Галина Гиргинова

Как се случва промяната...
 

Често се питам как всъщност се случва промяната. Може и да звуча шизофренично, но понякога се плаша от нея. А то просто се случва... без да го усетиш... без да го поискаш. Първо си на 12 и единственото, което има значение е играта - топчето за тенис, хилката, масата, да победиш момчето срещу теб... да спечелиш. После си на 14 и искаш да влезеш в “елитно училище”, на 15 се молиш да те пуснат в някоя дискотека в Студентски град. На 16 си мислиш как ще се напушиш и ще влезеш в час супер зле. Купон след купон, след купон... чакаш си моренцето, късаш нервите на майка си, напиваш се в 12 на обяд, пушиш по кутия цигари на ден... прекарваш нощта на пейките пред НДК след като си си изпила всички пари, разбиваш си носа в юмрука на някакъв, на който му е писнало да те слуша как пъшкаш от другата страна на вратата, докато на него много му се иска да си опразни пикочния мехур. Не отваряш на куките в 3 през нощта след като с още две мацки почти сте срутили блока с “Bu gece” на Tarkan. Продаваш онова бабешко злато, дето така или иначе никога няма да сложиш на врата си, за да отидеш с гаджето си в “Спартакус" в сряда вечерта.... нищо, че на следващия ден нея ще я смачкат от бой. Набарваш реланиума на баба ти, което ти коства 5 дена в “Детска токсикология” в “Пирогов”. В 11 клас си почти изключена заради отсъствия, а майка ти пак ти спасява Д-то, без да си го заслужила с абсолютно нищо. Возиш се на Harley Davidson с120 по тесните улички на Созопол, прегърнала някакъв непознат, прегърната от гаджето си. На Нова година пробваш дали 14 дебели линии амфети, 2 чадела и неопределено количество водка ще ти подействат добре. Заявяваш на майка си, че отиваш на екскурзия с класната и се забиваш с гаджето си за 3 дена в няк’ва хижа на Витоша, където излизате от леглото само за две ракии, пържени картофи и салатка в чалгарската кръчма на първия етаж. Гмуркаш се в Синия вир, където температурата на водата е максимум 3-4 градуса и не ти дреме, че си с ангина и пиеш антибиотици от седмица. След първия ти опит с уискито си повръщаш червата точно до една табела “Проект красива България” на няк’ъв хълм в най-проливния дъжд от 10 години. (Special thanks to Alka-Zaucer!)…. Мисля, че мога да продължа още дълго с изреждането... но не е това целта все пак. В крайна сметка пубертетът си е гадория от клАса... не че съм правила само простотии... ама ако трябва да сме честни съм правила ПРЕДИМНО простоти J! Сега правя всичко заради промяната... а тя те кара да вършиш, говориш, мислиш наистина странни неща….. Промяната ме накара пламено да обясня на майка ми, че любовта е най-прекрасното чувство. А когато тя ме обвини, че по цял ден скитам с цел просто да не се прибера в къщи, й написах дълга, пропита с искрено желание за разбирателство между двете, бележка, в която спокойно я уведомих, че всъщност Виктор, с когото ходя, е Виктория и, че тя е всичко, което някога съм търсила. Е, майка ми не беше... много... шокирана, защото преди това беше набарала мой дневник. И там с растящ интерес, прочела че на 16-тия си рожден ден, леко пийнала, съм преживяла най-неописуемо красивата си целувка... с близка моя приятелка J. Както и да е. Заради промяната зарязах лудата си компания и отидох на море с момиче, което познавах от два месеца... само двете - аз - сама на квартира, тя - в съседната къща с техните. Тогава за пръв път изпитах омраза към ужасно дребнавата и злобна хазяйка, която явно ме ненавиждаше още от първата вечер, в която приятелката ми спа в моето легло. Сутрин ни събуждаше с крясъци, че това не било долнопробен мотел. Според мен си беше даже по-лошо. Заради промяната изтърпях безкрайните скандали на една от роднините на девойката в която се влюбих, които винаги завършваха с: “Галина, ако си добра приятелка, никога повече няма да се виждаш с нея! Ти я проваляш и развращаваш!” През ден майка ми беше уведомявана от въпросната персона, че съм наркоманка, лесбийка, вероятно сектантка и съм сигурност съм болна от хепатит (доста креативно btw J) И тук е мястото да спомена, че явно нервите на майка ми са нов upgrade на стоманата. Докато на мене ми предписаха лекарства за сърцето и нервната система, тя се държеше и ме подкрепяше, както тренер подкрепя любимеца си на важен боксов мач. Че то си беше дори и по-страшно от боксов мач. Евала! Ако трябва да съм напълно искрена, поради непоносимостта на приятелката ми към тревата и заради промяната... спрях да пуша. Интересно преживяване