Повод за гордост! (или Proud to be a Lesbian)

Много често чувам (а и самата аз се замесвам в дебати) относно това дали е гордост да си лесбийка, какво означава израза "Proud to be a Lesbian" и дали трябва сексуалната ориентация да бъде повод за гордост. Въпроси, които нямат простичко обяснение и еднозначни отговори.

Питали са ме дали ако мога да направя нещо, бих го направила, за да не съм лесбийка и да започна да изпитвам привличане към мъже? И без изобщо да се замислям, аз винаги съм отговаряла отрицателно: "Опазил ме Господ! Аз съм щастлива и горда с това, че съм лесбийка!"
Но много жени на този въпрос почти рефлекторно заемат отбранителна позиция и с възмущение и несъгласие заявяват нещо от сорта на "Това не е нещо, което съм избрала. Няма защо да се гордея!"
Тази позиция ражда в мен въпроси:
На първо място дали това да си лесбийка действително не е избор? Отговорът е и да... но и не! Зависи от посоката в която разглеждаме нещата. Привличането, което изпитваме към собствения си пол със сигурност не зависи от нас самите. Макар че учени, социолози, психолози, сексолози и всякакви други там специалисти все още спорят по този въпрос, за мен той отдавна е безспорен, и това всеки ден, час, минута... ми доказват моето тяло, моето съзнание и моите чувства. Не съм избирала кого да харесвам. Не съм била изправяна в нито един миг от моя живот пред въпроса дали да бъде привлечена от жени или от мъже. Цялото ми същество от първия миг, когато се е изправило пред въпросите на Природата е дало своите отговори и сърцето ми завинаги е било положено в нозете на женския пол. За какъв избор може да става дума тук, питам? И щом съм нямала право на избор, то как бих могла да се променя или да бъда променена от други? Не мога. Следователно всички опити в тази посока са безсмислени.
Да, в това отношение да си лесбийка не е избор!
Но тук идва следващото - да зададем въпроса в другия му аспект:
Да живееш живот на лесбийка дали е избор?
Избор е!
Защото, когато казваме само, че лесбийството не е наш избор, се създава впечатление, че сме лесбийки поради някакво неконтрулируемо сексуално привличане към жени и че въпроса има само и единствено сексуална страна. Да си лесбийка не означава само да си жена, която имо желание да прави секс с други жени. Да направим тази много важна разлика:
Едно е да си лесбийка! Друго е да си лизачка!
Лесбийката има своя емоционалност, своя идентичност, своя култура... своя общност ако щете, към която принадлежи.Лизачката ги няма. Затова смятам, че спокойно мога да твърдя, че може и да се раждаме хомосексуални, но да избираме дали да сме лесбийки. И това може да е избор, който изисква жертви и борба, но пък съгласете се, че за да живееш гордо и достойно (все едно като каква) винаги се изискват жертви и борба.
От тук идва следващия въпрос, който си зададох: Доколко твърдението, че лесбийството не е право на избор, изнася на тези, които го твърдят? Доколко е изгодно, да прехвърлят тази липса на право на избор не само върху биологията, но и върху тяхното поведение, идентичност и начин на живот? Какви последици има това за човек, който твърди че е безсилен да се пребори с природата и да оформи сам себе си?
На всяка от нас е ясно, че ако искаме да си осигурим правото да живеем като лесбийки, трябва да се борим силно, безкомпромисно и безстрашно за това си право всеки един миг. Много хора, дори от нашата общност, биха ни попитали каква може да е причината за тази гордост? Дали сме направили нещо, поради което трябва да се чувстваме горди, че сме лесбийки? Дори и да е причина за гордост това - то наша ли е заслугата? Нали хомосексуалността е въпрос на биология, както цвета на очите и косата ми примерно? Нима някой се гордее с тези неща?
Не се гордее разбира се, защото не е било нужно да отстоява правото си да има различен цвят на косата и очите си. Аз съм естествена блондинка.
- Ако хората около мен през целия ми живот непрекъснато пищят, че цвета на косата ми е болестно състояние и не е нормално да съм блондинка.
- Ако ме сочат с пръст или извръщат поглед от мен, защото съм със сини очи.
- Ако същевременно ме заплашват непрекъснато, че ще ме накажат или набият, защото съм блондинка.
- Ако ме затворят в някоя пригодена за това клиника и се опитат да променят с болезнени процедури цвета на косата и очите ми.
