките, обитаващи остров Лесвос, били жрици в храма на Артемида. Те били девственици, недопускащи мъжкото присъствие дори за разплод. Бидейки непорочни /?/ и целомъдрени /?/, задоволявали сексуалните си желания една с друга. Коя, както умеела.
Феминистките са група жени с отявлени мъжки качества и мъжки сексуални предпочитания. Преборили предразсъдъците относно правото на гласуване и т.н., но претърпели крах по отношение на женската сексуалност - що е то и има ли почва в мъжкия свят.

Tакива са общо взето мъжките истини. Тежката артилерия се старае да заглуши нелицеприятните за мъжкото его подмятания за хомосексуализма. Бидейки верни на мъжката си солидарност и поддържайки мъжката хегемония, силният пол остава верен на основния си култ - култа към Пениса. Независимо дали този тотем е насочен към женската същност - вагината или се е обърнал към нейния заместител - ануса. Фактът, че употребяваме думата "хомосексуалист" само като характеристика на мъжкото сексуално поведение, само по себе си говори много. Никой не казва: "Тази жена е хомосексуална". И в най-изискания диалог всеки с дългогодишна поведенческа шлифовка ще каже: "Този е хомосексуалист, а дамата до него е лесбийка".
Истина е и фактът, че мъжът усукан около фалическия си символ не желае да прозре простичката истина, че лесбийките не се нуждаят от услугите на стоманения лост - единственият, който според мъжете е в състояние да преобърне Земята и да преоре Жената.
Истина е и обстоятелството, че мъжете отказват да повярват в искреността на лесбийската любов. Голяма част, да не кажа всички, смятат, че женските закачки са само увертюра запълваща така дългоочаквания миг на появяването на силно окосмения мъжкар, държащ в ръцете си гордо извисения Символ. Или че жената-лесбийка е жената, непознала поради трагични за нея обстоятелства истинността и незаменимостта на мъжките ласки. Затова мъжете категорично отричат друга форма на сексуално съществуване, освен наложената от тях. Защото съзират в традиционното отношение жена-мъж онази потребна на егоцентризма им зависимост, без която те биха се лутали като слепи кутрета в света на човешките отношения.
Някога, в неопределеното бъдеще, може би ще се научим да се замерваме с памучни топки в стъклените си къщи. Ще се научим на търпимост към различното. Към шареното. Към непонятните за нас Неща от живота, които имат право на своето съществуване и без нашето одобрение.
Лично аз, ако живеех в друга държава, в друг град и в друго време, може би невъзмутимо щях да пафкам лулата си, да прекарвам длани по меката женска плът и да показвам среден пръст на тесногръдите. Нека Мъжът, който иска да бъде с мен, ми докаже, че е нещо повече от Жената, която е до мен.