Ние лесбийките нервно се засмиваме на този виц, но все пак сме съгласни, че склонността на жените да се свързват, да се събират в двойки, да стават едно цяло, е част от културната ни норма.

Сред хумористичните интерпретации на тази тема са изразите, че лесбийките "се срещат, събират, женят" или "се срещат, събират, сливат". Тези шеги илюстрират способността на жените да изграждат силни емоционални връзки и бързо да се свързват в двойки. Измежду психологическите въпроси, с които се сблъскват лесбийските двойки, в лесбийската общност темата за сливането (или съединяване) е най-обсъждана, за нея има много публикации и даже вицове.
Въпреки, че обикновенно шегите са насочени към лесбийките, сливане се случва и между мъже или хетеросексуални двойки, но рядко толкова интензивно или масово както при жените. Нашите клинични изследвания показват, че независимо от сексуалната им ориентация, жените имат способността да се сливат във взаимоотношенията си с други жени. Тази способност не е в зависимост от сексуалната им ориентация, а от динамиката на психологическото развитие на жените и отношенията между две жени, които се обичат.

СЛИВАНЕ
Що е сливане? Визуално можем да си представим това състояние като сплетени пръсти. От гледна точка на гещалт-психологията, енергията на двойката е по-голяма от сумата на нейните съставни части. Сливането често се дефинира като психологическо състояние между две жени, които имат толкова силна емоционална връзка, че границите на егото се разрушават или се сливат в едно. Вследствие на сливането, жените вземат решения и функционират по-скоро като двойка или като единица, отколкото като отделни индивиди. Falco (1991) описва явлението като "склонност на двама души да се сближат дотолкова, доколко въобще това е възможно физически и психически." Например, двамата могат да споделят общи дрехи, физическо пространство, мисли, дори и сънища. Някои двойки имат едни и същи приятели и прекарват цялото си свободно време заедно. Често бюджета на двойката е общ и липсва ясна договореност относно спестяванията и разходните приоритети.

ПРИЧИНИ ЗА СЛИВАНЕТО
Обяснения за причините за женската способност да се сливат помежду си се предоставят в редица психологически, социални и политически анализи. В теорията на Mahler (1954), се споменава за потребността от сливане между детето и майката. Първоначално това състояние на "единност" е било необходимо заради оцеляване на детето. С течение на времето и достатъчно добро майчинстване, детето се отделя от майката и придобива емоционална самостоятелност. Въпреки че Mahler и други автори поставят придобиването на автономност и обособяването като отделен индивид като важна задача на растежа, вече е ясно, че при мъжете и жените този процес е различен.
Chodorow (1978) и Dinnerstein (1976) изказват предположението, че при жените егото се развива с по-пропускливи граници и те са фокусирани върху отношенията, защото традиционно са отглеждани от жени. В ранното си психологическо развитие момичетата се идентифицират и свързват с майките си, тъй като са от един и същи пол. Поради това, че момчетата са различни от майките си, индивидуалното обособяване при тях протича по-рано и по-лесно.
   ...........
Като обобщение можем да кажем, че има редица изследвания и теории, според които процесът на социализация при жените ги кара да считат за приоритет своите връзки. В отговор на този натиск, жените развиват его с пропускливи граници и невероятна способност да се обвързват с други хора, като същевременно им е много трудно да се откъснат от връзката си и да действат автономно. Сливането е нормална част от психологическото развитие на жената, Тази способност се е доразвила и под влияние на отглеждането на деца, нуклеарната структура на семейството, разделението на труда и процеса на усвояване на половите роли.

СЛИВАНЕТО: ДОБРО ИЛИ ЛОШО?
Ако сливането е нормална характеристика в равитието на жената, възниква въпросът защо обикновено то бива възприемано като негативно качество на жените и техните връзки? Повечето психологически теории, поставени на психичното здраве и нормалността, почиват на патриархалните норми, които високо ценят автономността и независимостта. Женската склонност към изграждане на пропускливи граници на егото и способността на жените да се обвързват силно с друг човек, често се окачествява като психологическа зависимост и се разглежда в негативен контекст. Дори в лесбийската общност понякога сливането се възприема като нещо негативно и като причина за угасване на сексуалния живот, задушаване и преплитане и даже за домашно насилие.
Ако погледнем в положителен смисъл, способността на жените за сливане прави възможно създаването на много силна емоционална връзка и усещане за свързаност с другия човек. Според някои жени, такъв тип свързване често е главна причина за това те да се наричат лесбийки. Както вече посочихме, склонността към сливане е естествена способност у жените, която се проявява във връзките им както с други жени, така и с мъже; и все пак сливането е много по-интензивно, когато жената се намира в сексуални и емоционални отношения с друга жена.

