|
Както направи едно българско
момиче - Виктория Дмитрова!
А защо пък да не се оженим и в Испания?
Този въпрос си е задало едно българско момиче - Вики. И без да се помайва пристъпва към действие, достатъчно уверена в любовта си към нейната приятелка Беатриз Укар Мурузабал. В една слънчева испанска събота, на 9-ти февруари 2008-ма година двете сключват граждански брак в една малка старинна заличка, принадлежаща на Кметството на испанския град
Памплона. В присъствието на тесен кръг роднини и приятели, кметската съветничка Усуе Баркос провежда церемонията по бракосъчетанието на две влюбени една в друга жени.
Какво представлява самата брачна церемония, ни описва в писмото си самата Виктория:
"Аз Виктория Димчова Димитрова и съпругата ми Беатриз Укар Мурузабал искаме да съобщим публично, че в изтеклата събота, 9-ти Февруари, сключихме граждански брак!
Вече сме семейство! Церемонията по бракосъчетанието ни се извърши в една малка старинна зала принадлежаща към кметството на град Памплона от кметската съветничка Усуе Баркос която не само изпълни дълга си да ни бракосъчетае, ами внесе топлина в церемонията и даде всичко от себе си да почувстваме нейната добронамереност. Присъстваха тесен кръг роднини и приятели на двете ни. Само най-близките ни хора.
Свидетелите ни бяха от моя страна майка ми - Татяна Крумова Манасиева и от страна на жена ми баща й - Хесус Укар. Традицията тук е по един от родителите да са кумове на децата си, а имайки предвид, че аз имам само майка, а съпругата ми само баща, изобщо не беше трудено да ги изберем.
Церемонията протече по следния начин: Първо влязоха и се настаниха нашите гости, след това свидетелите и се разположиха отпред на местата си и след това ние с жена ми хванати за ръка влязохме на фона на тиха класическа музика. Последва встъпителна реч на Усуе Баркос, която след това даде думата на нашата приятелка Арлете да прочете една поема, посветена на нас. Последва още една реч от Усуе, която продължи с четенето на трите члена от закона, като трябваше ние да потвърдим, че сме съгласни с чутото и че желаем да сключим брак. Членовете са следните:
член 66 казва: Двамата сключващи брак имат еднакви задължения и права! Двамата са равни!
член 67 казва: Двамата трябва да се уважават, да си помагат взаимно и да действат винаги в интерес на семейството!
член 68 гласи: Двамата са задължени да живеят заедно, да са си верни и да се спасяват взаимно. Освен това трябва да делят домашните задължения, грижите и вниманието за родителите и децата на всеки един, както и за други зависими от тях хора, ако са на техните грижи.
След запознаването ни с тези членове на закона, Усуе ни запита една след друга дали приемаме да встъпим в брак с другата, прочитайки трите ни имена и ние отговорихме с “Да, приемам!”, след това последва второ запитване, дали наистина приемаме да встъпим в брак с тази персона тук и сега, и ние отговорихме с “Да!”
Тогава Усуе съобщи, че проверявайки даните ни, изслушвайки нашите свидетелства и според силата, която й дава закона, ни обявява за съпруги!
Кметската съветничка покани нашата малка племенница Леире да ни поднесе пръстените и ние си ги поставихме на ръцете с думите: ”С този пръстен демонстрирам обвързаността си с теб!”
След това ние двете кратко обръщение към нашите гости. Първа беше Беатриз която каза в общи линии следното: ”Здравейте всички, наши роднини и приятели. Благодарим на всички вас, че сте с нас сега, в този така важен ден. Искам да изкажа едно огромно благодаря на нашите семейства за подкрепата, която са ни оказвали винаги и за това, че са тук сега. Ако бракът е сериозна стъпка и предполага много сила и търпение за да се преодоляват препятствията, то за една хомосексуална двойка е все още много по-тежко. Ние знаем за случаи с наши приятели, когато това е било повод за разединение в семействата им. Всички сами виждате, че в нашия случаи не е така. Както аз така и моята жена, сме срещали винаги вашата подкрепа, на всички вас и това може да се види също днес тук, където се намирате всички вие, за което ви благодарим!”
След нея аз казах, че се присъединявам към думите й, че благодаря на цялото ми семейство, които са били винаги до мене, че много се радвам да ги видя до мен в този ден и освен това съм благодарна на семейството на жена ми, защото винаги са ме карали да се чувствам част от тях, което оценявам високо. След това направих кратко обръщение на български към моите роднини и приятели от България и най-вече за сестра ми, чието присъствие на този ден ме правеше двойно щастлива…
Върнахме се на местата си и преминахме към последната част на церемонията, когато ние двете и нашите свидетели поставихме подписите си.
Документите са три и трябваше всеки от нас да подпише и трите. Първо подписа Беатриз, след нея аз, след това баща й, и накрая майка ми.
От този момент вече бяхме официално женени и пред нас започнаха да преминават всичките ни гости, за да ни поздравят с целувка, прегръдка и добра дума.
На изхода нашите приятелки започнаха да ни посипват с ориз и листа от рози…А след това ние хвърлихме букетите си. Моят го хвана братовчедка ми Милица, а този на Беатриз племенникът ни Карлос.
След това се отправихме всички към колите и отидохме в ресторанта където всички ядохме, пихме и се веселихме за наше здраве до вечерта.
Накрая и не на последно място искам да изкажа нашата надежда, че един ден тези неща ще се случват и в родината ми, така както и, че нашият брак ще бъде считан за законен навсякъде където и да отидем."
Прочетете
още материали относно еднополовите
бракове:
Copyright © 2001-2008 Bg-lesbian - Всички права запазени |