- Ако близките ми видимо страдат и се срамуват от своята русокоса и синеока дъщеря и ме изгонят от дома ми, то повярвайте ми - с голям ентусиазъм бих участвала в някой парад на гордостта на русокосите и синеоките (позволете ми да направя аналог с гей-парадите), при това само за да мога да надигна глас срещу насилниците си. И на който парад гордо да заявя "Аз съм това, което съм - и се гордея с това и моля ви - не се опитвайте да ме променяте!"

Разбира се това не е причината и не е обяснението на лесбийската гордост. Примерния случай е само израз на реакция. На отбрана. А не е възможно и не бива да прекарваме живота си само в ролята на отбраняващи се. Не трябва цялата представа, която имаме за себе си да е резултат от наша реакция срещу това, което хората мислят за нас и което правят с нас. Трябва да насочим това чувство към себе си предимно и в един момент да осъзнаем, че сме горди с това, което сме самите ние. Ама наистина горди. И без значение дали някой друг смята, че не бива да сме горди - ние просто да си се гордеем, защото така го усещаме!
Причината ли? Ами... защото да си лесбийка е в крайна сметка и въпрос на избор. Не можем да изберем какви да се родим. Не можем да изберем към кого ни влече сърцето и тялото ни. Не можем да изберем нещата, които ще ни се случат в живота поради това наше влечение. Обаче можем да изберем живота си и да изградим идентичността си съобразно това наше влечение, затото то ни изпълвя с радост и ни доставя удоволствие. Тоест - можем да изберем да живеем като лесбийки. Или да не живеем като такива.
Естествено този избор е труден. Труден е най-вече с това, че е много по-лесно, удобно и безопасно да приемем тихичко това, което са ни казвали за самите нас, за това какви трябва да сме и какви НЕ трябва да сме, какво е правилно да правим, какво е правилно да чувстваме, кого трябва да обичаме, как да си държим... Със сигурност е много по-лесно и много по-удобно да приемеш натиска отвън и да бъдеш такава, каквато трябва да бъдеш, защото да се бориш и отстояваш ежеминутно избора си, който се различава от избора на болшинството хора е много трудно и крие редица рискове. Удобно е да твърдиш, че признанието на собствената ти сексуалност е парадиране, че да се гордееш със сексуалността си е безсмислица, че правилното е да пазиш чувствата си за сумрака на задимени нощни барове или скрити зад дръпнатите завеси на собствената ти спалня. И да живееш привиден дневен живот на хетеросексуална просто така - за собствено удобство и спокойствие, за сметка на собствените си чувства, изразяването на които поради тази скритост се ограничава само в таен и скрит секс зад дръпнати завеси. Рисковано е да не се впишеш в общата рамка за "нормалност". Рисковано е да поемеш отговорност за собствените си влечения. Рисковано е да отстояваш правото си на свой собствен живот - такъв, какъвто ти идва от сърцето, пък макар и в разрез с приетия за "нормален" от обществото. Рисковано е да поемеш риск. Властват над теб страха от разкритие, срама от вътрешно усещане, че вършиш нещо неморално, ненормално, неприемливо и мръсно. Но разбира се, се оправдаваш пред себе си и пред другите. Казваш (си): "Аз не съм виновна, че съм изрод. Природата такава ме е създала. От къде накъде трябва и да се гордея, че съм изрод!"
Другия път е неизразимо по-труден. За да си проправи една лесбийка път в джунглата на догмите, сред блатата на патриархалността, между папратите на обидите и подигравките, сред "дивите зверове" разкъсващи всичко различно от тях, да премине през задушаващата прегръдка на лияните от стереотипи, наслагвани поколения наред... и преборвайки се с всичко това да стигне до зелената слънчева полянка на самоприемането и от там приемането, изчерпала всичките си сили, стигнала до предела на издръжливостта и платила всички възможни цени е нещо много трудно, но и много голямо! По този път всяка от нас е трябвало да се срещне лице в лице със страховете си, с нощните си кошмари, със съмненията си и колебанията си. Всяка от нас е трябвало да пребори първо себе си и да изгради железен характера си. Да събере нечовешка смелост и нито за миг да не подгъне колена под огромната тежест на своите съмнения. И най-важното: всяка е трпябвало да поеме своята ОТГОВОРНОСТ да бъде такава, каквато е! Лесбийка!
Самото решение да опиташ, е много труден избор. Избор, който малцина лесбийки правят. И път, който малко от тези, които дори се решават да поемат, успяват да изминат. И ако една такава лесбийка има причина, с която наистина да се гордее, то това е точно тази: Че принадлежи към тези от нас, които са имали смелостта, силата, сърцето - да го направят.