СЛИВАНЕ СРЕЩУ СПАСЯВАНЕ
Необходимо е позитивните следствия от сливането да се отграничат от негативните. От моята професионална гледна точка на терапевт, не сливането води до негативно отражение върху връзките на лица от един пол, а склонността към "спасяване"; и все пак когато жената се слива с партньорката си, тя неизменно е склонна и да я "спасява".
Спасяването е понятие от транзакционния анализ. По-късно терминът е употребен по отношение на лесбийските връзки от Rabenhold (1987). Психологическият смисъл на порива за спасяване е да подтисне конфликтите, които възникват в резултат на различията между индивидуалните потребности на всеки от партньорите. Без такива кофликти и изтъкване на индивидуалните различия, жените могат да се възприемат като подобни, едни и същи, свързани или като едно цяло. Триъгълникът на спасяване илюстрира основните житейски роли, модели и сценарии, който всеки от нас малко или много възпроизвежда в живота си. Ние сме склонни да изпитваме чувства, да вземаме решения и да следваме поведение по начин, съответстващ на основния ни житейски сценарий. Основните три сценария или състояния са позицията на Спасител, Насилник и Жертва.
Спасителят е онзи, който винаги се опитва да помогне, да изглажда нещата и се грижи всичко да бъде наред. Често, съзнавано или несъзнавано, Спасителят се чувства привлечен от Жертвата и се опитва да я спасява. За спасяване говорим, когато индивидът постоянно: 
1. прави нещо, което не би искал да прави или...
2. осъзнава, че върши над 50% от работата.
Жертвите са хора, които цял живот са в постоянна криза. Те често се чувстват смазани от събитията и открито или чрез поведението си казват "горката аз" или "тежко ми". Лошите неща се случват и на добрите хора и всеки от нас понякога има проблеми, но за хората които се преживяват като жертви, решаването на собствените проблеми е трудно и затова са склонни да викат на помощ Спасители.
Спасителят се опитва да помогне на Жертвата, но почти винаги това завършва с неуспех, защото една жертва не може да бъде спасена. Разбира се, някои непосредствени желания могат да бъдат удовлетворени, но основният проблем се състои в това, че те са хора с външен фокус на контрол. Обикновено изтощеният Спасител се превръща в Насилник. Насилникът в гневен, защото в пренебрегнал собствените си нужди заради Жертвата, което го кара често да заявява възмутено "Ти никога..." или "Ти винаги...".
В обратния случай Спасителят може да влезе в ролята на жертвата и да се чувства насилен от предишната жертва (която сега бива възприемана като Насилник), В новата роля предишния Спасител сега се оплаква "Накара ме да..." или "Толкова дълго се опитвах, а ти изобщо не ме зачиташ..." или "Заради тебе трябваше да жертвам...".
От всичко казано дотук за сливането, става очевидно, че повечето жени са възпитавани с идеята да бъдат спасители. За жените връзките са от първостепенно значение, дори ако това е за сметка на собствените им нужди. В грижи за другите, жената поема над 50% от работата и се отказва от своите потребности и желания, за да помогне на другите. Разбира се, понякога всеки от нас има нужда да получи повече внимание и грижи от обикновено. Често се случва, а и при всички случаи така е здравословно, в една връзка по време на тежки периоди единият партньор да положи повече усилия за да подпомогне другия. Рискът се състои в това грижите за другите хора систематично да стават за сметка на собствените потребности.
Когато изначалното ни чувство за собствена ценност е в това да помагаме на другите, ние сме склонни да изпитваме гняв заради непризнатите ни усилия и вина поради пренебрегване на нашите нужди. Неосъзнаването на причините за този гняв може да доведе до хронични проблеми в лесбийската двойка. В тези случаи и двете партньорки се чувстват, че са "зациклили" и не знаят как да стигнат до здравословен изход.
Склонността у жените да спасяват е тъй силна, че те може дори да не осъзнават, че се отказват от своите желания и потребности. Понякога жертването на нуждите си те смесват с чувство на близост. Често поривите да спасяват са подбудени от желанието им за сливане, т.е. те вярват, че се опитват да бъдат добри, да са в помощ на другия или дори, че помагат на връзката, като бъдат добри партньори. Ние като терапевти можем да валидизираме порива да бъдеш от полза. Същевременно бихме могли да помогнем на клиентите да разграничават желанието си за емоционална близост, но и да отчитат важността на това да се грижат за себе си, обгрижвайки други.
Следната ситуация е пример за сценарий на спасяване.

