|
От два дена белите ми дробове са се задръстили с цигарен дим, а аз упорито продължавам да експериментирам с издръжливостта им!
Сутрин закусвам с цигара, вечер пепелникът е последното нещо, на което казвам лека нощ. Не си спомням кога съм яла за последно, а един прежълтял банан се опита да види бял свят отново, след като отхапах единствената си хапка днес.
Коремът ми се е свил на топка, но аз съм твърдо убедена, че не ми пука за шибания ми метаболизъм. Ако ще умирам - нека е сега!
През час старателно си конструирам бели линийки на една изстрадала обложка от диск и се питам за какво толкова се старая, при положение, че те така или иначе изчезват някъде в носа ми и ме парят ужасно приятно. Чудя се дали ако продължа в същия дух ще почне да ми тече кръв от носа. Не ме интересува. Както и всичко останало. Искам да си взема душ, защото ми е ужасно студено, нищо, че е януари, а температурата навън е 15 градуса. Каквото и да облека, все си треперя. Определено ще си взема душ и даже си представям сърбежа в стъпалата и пръстите на краката ми, когато стъпя в горещата вана. Искам топлата вода и сапунът да отмият всичката мръсотия, полепнала по мен, и гадните черно-бели мисли за изневярата. Ама знам, че няма да стане така. Защото мръсотията е вътре в мен, а скапаните ми мисли са досадни като мухи, надушили ванилов сладолед на НДК.
Абе те, мухите, имат ли обоняние?
Както и да е. Досадни са. И болезнени. И шибаното чувство на вина и безизходица също. Адски е тъпо да загубя русото в живота си, заради някакви пияни момичета, които си пъхат езиците в устата ми, докато колоните в малко депресантското гей-заведение дънят Diskoteka Boom. Адски тъпо е и че аз им се връзвам всеки път и забравям да се дръпна. И к'во толкова ще ми коства, ако си стоя на задника 2 дена вкъщи, докато тя става в 6 сутринта, ходи на работа и се прибира капнала по нощите, щото селяните от "Надежда" пият бира в 10 вечерта в сладкарница?
Да ходят в кръчма, ебаси!
Но това, че не я виждам често, не ме оправдава. Аз продължавам да си бъда все същото лайно и да смятам, че простотиите ми остават без последици. Продължавам и да рева всеки път, когато тя разбере, че пак съм се изцепила. Само че тоя път май беше за последно. Е...нямам намерение да драматизирам като пубертет, какъвто съм си, но пък и не мога да пренебрегна желанието си да се свия в ъгъла на банята, гушнала 2-литрова "Ариана", и да си забия вилица в корема (както
много глупаво направих преди години, под влиянието на най-различен алкохол и безпричинен скандал с бившето ми гадже).
Въпросното ми пубертетско желание наистина е доста силно, но смятам да го пренебрегна и да си направя още една линия. Май съм пораснала, ако да си пораснал се смята замяната на различни видове остри предмети, които причиняват болка, докато се опитваш да си прережеш вените с тях, с прилежно прибран пакет амфети на дъното на шкафа ти с детски играчки. Оф, т'ва стана доста депресиращо, ама, по дяволите, кой ме е карал да се налазвам с по 3 за една вечер? Не мога да
й се сърдя, че не ми дава поредния "последен" шанс. Но не мога и да стоя безучастно, както тя иска. Виновна съм. Но искам тя да се върне при мен...искам си русия зайо!
Започвам да се чудя дали съм способна да обичам...И ако съм, защо ми е толкова трудно да остана вярна...Може би ме е страх да остана сама, може би съм просто самовлюбена, нахална кучка и това, което умея най-добре, е да оставям развалини след себе си. Като емоционален булдозер съм - мачкам и тъпча чувства, разбивам сърца и разрушавам даденото ми доверие.
Естествено, че няма да се върне при мен, да не е луда?!?
И на мен ще ми остане само познатото самосъжаление и "Жива рана" на Слави Трифонов.
И по други поводи съм ревала на тая песен, ама сега текстът пасва перфектно, което ме кара да се разцивря истерично пред компютъра и да си сменя ника от Miss_Flax на Miss_Flax`dead и да не отговарям на всичките friendly девойки, които ми казват "hi :)", a също и на онзи адски симпатичен младеж, който в последствие ме уведоми, че си представя как го чукам с колан-пенис.
Мразя ги тия гей-заведения, където се напивам като куче, танцувам докато не ми останат сили и се забивам с все едни и същи момичета.
Като свърталища на оживелите ми изневери са. И там се превръщам в поредната куха лейка, която не умее да оцени красивата руса жена в живота си.
А имахме толкова прекрасни моменти заедно - като онази вечер, когато се прибрахме в нас в 3 през нощта и установихме, че незнайно защо цялата ми рода от провинцията е вкъщи (успях да позная обувките на леля, чичо и един от братовчедите ми).
И въпреки това правихме любов, а аз хапех лявата си ръка, за да не ме чуе някой.
Оф, няма значение.
Въпросът е, че ужасно късно през нощта в стаята продължава да има облаци от цигарен дим, а сърцето ще ми се пръсне от усилие да насмогне на конфетите и гнусното лепкаво чувство, че тя ми липсва. Направо ми се иска да умра...или по-добре за деветнайстия ми рожден ден някой да ми подари гума, която трие гафове.
Трябва да е цяло гумище като за мен, де.
Или пък малко мозък, наливен, от по 4.99 на промоция. И най-ужасното е, че твърдата черупка на главозамайващия ми егоизъм се е пропукала някъде и сега в пихтиестата вътрешност на тялото ми се прокрадва убийствената болка, че за пореден път я нараних. А тя винаги е била толкова пряма с мен. Винаги ме е предупреждавала, че не знае какво ще
й хрумне утре и че може да си тръгне ненадейно, без да ме предупреди, или пък да ми предложи да живеем заедно след време.
Тя е човек на контрастите и настроенията, а аз съм шибан въздух под налягане. И поезия
й писах, и рози й подарявах, и на кино я водих, дори
й казах, че я обичам и не мога да живея без нея...а тя през всичките месеци мълчеше, не ми се кълнеше във вярност, не ми обещаваше нищо...и се оказа по-добра от мен.
Ама аз съм си лайно, това вече го казах.
Някой да ми препоръча рецепта как да стана Човек в близката една седмица, защото няма да издържа повече без нея!!! Обещявам, че това ми е последната цигара за вечерта, че това е последният път, когато се държа тъпо, последният път, когато не мисля за последиците и изпадам в състояние на хюбрис. Обещавам, че това е последният ред, който пиша, за да и кажа едно "съжалявам", което тя няма да прочете.
И ВЯРНА на принципите си отивам да й пратя SMS за лека нощ (нищо, че вече е сутрин), макар че сега едва ли ще има значение за нея.
...
А, да! И обещавам да спра с амфетите! март
2005 г.
Copyright © 2001-2006 Bg-lesbian - Всички права
запазени |
