Насилието над жените като проблем

Социалността на проблема насилие по отношение на жени се заключава в това, че насилието е едно от препятствията за достигане на равенство на всички хора и хармонизиране развитието на света. В настоящето, насилието върху жени се явява един от основополагащите социални механизми, защото оказването на помощ, принуждава жените да се сблъскат с подчиненото си положение по отношение на мъжете. "Насилието насочено към жени, отразява структурата на подчинение и власт с всички дълбоки различия между половете. Насилието против мъже - при тях за разлика от жените, обичайно се убива група, т.е. на война, в сблъсъци между банди - обикновено се явява резултат от борбата за власт между социални структури, обособени по различни признаци но не и по пол".
(Феминистки вестник. 1998, 26, с.5)

Проблемът на насилието по отношение на жени се явява един от най-актуалните изследователски проблеми в областта на половата социология, в рамките на която, полът и властните отношения се считат за решаващи принципите на организиране на обществата. Анализът на този проблем от позиция на половия подход, позволява да се осмисли по по-нов начин положението на жените в обществото. Изхождаме от положението, че "пол" това е социална и културна конструкция. От гледна точка на половата социология, социалните особености на половете се определят от исторически и етнокултурни фактори. Изхождайки от това, социалните роли на жената и мъжа се определят не от биологическия пол, а са социално обусловени. Неразбирането или съзнателното игнориране на този факт води до оправдание неравенството на жени и мъже във властните отношения. И така, половата социология предлага обяснение на съществуващото неравенство между половете не чрез биологическото начало, а с помоща на анализ на социално - култулни и социално - икономически фактори. Тя настоява за ценността на личността на жената, нейното право за избор на жизнен път, отказ от стереотипните роли, културни символи, нормативни разбирания; против обусловеното положение на жената в семейството и обществото в тяхното патриархално състояние, т.е. основани на принципа на господство на мъжа. Половият подход предполага не толкова новаторско преосмисляне положението на жената, но и търси практически път за освобождаването й, от нейните остарелите представи за самата себе си и своята роля в съвременния свят, а също и преосмисляне на ролите на жени и мъже и нови отношения към противоположния пол.
Кризисната социално - икономическа ситуация, наблюдавана в обществото ни и обусловящите причини от макроикономически характер, съвсем не трябва да се съпровождат с неуважение към личнат а свобода и права. Уважението към личността, както на мъжете, така и на жените, по принцип не зависи от състоянието на икономическия живот. Както отбелязват съвременните изследователи, интересен е факта, че за населението на страната, в преходния период положението с правата на човека е много по-важен фактор от икономиката.
(Ханс-Дитер Клингеман, Рихард И. Хофферберт./Социология, 1998, 23, с.27).

Правата и свободите на гражданите се обезпечават от демократическата и политическата култура, нивото на които в нашето общество съвсем не е високо. Основни вектори на положението и развитието на демократично общество и гражданска култура, както е известно, се явяват и нарастващите икономически показатели, демократичната законност и разширението правата и свободите на гражданите. Всяко подтискане, в т.ч. и по признак пол, работи срещу свободното общество. Необходимо е да проявим определена гражданска смелост, за да признаем, че днес в нашата държава при юридическо равноправие и декларирани равни права на жени и мъже, фактически съществува дискриминация на жените. Тя се осъществява с помоща на различни видове насилие, експлоатация на качествата й, съгласно властващата представа за нейното "истинско предназначение", и на фона на ниското самосъзнание у самите жени. Болшинството дори високообразовани жени идентифицират насилието върху себе си само като физическо и сексуално. Тези видове насилие се наказват и от държавата. Това което касае икономическото и психологическото насилие, то те почти не се осъзнават. В контекст: не може да служи като убедителен аргумент твърдението, че е необходимо първо да се създат нови здрави икономически основи, а след това да мислим за осъвършенстване отношенията между хората.

Предмет на изследването насилието над жени като социален проблем, в най-общ вид се явява феноменът насилие, неговите видове, причини, последствия. Терминът "насилие над жени", съгласно документите на ООН, е всеки акт на насилие, осъществен на основа полов признак, което причинява или може да причини физическа, полова или психическа вреда или страдание на жените, в т.ч. и заплахите за такъв акт, принудително или произволно лишаване от свобода, било то в обществения или личен живот
(чл.1. Декларация на ООН "за изкореняване на насилието над жени").

Днес в рамките на половата социология съществува определена класификация на насилието над жени.
Видовете насилие биват:

· икономическо - забраняване   на   работа извън дома; отказ на пари или на предоставяне на
     достатъчни за живот пари; взимане   на собствените пари на жена или дете; намаляване на
     доходите; пречки при изплащане на стипендии и/или работна заплата;

· физическо насилие - нанасяне на побой от мъжа над членовете на семейството в състояние на
     алкохолно опиянение или трезво състояние; използване на оръжие; ритане с крака или удари с
     ръце; блъскане; скубене на косите; така също и тези ситуации, когато са извършени от външни,
     съвсем непознати, малкопознати или добре познати хора или приятели.

