|
Седях и наблюдавах хората в едно гей заведение, в една чужда страна. Заведението беше пълно – имаше мъже, жени, ниски, високи, красиви, не толкова красиви. Някой бяха родeни в тази страна, други от скоро живееха в нея. Чернокоси, русокоси, синеоки, зеленооки ... смееха се, забавляваха се, бяха излезли вечерта да изпият по едно или няколко питиета, да се видят в приятели, да се запознаят с нови. Усмихваха се, танцуваха. Заглеждах се в лицата им, във фигурите им, в дрехите с които бяха облечени, в търсене на някакъв отговор, защо бяха точно в това заведение, защо бяха гей? Дали дефект или непривлекателност ги бяха накарали да се обърнат към своя пол? Дали не виждаха в тази сексуалност път по който да се издигнат в кариера и социална стълбица или напротив парите, разкоша и скуката ги бяха накарали да търсят нещо различно, нещо по-интересно? Лицата бяха различни – различни емоции се четяха в тях – тъга, радост, любов ... Някой бяха пълнички, други с доста привлекателни фигури, към които малцина биха останали равнодушни.
 Жени – изписани, красиви и нежни. Жени елегантни с леко загатнат грим. Жени в крещящи, модни цветове. Жени небрежно облечени. Жени груби с татуировки. Жени с кожени якета и войнишки обувки. Мъже гладко обръснати. Мъже с набола няколко дневна брада. Мъже с мустаци, с подържани бради. Мъже с нежни почти женски черти. Някой в строги бизнес костюми, изгладени ризи и вратовръзки. Други облечени спортно, а някой определено екстравагантно. Разнообразието беше пълно.
Жестовете на някой, бяха премерени, издаващи спокойствие и добро възпитание, други бяха резки и експанзивни, сякаш отражение на емоционалността и темперамента им. Някой бяха притеснителни, срамежливи. Хората бяха такива, каквито ще видиш по улиците на този град, на тази държава, каквито ще видиш по улиците на всеки град, на всяка държава ... но тези хора бяха в това заведение, тези хора бяха гей.
Опитвах се да прозря зад лицата – да видя душата, мислите, историята на тези хора, да потърся ключът, защо те бяха тук, защо жените се усмихваха и флиртуваха с жени, защо мъжете бяха мъже за други мъже? Бидейки чужденец в тази страна, разполагах с най-чистият и безпристрастен поглед. В главата ми бушуваха въпроси, чиито отговори се опитвах да чета по лицата на тези усмихнати хора. Каква ли е била майката на този младеж с костюма на Армани, коя от паркираните навън, беше неговата кола? Къде беше усъвършенствал английският си така добре младежът с оранжевите панталони и тиранти? О той май се усмихва и танцува за по-възрастният господин с очилата. Движенията му бяха пластични със страст в тях. Ръцете се плъзгаха по тялото му, а в погледът се четеше желание. Достолепният господин отпиваше бавно от питието си, с наслада дърпаше от пурата си и се усмихваше на младежът. Може би на неговата палавост ... или ...
В ъгълът, танцът наблюдаваше и едно невзрачно момиче, като само леко от време на време поглеждаше към дамата с русата коса, която стоеше на бара и видимо владееше компанията от 5-6 човека, а после притеснено и срамежливо сваляше поглед. Друга посетителка я заговори и сякаш сепна – за малко да си изпусне чашата, лицето и се напрегна, а устните се движеха трескаво в опит да намерят и изговорят думата. Беше тъмно и не виждах добре лицето и, но бях убедена че и руменина се е изписало по него. Дали, когато е била малка, баща и беше посягал? Дали имаше баща? А майка?
На дансинга имаше нова звезда. Красива, изкусителна, и може би с малко латиноамериканска кръв, но определено с много страст и темперамент, присъщ именно на тези народи. Танцуваше сякаш за първи и последен път, сякаш това беше начина да се изрази. Повечето посетители я изпиваха с поглед. Движенията и бяха премерени и точни, а лицето и беше, и строго, и усмихнато ... беше вглъбено ... вглъбено в танца, в тази емоция, която пресъздаваше чрез него. Лице върху което отпечатък бяха оставили и болка и щастие, тъга и радост. Жена познала падения и триумф. Какво ли още беше видяла? Дали я беше малтретирал мъж? Дали и бяха поставяли дилемата – кариера да, но първо в леглото ми? С какво я беше сблъскал животът?
Имаше ли „драма” в животът на тези хора? Имаше ли болка? Дали тази болка, не беше ги довели до тук, до това заведение? Дали изнасилвания, малтретиране, не достатъчна любов от страна на родителите или някой друг, дали други, неприемливи за човешкия разум и хуманност, действие не бяха предопределили живота им, не бяха ги направили гей?
Момичето до мен не спираше да говори – за детството си, за родителите си, за първото влюбване, за любовта на живота си. За изкараните на малкия остров, чието име така и не запомняш, лета с родителите си. За уроците по управление на яхта, давани и от баща й. За щуротиите с двамата й братя. За студентските й години в друга държава. За момчето, с което прекарала незабравим романс там и за което за малко да се омъжи, за писмата, които си пишат и до ден днешен. За жената, която е чакала дълги години, за това как когато е достигнала до нея, се е чувствала сякаш лети, толкова щастлива и толкова пълна.
Очите ми се опитваха да четат, да запечатат всяко едно лице, всяка една емоция изписана върху тях, а ушите ми слушаха тази изповед, изповед дадена на едни чужд и за двете ни език, дадена на един почти непознат човек, гост в тази държава. Задавах и въпроси, смеех се с нея, слушах я, докосвах се до чувствата и. Тя беше красива, с нормално семейство. Имаше брилянтно образование и кариера. По някое време нещо сякаш ме изкара от вцепенението ми – какво търсех? Не предопределях ли отговора? Тук имаше тълпа от млади хора. Да, различни причини ги бяха довели до тук ... но те бяха тук, искаха да са тук, харесваше им да са тук... Те просто бяха тук... Те просто бяха гей...
Излязох навън, на улицата, да се разсея, да изпуша една цигара в прохладната вечер. Наслаждавах се на нощта, на тишината и спокойствието. Отсреща имаше друго заведение. Не гей заведение. Огледах хората – те бяха същите. С родители, без родители, успели, не до там успели. Изживели кризи в живота си, справили се, потопили се в тях, живели без сътресение. Познали и болка и радост. Хора излезли да се насладят на вечерта, да изпият по едно питие или няколко, да се видят с приятели или да срещнат нови. Усмихнах се, хвърлих цигарата на улицата, загасих я с крак ... и тръгнах по улицата ..... единственото нещо разделящо двете заведения и хората в тях ...
септември
2005г.
Copyright © 2001-2006 Bg-lesbian - Всички права
запазени |
