Основи на съвременната сексология

Има шест стадия на самовъзприемането на хомоджендерната сексуална идентичност. Съгласно теорията на Касс, подбудителен мотив за развитието на процеса на формиране на хомоджендерната сексуална идентичност се явява сексуалния интерес или влечение към лице от същия пол.

Тези преживявания не е задължително да получат непосредствено изражение във вид на сексуално поведение. В дадения случай са достатъчни фантазиите. Cass разделя процеса на формиране на сексуалната идентичност на шест стадия и добавя, че съществуват индивидуални особености при развитието на процеса във всеки стадий. По мнението на Касс, прехода от един стадий в друг е мотивиран с потребността да се съхрани пълната представа за себе си в контекста на сексуалната приентация, а така също и позитивно самовъзприемане в условията на дадената сексуална ориентация. Модела на Касс е най-уместен и убедителен, когато става въпрос за представителите на европейската и американската култура, но не съответства добре на останалите етнически групи - афроамериканци , латиноамериканци и американци от азиатски произход, поради различното възприемане на сексуалното поведение. По-долу са представени и охарактеризирани накратко шестте стадия на формирането на сексуалната идентичност. (Cass, 1990)

I стадий - съмнение.
На този стадий на формиране на сексуалната идентичност човек започва да осъзнава, че информацията за хомоджендерната сексуална ориентация в някакъв смисъл има отношение и към собствените му реакции. Когато човек разбере, че не може да продължава да игнорира тези съвпадения, в него възникват съмнения в правилността на сексуалното самовъзприятие. В периода на неувереност и съмение човек може да полага усилия да избегне сексуална активност по отношеное на лица от същия пол, загърбвайки фантазиите и мечтите за това (Kotttman ,1995). Когато в човека възникне въпроса "Лесбийка ли съм?", може да възникне потребност от информация за хомоджендерната сексуална ориентация. След известно време индивида преминава на втория стадий от формирането на сексуалната идентичност.

II стадий - сравнение.
На този стадий човек започва да усеща своето различие от другите членове на семейството и връстниците. Така индивида започва да си съставя по-пълна представа за това какво означава да бъдеш гей, лесбийка или бисексуален. Едва ли не всеки човек е възпитаван в рамките на хетеросексуалното поведение. В процеса на развитие на хомоджендерната индентичност на човека се налага постепенно да се откаже от хетеросексуалните принципи на поведение, в резултат на което може да се стигне до чувство на неполезност и загуба. Хората могат по различен начин да реагират на чувството за социално отчуждение. Постепенно с позитивното осъзнаване на своето отличие от другите, значението на хетеросексуалното поведение започва да се снижава. Но все пак и в тази ситуация някои хора продължават да се прикриват като хетеросексуални, стараейки се да избегнат проблемите, които биха възникнали при открито признаване на своята сексуална ориентация. На този етап много индивиди са склонни да се отрекат от хомоджендерната идентичност, макар и да осъзнават своите сексуални предпочитания (Johnson , 1996). В този случай нерядко хората считат своето хомоджендерно сексуално поведение следствие на моментна съблазън или определени явления. Негативната реакция произхожда от страха от отчуждение от околните и влече след себе си понижени оценки за хомоджендерната сексуална идентичност. На този етап много хора превръщат собствената си неувереност във "вътрешна хомофобия". В резултат се формира негативно отношение към собствената идентичност, а също така и към гейовете и лесбийките. В такива случаи хората нерядко започват да доказват своята привързаност към хетеросексуалните принципи, макар и на практика тайно да имат хомоджендерни сексуални фантазии и даже хомосексуална активност (Isay, 1996)

III стадий - търпимост.
Смирявайки се със своята хомоджендерна сексуална ориентация и осъзнавайки сексуалната, социална и емоционална потребност, свързана с дадената ориентация, индивида започва да се отнася по-търпимо към своите предпочитания и започва да свикава с тях. Като правило, на този етап човек се запознава с други гейове или лесбийки, благодарение на които получава емоцианална поддръжка и възможност за създаване на партньорски отношения, наблюдение на положителни ролеви модели и спокойно да възприема своята идентичност. На този етап проблеми възникват като правило при хора стеснителни, некомуникативни и нямащи навик за общуване, а така също и у тези индивиди, които се опасяват, че за тяхната склонност ще разберат окръжаващите ги. Ако преживяванията на човека на този етап като цяло се явяват негативни, то развитието на процеса на формиране на хомоджендерната сексуална идентичност може да се прекрати. Ако човек чувства себе си достатъчно уверено и като цяло положително оценява своите преживявания, то като краен резултат той така ще свикне със своята идентичност, че ще може спокойно да констатира: "Аз съм лесбийка" (Isay, 1996; Savin - Williams, 1995).

IV стадий - вътрешно възприемане на своята идентичност.
На този етап търпимостта към своята идентичност в качеството на гей, лесбийка или бисексуален се сменя с положително самовъзприятие. Връзката с гей-обществото се укрепва. Възникава положителна идентификация с други хора с хомоджендерна ориентация. Начина на живот на други хора с хомоджендерна ориентация може да определя степента на комфортност на самочувствието на индивида. Ако човек поддържа отношения с хора, за които в хомоджендерната ориентация няма нищо лошо, то у него може да се формира същото възприятие. Когато индивида напълно приеме своята сексуалност, той преминава в петия стадий.

V стадий - гордост.
На този етап човек престава да отчита хетеросексуалните норми, на чието основание може да се оценява собственото сексуално поведение и сексуалното поведение на другите хора. В зависимост от дълбочината на идентификация с гей-обществото, човек започва да изпитва гордост от принадлежността си към него. Нерядко на този етап човек приема активно участие в политически движения, борещи се срещу дискриминацията и хомофобията. В много случаи този стадий се явява период на агресия. Желанието да се скрива своята сексуална ориентация намалява и някои членове на семейството и колегите узнават за неговите сексуални склонности.
.....
Последващото развитие на процеса на развитие на сексуалната идентичност зависи от това, как ще реагират близките хора на известието за това, че дадения човек се явява гей, лесбийка или бисексуален. Ако реакцията като цяло е негативна, то у човека укрепва убеждението, че да се доверяваш на лица с хетеросексуална ориентация е опасно, а да разчиташ на тях е безмислено. Ако реакцията като цяло е положителна и доброжелателна, то индивида преминава към следващия стадий (Isay, 1996; Johnson, 1996)

VI стадий - синтез.
На заключителния стадий на формиране на хомоджендерната сексуална идентичност, човек престава да разделя окръжаващите на "наши" (гей, бисексуални, лесбийки) и "други" (хетеросексуални). Човек престава да възприема другите според тяхната сексуална ориентация. Не всички хетеросексуални се виждат в лоша светлина и не всички хора с хомоджендерна ориентация се възприемат положително. Агресията, характерна за петия стадий, се снажава и хомоджендерните аспекти на идентичността напълно се сливат с другите аспекти на самовъзприятие. Сега процеса на формиране на сексуалната идентичност е завършен.