|
Дом
Много съществен етап във всяка връзка е и съвместното съжителство. Тук, то е много по силно желано, и същевременно по-трудно осъществимо. Много хетеросексуални двойки започват това съжителство при родителите си, в родния дом ... при хомосексуалните двойки това е почти не мислимо. Много родители не биха се противопоставили и не биха имали нищо против приятеля на дъщеря им да ги посещава на гости, да остава да преспи някоя нощ и дори да живее при тях. Не по същият начин биха гледали обаче ако въпросната приятелка е представена по същият начин – като интимна приятелка, като човекът с които дъщеря им би искала да изживее животът си. Тази подробност, както и други особености на „показването” на връзката, високата степен на „скритост” на връзката, „проблемната” целувка на улицата, предизвикваща в най-добрият случай, любопитни погледи, засилват стремежът към собствен дом, към свое си местенце, към възможната близост – да бъдат заедно без любопитни погледи, без неодобрение, без въпроси, без постоянното отстояване „да бъда с нея”. Малко са обаче младите хора, които биха могли да си позволят собствено жилище или дори квартира. Обществото, банковите институции и ако щете родителите биха доста помогнали на едно младо семейство да изгради своят дом, да постави едно изключително добро начало на своите взаимоотношения. Тези привилегии в повечето случай са „недостъпни” за две жени. Домът трябва да бъде изграден с много повече усилия и със срещането на много повече препятствия ... препятствия, които могат да поставят край на връзката или доста да „утежнят” взаимоотношенията.
Съвместно съжителство
Съвместното съжителство е „крайпътен камък” във всяка двойка, съпътстван с много проблеми и препятствия. При връзката между две жени, освен обичайните финансови несгоди, отговорността да поемеш животът си в свои ръце, да се грижиш и за друг човек, се намесват допълнителни изпитания. Дребни, на пръв, изпитания, които обаче струват много на всяко момиче пожелала и тръгнало да изгражда този начин на живот. Разговори с родители, евентуално не одобрение от страна на съседи, колеги и приятели, са все неща изискващи сила, изпитание способно да разруши и една прекрасна връзка, но път, които трябва да бъде извървян, за да го има мечтаното бъдеще. Всяко съвместно съжителство е един вид разкриване на връзката.
Други събития, маркиращи етапи в една „нормална” връзка са бракът и децата.
Брак
Хомосексуалните бракове към настоящият момент в нашата страна не са разрешени, нито има постъпления за тяхното разрешаване в близко бъдеще. Т.е. две жени не биха могли да бъдат семейство пред обществото и законът, да имат същите права и отговорности, като семейните двойки. В някой връзки това „семейство” е много силно желано – думички, като „жена ми”, пръстени с гравирани имена или послания, клетви за общ живот, „докато смъртта ни раздели” – са често срещани. Какво дава едно семейство на двама млади и влюбени, освен стандартните юридически и финансови права, като наследственост, общо имущество и „обща единица” пред другите хора институции? Чисто психологически то дава нещо много по-силно – сигурност и клетвата и заявяването на другият човек че ти си човекът, които обича, че с теб иска да живее, че се теб ще дели радост и несгоди. Без формалността и официалността на брака, като че ли се изисква много по-голямо доверие и вяра, за да бъдеш сигурен. А стремежът към чувство за сигурност е може би една от най-изконните ни потребности. Юридическата страна трябва да бъде решена по друг начин.
Деца
Децата са рожбата, плодът на любовта между мъжът и жената. Тяхното общо творение. Заченати в сливането и страстта на мъжа и жената. Рожбата, която осмисля съюзът им, определя животът им и скрепява връзката им. Две жени не могат да създадат свое дете, заченато в страст. Дете, носещо гена на две жени, на този етап е невъзможно. А създаването на общо, само тяхно дете струващо много пари и трудности. Осиновяванията са невъзможни. Дете в една връзка между две жени в повечето случай е дело на отношенията на едната с мъж. Детето винаги има баща – известен или неизвестен, грижещ се за него или не ... но носещо неговите гени. Детето е нейно или нейно – на една от двете. Много повече любов и грижа се изисква това дете да бъде прието за „наше” и да бъде отгледано от двете с любов като свое дете. Възпитанието и отглеждането на едно дете, общата отговорност скрепява връзката. Важен момент е обаче това дете да бъде прието за общо, да е желано и от двете партньорки, а не да е плод за допълнителни проблеми, дрязги във връзката. Детето в една връзка между жени поставя и много въпроси за неговото израстване в този вид „нестандартна” връзка, за евентуалните сблъсъци в обществото и неприемането на това семейство. Страх, които също може да е много разрушителен за връзката. назад:
част първа
продължение:
част трета юли
2005г.
Copyright © 2001-2006 Bg-lesbian - Всички права
запазени |