Мария и Джийн са любовна двойка. Запознали са се преди около две години и от близо година живеят заедно. Мария осъзнава, че не е виждала много от приятелите си отдавна, тъй като времето й е посветено на вечерното училище, работата и връзката й с Джийн. Социалните й контакти са основно с Джийн, като от време на време се виждат и с една друга двойка. Приятелите на Мария й лиспват. За този петък Мария е поканена от Карла - бивша нейна партньорка и дългогодишна приятелка, на вечеря и след това на кино, за да "наваксат". Мария има желание да отиде, но обикновено петъчните вечери тя прекарва с Джийн пред телевизора. Разкъсана между двете възможности, Мария обсъжда ситуацията с Джийн. Джийн е имала особено тежка седмица и се чувства уморена и потисната. Тя е чакала с нетърпение да прекарат заедно петък вечер. Сега се чувства наранена и гневна от това, че Мария иска да отмени обичайните им планове за прекарване на петък вечер, особено тази седмица. Как разрешава Мария тази дилема?

Като жена, която държи на връзките, Мария иска да запази отношенията си и с двете жени, а също да удовлетвоти и двете. Тъй като по-важната й връзка е с Джийн, вероятно тя ще се изкуши да "спаси" Джийн и ще си остане у дома в петък. За да не стане жертва всичко заради спасението й и за да удовлетвори и Карла, може би Мария би могла да премести уговорката си с нея за някоя друга вечер. Как ще се чувства Джийн от такова разрешение на положението? Ще бъде ли тя доволна или просто чувството й за загуба ще бъде по-малко, ако излизането на Мартия с Карла бъде отложено за друг път? Ако Джийн се чувства удовлетворена от такова развитие на нещата, значи това решение е било приемлив компромис. Но на Мария и преди се е налагало да се отказва от приятелите си, за да бъде с Джийн, поради което нуждата й да се вижда с други приятели (т.е. от автономност) вероятно е нараснала. В такъв случай Мария би могла да реши да отстъпи и този петък и да си постане у дома с Джийн, но сигурно ще бъде гневна и ще негодува. След като е спасила Джийн, тя ще влезе в ролята на гневен Насилник, и ще реши да излезе друг път с Карла без дори да каже на Джийн. Джийн обаче неизбежно ще разбере за това, ще се почувства наранена и гневна и от ролята на Жертва ще влезе в ролята на Насилник, обвинявайки Мария е изневяра. На свой ред Мария ще заеме позицията на Жертва и ще каже "Ти никога не позволяваш да излизам с приятелите си". Разбира се, в тази ситуация е възможно и друго развитие, но този сценарий демонстрира често срещана динамика в рамките на Триъгълника за спасяване. Ролята на терапевта е да подкрепи лесбийската двойка да намери по-здравословни решения извън рамките на този модел.

