Какво прави една лесбийка в провинцията?
Чака да порастне, за да си тръгне от там!
(от Димитра Макатсори)

Лесбийките в провинцията - това е днешната ни тема. Лесбийките в провинцията в трудните младежки години. Лесбийките в малкият град, в който учат или работят. Лесбийките, които през целият си живот живеят в провинцията. Обикновенни жени, които се влюбват в жени и искат да живеят в хармония с избора, който са направили, независимо от това колко време им е отнело, за да го разберат. Проблемите започват от момента, в който разбираш, че ти се случва нещо различно и трябва да се бориш със себе си, със семейството си и с разпуснатата обществена среда.

“Израстнах в малък град със 15000 жители, в който всичко се знаеше. Имаше обаче една любопитна търпимост към моето различие. С хетеросексуалните мъже, които бяха малко или много ми бяха познати, нямах проблеми. Имаше шушукания и коментари, но без да се стига до крайности - подигравки и публични крясъци. А когато ме питаха какво ще правя като порастна, отговарях че ще пия, ще пуша и ще ходя с момичета (идваше ми отвътре). В крайна сметка нито пия, нито пуша, но с момичетата съм постоянна. 
В тинейджърските си години изживях големи влюбвания със съученичките ми. Не срещнах проблем, може би защото семейството ми го прие добре. Имаше разбира се коментари, но заминах от там веднага, щом завърших училище. Избягвам да ходя често по родните си места. Усещам, че трябва да внимавам, въпреки че в действително няма причина за това. Това е една странна мания за преследване. Не бих се върнала никога. В някоя друга провинциална област - може би, но не и там, където съм родена.”
Елени - 33 годишна.

За жените, които са израствали преди интернет, мобилните телефони и технологичния напредък, нещата са били още по-трудни.

“Усещах че затъвам. Знаех какво искам, но не виждах начин да го изразя. От време на време някое списание посвещаваше нещо по темата и така научавах малко по малко за нещата. Още си спомням един репортаж, в който се споменаваше за лесбийските барове в Атина. Когато отидох в столицата за да следвам там, това беше първото място, което посетих. За да съм докрай откровена обаче ще кажа, че се разочаровах, защото си го бях представяла по съвсем различен начин. До този момент си мислех, че ще влезна в някакво свещено място, а се оказах в безлично и евтино място. Осъзнах, че действителността е много различна и че абсолютната свобода също е още един мит, защото и в Атина не можех да живея без да се крия. В провинцията изживяваш нещата дълбоко в себе си и ги преувеличаваш, в Атина се губиш в безочливостта на големия град. Липсва ми мястото, където израстнах, защото там се чувствам по-добре. Съжалявам, че не мога да се върна там. Не само защото съм лесбийка, но и поради причини, свързани със средствата за преживяване. Родителите ми сигурно смятат, че нещо не е наред с дъщеря им, но никога не го показаха. По-скоро вярват, че е невъзможно да съществуват лесбийки.” 
Маро - 43 годишна.

Технологичния напредък обаче направи чудеса:

“Сега сигурно е по-различно. По времето, когато аз бях малка, да бъдеш лесбийка беше като виц. Не само в провинцията, но и въобще. Не че това не се случваше, случваше се, и винаги ще се случва, даже да живеем и в пещери. Сега влизаш в интернет и кеф ти жена от Ню Йорк, кеф ти от Сидни или от някое друго кътче на света, която обаче дали ще видиш някога? Не мисля. Но пък имаш контакт с нея. Можете да си общувате, да споделиш с нея това, което те яде отвътре и да не се чувстваш нито ненормална, нито лоша, нито извънземна. Има и други като теб, те са навсякъде и са много. Това разбира се не ти помага много в ежедневието, същите интриги и клюки и тогава и сега. Просто когато влезеш в интернет, гласовете намаляват и шумовете на сърцето ти се чуват по-ясно, защото си получила мейл от някое момиче, казващо ти нещо мило. “
Александра – 40 годишна. 

Има обаче и обратно развитие. При дилемата работа или личен живот, работата е с предимство.

“Израстнах в Атина. В студентските си години имах бурен суксуален живот. Когато завърших, се озовах в провинцията на работа, която си мислех, че ще е временна. В крайна сметка останах, защото в Атина никога нямаше да изкарвам толкова пари, колкото тук, правейки същото нещо. Икономичното удобство ми дава възможнастта да ходя често в Атина, за да се разпусна. Ежедневието ми е еднообразно – на работа, в къщи, неколцина приятели, които не знаят за сексуалните и емоционалните ми предпочитания. Връзките ми са от разстояние. Когато се разделяме, нещата малко се усложняват. Живея съвсем сама и някак ме уморява усамотението. Но не мога да имам всичко, затова имам най-доброто, което е по възможностите ми.”
Магда – 39 годишна.

За някои завръщането по родните места е бил най-добрият избор:

“Когато се завърнах в малкия град, в който израстнах, усетих, че се завръщам в Итака. Намерих си работа, която ми харесва на моето място. Животът ми в Атина, където отидох да си търся по-хубава работа, беше напрегнат, изпълнен с влюбвания, които преминаха, пиене, купони до сутринта и едно несигурно в професионално отношение бъдеще. Сега съм спокойна. Мисля, че всички знаят, но никой не се отнася с мен по-различно. Много съм променена. Създадох връзка с едно момиче, или поне нещо като връзка. Наистина се чувствам щастлива, защото в моето си място, с близките си, имам работа, която ми харесва и в крайна сметка съм това, което съм. Свободата е в самите нас“
Дина – 30 годишна.

Има и по-“hard-core” провинции. Нека се разходим до Кипър.

“Острова е малък за такива “удобства”. Няма място на което да отидеш и да не те познават. Цялото население възлиза на 1.5 милиона. Натиска е много силен и развитието ограничено. Брак, семейство, работа. Останалото е периферия. Лесбийките в никакъв случай не живеят открит живот, правят няколко клика и се движат паралелно. Бях много внимателна, колкото съм внимателна и сега, когато отивам да видя нашите, които както се подразбира, нямат никаква представа за мен.“
Зои – 32 годишна.

Обратно на Кипър, някои други острови изглежда са по-отворени. Сигурно е от водата.

“В Ираклио и Ханя лесбийския живот е много динамичен. Има много лесбийки, които се събират в компания, създават връзки, а някои от тях са и доста предизвикателни. Имат си и любими заведения, където ако отидат една две от тях, повличат и всички други и мястото автоматично се превръща в лес бар. Не бих казала че е като гето. Имат си работа, доста от тях са заможни и хората нямат особено лошо отношение към лесбийките, за разлика от гейовете, за които вдигат джабала. Ако не се отличаваш и си внимателна, можеш да си супер. Там бих се различавала малко повече, ако реша да живея с приятелката си. Тоест, в Атина бих живяла с друга жена, докато в Крит бих го отбягвала” 
Юли – 26 годишна.