· сексуално насилие - принуда за сексуални отношения против желанието й; изнасилване;
сексуална гавра с деца; сексуален шантаж;

· психологическо насилие - насилие с използване   на вербални и психологически средства, в
     частност, принизяване достойнствата на жените; обиди; пренебрежително отношение, водещо
     до загуба на   самоуважението; упреци;   намеса в личния   живот;   ревност;   грубост; заплахи;
     С определени уговорки тук   могат   да   бъдат   отнесени: изолация от социално обркръжение;
     ограничаване свободата за срещи и общуване с роднини и приятели.

Причини за насилието:
Това са обстоятелствата, обуславящи проявата на насилие - могат да се разглеждат в различни аспекти. Това са и историческия ракурс, културните традиции, и методите на семейно възпитание и възпитание в училище; това са и обективните условия на съвременния социален живот; т.е. това са исторически и социалнокултурни предпоставки, действащи на микро и макро ниво; особености в социализацията на момичетата; особености на тяхните отношения с родители и близки; налична система за държавно обезпечаване на профилактиката срещу насилието, борбата с насилието над жени (с юридически, икономически, психологически, медицински и други средства).

Последствията от насилието:
Те също могат да се проследят на различни нива и в различни с фери с единствената уговорка, че те
съвършенно очевидно се проявяват едновременно и в мащабите на обществото като цяло (макро ниво) и на ниво локални единици - семейство, личност (микро ниво). Загуба на статус, психологически дискомфорт, агресия, насилие - външната страна на проявлението на изследвания проблем. Тя е най-очевидна и много от нас описват съвременността именно чрез тези характеристики. Но зад това стои реакцията на насилието - емоционално, морално, правово и др., осмислянето на този феномен, неговата оценка, вписването му в ценностната система, дълбокото разбиране.
На базата на тази оценка - осмислянето предизвиква определена реакция, а чрез нея се формира конкретен тип поведение като цяло (получаващо материален израз чрез конкретни действия) и по отношение към такъв феномен като насилието в частност (крайни точки се явяват:
    а) активна борба с проявите на всички видове насилие;
    б) пасивно въприемане на този феномен).
Типът поведение позволява на жените в живота или да акцентират на своята значимост и да водят активен живот, или да приемат създаденото положение, да се подчинят на обстоятелствата и на съществуващите норми. Зад различните видове поведение, могат да стоят различни типове жени. Според нас, най-разпространените такива типове са:
   · "жените - жертви", когато жената се явява лицето, с което другите се "наиграват"
   · "жените - агресори", т.е. жените приемащи ролята на нападащи;
   · "жените - защитници", приемащи ролята на адвокати на обидените;
   · "жените- невидимки", стараещи се да си стоят "на сянка", да не привличат внимание, да не би да
       се окажат в центъра на събитията и отношенията.

Тази типология не обхваща всички възможни модели на поведения в общуването на жените с различни хора. В различни ситуации и при общуване с различни субекти, типът поведение на една или друга жена може да бъде различен, а чертите "жертва", "агресор", "адвокат" или "невидимка" могат да се проявяват с различна степен и интензивност, в зависимост от субекта и взаимодествията с него, например, при общуване с членове на семейството, приятели, възлюбени, представители на властта, случайни хора. При това, може да се твърди, че съществува връзка между типа поведение на жената и условията на живот в детство и ученически години, както и нейните психологически характеристики и житейски приоритети.

Субекти на насилието над жени се явяват различни хора. Могат да бъдат роднини и близки, приятели, приятелки, колеги, съседи, любим човек, представители на администрацията и началника в работата, представители на хората на властта, случайни хора. Обаче мъжът (в коя да е социална роля) се явява субект на насилието над жени, много по-често, отколкото друга жена. И безусловно почти винаги, когато става въпрос за физическо и сексуално насилие.

Като реакция на насилието се явяват чувства и ответно поведение на жената след преживяно насилие: обида, уплаха, страх, безразличие, вялост, желание за мъст, чувство на загуба на собственото достойнство, протест, грубост, стремеж към омаловажаване на ситуацията, спокойствие и др.

Последствията от насилието касаят, преди всичко, емоционалното състояние. Когато не се придава значение на този факт, това може да бъде спокойно състояние (10% у жените по данни от изследвания); това може да бъде неприятно преживяване, без силен душевен стрес; но най-често, това са болезнени преживявания, водещи до дълбоки душевни травми. Последствията от насилието се проявяват и в промени в отношенията към хората: загуба на доверие, ненавист, по-взискателни или по-небрежни отношения към хората и др.

Причините за насилието съществуват на микро ниво. Коренят се във възпитателните методи (употреба на насилие в детството, физически наказания, психологическо насилие под формата на обиди, упреци, незачитане на достойнството, намеса в личния живот и др.) и състоянието на общия микроклимат в семейството - степен на сплотеност, характер на отношения между родители, принципи на организация на семейния живот.

За преосмисляне на своя статус в семейство и общество, за създаване на ново собствено "Аз" жените трябва да са възможно най-информирани, както за самите себе си, за своята история, за ползите и вредите от настоящето си положение, така и за своите възможности, права, ресурси, потенциал.

Затова са необходими изследвания, за да може стъпка по стъпка да се измества в познанието прозаичната действителност, в изучаването на условия, причини и фактори, обуславящи подчиненото положение на жените, последиците от това, ще се намерят механизмите, които ще позволят на жените да осъзнаят собствените си интереси, ще им помогнат да станат по-свободни и по този начин да увеличат възможностите си за самореализация, а така и светът около нас ще стане по-храмоничен и по-хуманен.