ИНТЕРВЕНЦИИ
Както става ясно дотук, един от основните модели на динамика в лесбийската връзка, върху които се основават продължителните конфликти, почива върху склонноста към "спасяване", в усилие да се подтиснат личностните различия и конфликти. При липса на подкрепа и одобрение от страна на обществото, често двете партньорки са заедно заради удовлетворението от междуличностните взаимоотношения, което получават от връзката. Ето защо за жените е ужасяващо емоционалната им връзка да започне да се разрушава поради конфликт, индивидуални различия или тенденция към автономизиране.
Повечето лесбийски двойки идват за терапия в момент на криза. Понякога кризата е вследствие на сериозно събитие, но често тя е причинена от продължителни конфликти, които изглеждат неразрешими. Обикновено и двете жени са тъжни, наранени, гневни и извънредно изплашени, че връзката им се е разпаднала. Задачата на терапевта е да бъде носител на надежда за запазване на връзката. Ние можем да помогнем на двойката да осъзнае източника на конфликта, както и да предположим стратегии за разрешаване на проблемите, произтичащи от системното пренебрегване на собствените нужди.
Стремейки се да валидизира позитивния ефект на сливането и негативния ефект от склонноста към "спасяване", терапевтът би могъл да учи клиентите си да разбират психодинамиката на сливането и да я отличават от склонността към спасяване. Изпозлвайки тяхната формулировка на проблема, терапевтът би могъл да ги запознае с Триъгълника на спасяване и трите роли в него. Двете партньорки могат да стигнат до същинските си желания и чувства, като се опитат да подобрят комуникативните си умения, например чрез говорене в първо лице единствено число и усвояване на техники за активно слушане, например като перифразират изказването на партньорката си.
В примерния сценарий по-горе, терапевтът би могъл да помоли Мария и Джийн да определят собсвтените си нужди и желания като изкажат онези неща, които стопроцентово искат. Обикновено това е доста трудна задача за жените, тъй като противоречи на естественото им възпитание, според което нуждите и чувствата на другите са над техните собствени. Нагаждат се към тях без дори да осъзнават, че се случва така.
С известни усилия конфликтът в двойката може да се трансформира в ситуация "печеля-печелиш", без някоя от партньорките да влиза в ролята на Спасител, Насилник или Жертва. Терапевтът може да възложи "домашно" на всяка от партньорките, като поиска всяка от тях да попита другата кои са нещата, които тя иска стопроцентово. Така двете могат и у дома да упражняват уменията си за водене на преговори и в същото време да се следят за склонност към "спасяване".
Да се върнем на предишния сценарий - Джийн би могла да каже, че стопроцентово желае Мария да прекара петък вечер с нея. Мария би могла да каже, че стопроцентово иска и Карла и Джийн да са доволни, а тя да бъде и с двете. Мария може да предложи да остане в петък вчер у дома с Джийн, а да излезе с Карла в събота (компромисно решение). Можем да се надяваме, че с постигане на част от онова, което желае и с известна подкрепа от терапевта, Джийн ще понесе независимостта на Мария. Терапевтът може да насочи Джийн към възможността да излезе с нейни приятели или, ако това няма да я накара да се чувства твърде тревожна, да прекара някакво време сама.
Освен гореспоменатите техники, чрез даване на следните насоки към клиентите си, терапевтът може да работи за постигане на динамичен баланс между автономност и интимност, който е от голямо значение за поддържане на дълга връзка:
1. Имайте свои собствени приятели и се виждайте редовно с тях.
2. Всяка седмица прекарвайте известно време сами у дома или тръгнете сами на екскурзия или дори на почивка.
3. Определете си специално време една за друга, например да си определите среща и да отидете някъде да се забавлявате и да се ухажвате.
4. Намалете времето, през което заедно се занимавате с битови дейности, като например пране или обичайното пазаруване.
5. Разговаряйте за склонността си към "спасяване" и следете за нея в поведението си.
6. Четете книги за самопомощ по темата "спасяване" и взаимно поддържане на зависимости и ги обсъждайте помежду си.
7. Определете си време всяка седмица, обикновено половин или един час, през което да се срещате и разговаряте за своите чувства, проблеми и нещата, за които сте благодарни една на друга.

ОБОБЩЕНИЕ
Ако партньорките успеят да се научат как да поддържат динамичен баланс между интимност и автономност, лесбийската връзка може да бъде изключително жизнеспособна и дълготрайна. За да успеят да го постигнат, необходимо е жените да усвоят как да ограничават склонността си към "спасяване", как да съвместяват различията и как да понасят естествените приливи и отливи на интимността в отношенията. Понякога партньорките се чувстват изключително близки, друг път се чувстват отдалечени. Поддържането на пълноценна връзка и интимност е като танц, чийто стъпки могат да се усвоят, но за да се усъвършенстват, трябва редовно да се упражняват.
   

Автор: Даяна Грей
Copyright © 2001-2008 Bg-lesbian - Всички права запазени