- Горди, че сме се изправили срещу себе си и срещу другите и сме се преборили за ПРАВОТО си да бъдем това, което сме!
- Горди, поради факта, че принадлежим към общност, която е направила своя избор и отстоява изобщо ПРАВОТО си на избор!
- Горди, поради факта, че всяка от нас ежеминутно продължава да се бори с несигурността и себеунищожението, без да се предава.
- Горди, поради факта, че сме част от една култура и наследнички на едно културно наследство, базирано върху поезията на Сафо и Емили Дикинсън.
- Горди, защото се опираме на борбата на жените преди нас, които са отстоявали в още по-трудни времена ПРАВОТО си да обичат жени!
- Горди с техния избор и с нашия избор - да бъдем такива, каквито сме и да живеем живота на такива, каквито сме се родили!
Всичко това разбира се не означава, че само това е начина на живот на лесбийките. Тези, които са в първите редици на организации и мероприятия... другите, които всяка вечер висят в "тематичните" барове и кафенета на София... третите, които водят спокоен живот в някой провинциален град.... четвъртите, които са нещо друго... Това са все лесбийки и едните не са с нищо повече лесбийки от другите. Да си лесбийка съвсем не означава, че единственото което правиш е да си търсиш сексуална партньорка от твоя пол или пък да развяваш флага с цветовете на дъгата. Идентичността на една лесбийка е съвокупност от любов, разбирателство, нежност, съпричастност, приятелство, красота и някъде там, сред всички тези неща се крие и секса с другата жена, някъде там се крие и отговорността, която всяка от нас носи към своята общност. Ако така сме избрали да живеем, разбира се - като лесбийки, а не като лизачки.

Ако обаче да си лесбийка (или да живееш живот на лесбийка) се оказва въпрос на избор, възниква логично въпроса дали е възможно да се променим и да спрем да бъдем лесбийки. Всеки избор е променяем, значи тогава е възможно и ние да се променим?
Не е възможно. Не е възможно да избягаме от себе си. Възможно е само да се промени избора ни да живеем като такива, каквито сме.
Въпроса обаче не е толкова дали можем да се променим, а дали искаме и дали трябва да го направим. Не трябва! И не искаме!
Защото тези от нас, веднъж излезнали на светло, отказват категорично да се върнат в сянката.
Защото отричаме да сме болни или разочаровани, както много хора смятат!
Защото отказваме да обърнем тръб на обичаната от нас жена и на живота с нея, който ни носи удовлетворение и гордост, благодарение на нашата солидарност и на трудностите през които сме преминали заедно.
Защото нашата любов е била във всяка една минута подложена на изпитания и е оцеляла в най-важната житейска проверка!
Защото отказваме да се отречем отново от себе си и да отречем идентичността си!
Защото искаме да продължим да живеем живота си с вдигнати очи, а не със сведен поглед!
Защото да живеем като такива, каквито сме, е нашия избор, за който ние сме се преборили и имаме силата да се опираме на нашата победа!
Избрали сме да живеем както сами искаме и както го усещаме вътре в нас. Това е нашият избор и ние ще се борим за правото си на този избор с всички сили и средства и с цената на абсолютно всичко!
Начина на живот, който сме избрали и извоювали ни иска хванати ръка за ръка с любимата ни, когато пресичаме улицата. Иска да се наслаждаваме на разбирателството и обичта, на приятелството и красотата, на топлата длан, мокрото от сълзите ни нейно рамото, а не само на секса с любимата ни жена. И всичко това е наш съзнателен избор, който сме си извоювали и който сме си заслужили правото да имаме. Затова няма да се борим с гордостта, която ни подарява нашият избор за начина ни на живот.
Спечелили сме си я със стойностите на нашата личност и няма да я пропъдим казвайки: “Защо да се гордея, че съм лесбийка?! Това не е нещо, което съм избирала!” Защото никоя от нас не избира каква да се роди... но всяка може да избере като каква иска да живее и най-вече КАК иска да живее. Аз избрах с Гордост. Други избират Страха и Срама. Но моите очи са вдигнати и гледат очите на другите хора.
Срещам усмивки в погледите им. Живота обича смелите.
Хората оценяват тези, които имат достойнството да изживеят честно живота си такива, каквито са! И ги уважават, макар и да не ги разбират изцяло.
Бъди горда с това, което си. Заслужи тази гордост!