за мен самата, просто защото винаги съм обичала да си угаждам, да се смазвам, размазвам и прочие дейности, свързани с пушенето на коз. В един миг беше излишно. Предпочитах с часове да киснем в едно закътано кафе на по чаша Fanta, да мълчим и да се обичаме по най-простичкия и изящен начин - да я прегръщам силно (при което тя често заспиваше), отколкото да се разцепя от смях с тълпа напушлеци, да загубя ориентация и накрая да ми се сгади и доспи. Нямаше нищо по-великолепно от това да я нарека “Жена ми”, а тя да се усмихне бебешки-чаровно. Предишната ми непоносимост към всякакви видове деца, бебета и прочие недораснали човеци изчезна и започнах (заради промяната) да се закачам по трамваите със сладки малки бонбончета (!!!), да им се лензя и лигавя като някоя джофра в пенсионна възраст. Отгоре на всичкото реших, че искам да се оженя и да се появи НАШЕТО бебе. АЗ - непримиримата бунтарка, която мечтаеше за разгулен и охолен живот, сега се опияняваше от мисълта за семейство!!! Ебаси промяната! Някъде там, по средата на влюбването и любовта непонятно как за мен самата, Промяната ме вкара в класическия коловоз на живота. Изсмука всяка безотговорност, нацепи на малки трески мислите за нашето бъдеще и ги забоде навсякъде по тялото ми, чак до костите. А аз изтръпвах от почти физическо удоволствие, грижейки се за моето малко съкровище. По вътрешностите ми залепна магически восък, който сковаваше всяко мускулче, при опитите ми да кривна от “правия път”. Стигна се до там, че намразих всички “смешни човечета, които не умеят да обичат”. Не само ослепях, но и онемях за всичко, което не беше наше. Имаше единствено нашето семейство, нашата песен, нашият Созопол, нашата пейка, нашият билярд, нашите пици, нашата барманка, нашата нощ. Наш бе светът и ние си бяхме самодостатъчни. Направихме си и нашите татуировки - тя, моето име, аз - нейното. Започнахме да харесваме еднаква музика, аз да пия водката си както на нея и харесва, тя-да пуши цигарите, които аз си купувах. Слепнахме се до толкова, че хората не ни възприемаха по отделно....а ние си измисляхме прякори, имена и фамилии, заливахме се от смях по улиците и не ни интересуваше, че скандализираме обществото с непрестанните си целувки на “Попа”, пред Университета и на НДК. Дори майка ми до толкова свикна с нея, че тя често вечеряше в къщи, а лятото направо живееше у нас. Дали бях щастлива? Въпросът е дали е възможно да бъда по-щастлива. И отговорът е отрицателен. Всеки от нас е пробвал един или друг вид наркотик - усещането не винаги е приятно, но пък винаги има известна доза адреналин, че ще ти се случи Различното. Онова различно, което те прави безсмъртна, различното, което ставаш, различното от дефинираните очертания на реалността. Само че има едно друго Различно, онова, което самичко те намира и като с полицейски кордон те отвежда до Промяната. И колкото и да се дърпаш и да си скъсваш задника от яд, че нещо може да те накара да действаш като фанатичка, то си остава там вътре (заедно с полицейския кордон) и започва лека полека да зачерква всичко досегашно в теб. Започва от гадните навици - да се мотаеш на Паметника и да се напушваш, да лъжеш за щяло и нещяло, да отлагаш важните неща за последния момент, да се забиваш, с която ти хареса...и стига чак до отровния ти песимизъм. Пренарежда тухличките, една по една, за да построи любовта ти, смъква маската на безразличието от лицето ти, за да ти позволи за пръв път да й кажеш искрено: ”Обичам те!” Плашещо е и е по-хубаво от 200 грама долнопробна водка. Страшно е, защото изведнъж се сещаш, че имаш бъдеще, което трябва да съградиш сама. Бъдеще, което всеки миг те кара да се замисляш и да следваш приоритетите си. Изведнъж става важно да завършиш с добра диплома, да си искрена с хората, да слезеш на земята...да си обикновен човек. Плашещо е, защото ти пука...догнусява те от всяка безотговорност... мамка му... влюбена си! И промяната се е случила - името и миналото ти остават същите, ти пак си 48 кила, но тия 48 килограма не са само опитно месо, перманентно наторявано с алкохол, цигари и наркотици. Сега си 48 килограма pure love! Силна, неизлечима!... И за пръв път си обикновена, мечтаеш за всички онези простички неща, които ще ти предложи животът - семейство и деца... от които после неминуемо ще се разочароваш. Промяната те прави поредната щастливка... и всичко това ще завърши както обикновено, но.. мамка му... влюбена си! В Нея! април 2005 г. Copyright © 2001-2006 Bg-lesbian - Всички права запазени