|
Е, като за начало нещо несериозно и по-общо за тиинейджърите... пък сериозните теми по-нататък... като ги доизмисля :-)
E, ако се чудите с какво толкова е заета една
тийнейджърка (в случая става дума за мен де :), даже и през ваканцията... Ами обичайните неща – размотаване ( обикновено след даскало
като почне вайкането колко мноооого домашни имам ) , целодневни разходки с приятели... и сме мноого „заети”... абсолютен мързел! :-) И много си се дразня като ми дойде мързелив период...
Та, дразнейки се, започвам да се питам това типично за ли е за всички, когато са били на тази възраст или просто „наШто” поколение е такова... Все се успокоявам с първото! :) Но защо си живеем със съзнанието, че сме вечни и можем постоянно да отлагаме важните неща за по-късно, а за момента вършим само... всъщност нищо не вършим, просто не се спираме на едно място ( а като се спрем... няма спасение дъълго време)... Все сме пълни с идеи, с планове, «готови» ей сега да се захванем с нещо... да работим за допълнителни джобни, да ходим на фитнес, да стаенем музиканти... ама това «ей сега» докато дойде… Вярно, че за всяко нещо си има време, а пубертетът е периода, когато най-много се лутаме, правим всичко възможно да опровергаем родителите си за всичко, правейки се на много самостоятелни... и в същото време, разбира се, си взимаме от тях парички да ходим наляво-надясно... Но мисълта ми беше – ясно е, че на тази възраст не можем да сме абсолютно самостоятелни, (малко са тези, които без основателна причина са готови да се лишат от уредената къщичка, джобни, мама да те пере и да ти готви и други удобства). Не е ли по-добре да се възползваме от тези неща и да вършим нещо полезно, за да тръгнем навреме по пътя си на личности... вместо да хващаме корени по пейките в парковете...
Наблюдавам приятелите си, познати и въобще хората наоколо (става дума за връстници разбира се)... сред приятелите ми ще кажа след малко какво забелязвам, но сред другите – най-масовото явление е точно да се залепят за някоя пейка и да не мръднат от там докато не им свърши тревата или не възникне друг също важен проблем... Наистина на двама-трима души, които познавам ежедневието им се върти около това да се забият някъде и да се напушат или напият, а са в елитно училище и доколкото ги познавам са доста интелигентни, тревата не им влияе на успеха в училище и не са затъпяли (още)... Вече от две-три години са така, което разбира се не ги обрича завинаги... но пък не е ли малко разточително да прекараш няколко години от живота си като един ден, в който всяка минута е същата
като предишната... и защо всички приемат за нормално да пропилеят тези няколко години, а после да съжаляват за това, което са могли да започнат по-рано, за да не го вършат в последния момент?
(надявам се не звуча като някоя зубърка, която по цял ден седи вкъщи и наизустява томове книги, за да каже после, че е начетен човек... и на мен ми се налага упорито да се боря с мързела... но поне като свърша нещо не го върша механично и за пред другите)
Та за приятелите ми (не съм забравила :)... всъщност имам предвид двама-трима души, сред които съм и аз... колкото и банално да звучи, това което най-безпрепятствено се бори срещу мързела и лигавщината... е ЛЮБОВТА! Откакто ни омаяха главиците набързо ококорихме очички и започнахме да виждаме света... да си задаваме въпроси, да се учим... да ценим мига... Започнах да усещам себе си, да се преценявам... стремя се да опознавам моя свят и виждам колко много той прилича на един друг, но още по-голям и непознат за мен...
Много хора постоянно ме питат не ми ли доскучава толкова време с един човек... Е, не е така пък! :) Всеки ден нови усещания и преживявания... всеки път нещо ме изненадва... и дори това което се повтаря ми е приятно, защото всеки път мечтая за това, спомняйки минали моменти... бла-бла-бла-бла... така мога още много да си описвам...
Мисълта ми беше, че колкото и да се подиграват хората с това състояние (наистина около мен поне не са малко тези които го правят), това ни връща към живота и сами пожелаваме да станем личности, а не «средностатистически гражданин»...
И още нещо, което искам да споделя от личен опит (доста ще ме бъзикат за това, но си е вярно)... народът си го е казал – Хвани си кака да те изпапа... така де – отрака :D
За един мой приятел (Т.М.) – още ми се подиграваш и си мислиш, че с теб няма да стане така, но ще те видя като хлътнеш яко... мноого скоро }:)
Спокойно хора, това ме вдъхновява, но и други неща са ми в главата... скоро ще напиша и нещо по-сериозно... Дотогава! :)
(T.Н.) юни
2004г.
Copyright © 2001-2006 Bg-lesbian - Всички права
запазени |
